Здравейте,
Регистрирах се наново във форума, защото имам и друга регистрация, от която не искам да пускам тази тема.
Имам проблем с моя съпруг. Пие много. Пие всеки ден. Започва винаги вечер след работа, обикновено около 7 и пие до 12-1. Ако пие бира – 2 литра не му мърдат, литър вино, твърдият алкохол не знам колко е /не всичко на куп, де/. Напива се, шефели. На другия ден помни всичко, няма бели петна. Ако излезем с приятели пак се напива. Просто не може да спре. Намира някакво разтоварване в алкохола. Разхождаме се с приятели, сядаме на някое заведение, всички пият по 1-2 бири, той може и до 6 да стигне. И накрая започва да шефели, да се залита. Хората му се подиграват. Последно време ситуацията съвсем се влоши. Миналата седмица бяхме със съседите пред входа, не съм му броила бирите, но накрая така се залитна, щеше да си разбие главата. Вчера бяхме с 3 приятелски семейства на барбекю. Отидохме около обед, в 6 часа само той беше пиян. Останалите мъже си бяха ок. По едно време разреждаше ракия с бира:( Прибрахме се, аз му оставих малката и влязох в банята. По едно време чуван неистов рев – изтичах, тя седи на врата на дневната и се дере, а той спи като пън. Прикипя и му казах, че се махам и ми е писнало от изцепките му. Събрах си багажа, взех си детето и се качих в колата. Не знаех къде да отида, не исках да тормозя приятелите ни или роднините. Говорих с него 10000 пъти по телефона, той ме молеше да се прибера. Поставих му условие – спира да пие и се прибирам, или продължава да си пие и никога няма да ми види очите вече. Каза, че не може да спре да пие. Какво толкова, така намирал разтуха, не бил имала лошо пиянство и тн.
Опитвала съм какво ли не. Говорила съм с добро, подхождала съм с разбиране, предлагала съм му да иде на лекар/психолог/група, поставяла съм ултиматуми... Резултатът винаги е един и същ. Той просто не спира. Баща му е същият. Според мен проблемът се корени в семейството му, защото там пиенето се толерира. Под пиене имам предвид напиване.
Когато не е пиян е прекрасен, разбираме се отлично, работлив е, вкъщи прави всичко, умира си за детето и за мен. Не ми кръшка, всички пари носи вкъщи, не запива никога сам с приятели, винаги излизаме тримата. Социални сме, имам доста приятели, особено сега лятото, през вечер сме по градинките. Зимата посрещаме постоянно гости – или ние ходим.
Финансово сме добре, и двамата имаме хубави работи, не се лишаваме от нищо.
Аз му угаждам на прищевките, секс правим 4-5 пъти седмично /преди да е започнал да пие за вечерта или пък сутрин/.
Само пустото пиене ми тежи
Обичам го, но нямам сили вече. Не мога да живея с алкохолик, не искам детето ми да има такъв пример. Ако го напусна, ще се оправям и сама, имам добра заплата, няма да лишавам малката или себе си от нищо, но как да се реша на такава стъпка?
Регистрирах се наново във форума, защото имам и друга регистрация, от която не искам да пускам тази тема.
Имам проблем с моя съпруг. Пие много. Пие всеки ден. Започва винаги вечер след работа, обикновено около 7 и пие до 12-1. Ако пие бира – 2 литра не му мърдат, литър вино, твърдият алкохол не знам колко е /не всичко на куп, де/. Напива се, шефели. На другия ден помни всичко, няма бели петна. Ако излезем с приятели пак се напива. Просто не може да спре. Намира някакво разтоварване в алкохола. Разхождаме се с приятели, сядаме на някое заведение, всички пият по 1-2 бири, той може и до 6 да стигне. И накрая започва да шефели, да се залита. Хората му се подиграват. Последно време ситуацията съвсем се влоши. Миналата седмица бяхме със съседите пред входа, не съм му броила бирите, но накрая така се залитна, щеше да си разбие главата. Вчера бяхме с 3 приятелски семейства на барбекю. Отидохме около обед, в 6 часа само той беше пиян. Останалите мъже си бяха ок. По едно време разреждаше ракия с бира:( Прибрахме се, аз му оставих малката и влязох в банята. По едно време чуван неистов рев – изтичах, тя седи на врата на дневната и се дере, а той спи като пън. Прикипя и му казах, че се махам и ми е писнало от изцепките му. Събрах си багажа, взех си детето и се качих в колата. Не знаех къде да отида, не исках да тормозя приятелите ни или роднините. Говорих с него 10000 пъти по телефона, той ме молеше да се прибера. Поставих му условие – спира да пие и се прибирам, или продължава да си пие и никога няма да ми види очите вече. Каза, че не може да спре да пие. Какво толкова, така намирал разтуха, не бил имала лошо пиянство и тн.
Опитвала съм какво ли не. Говорила съм с добро, подхождала съм с разбиране, предлагала съм му да иде на лекар/психолог/група, поставяла съм ултиматуми... Резултатът винаги е един и същ. Той просто не спира. Баща му е същият. Според мен проблемът се корени в семейството му, защото там пиенето се толерира. Под пиене имам предвид напиване.
Когато не е пиян е прекрасен, разбираме се отлично, работлив е, вкъщи прави всичко, умира си за детето и за мен. Не ми кръшка, всички пари носи вкъщи, не запива никога сам с приятели, винаги излизаме тримата. Социални сме, имам доста приятели, особено сега лятото, през вечер сме по градинките. Зимата посрещаме постоянно гости – или ние ходим.
Финансово сме добре, и двамата имаме хубави работи, не се лишаваме от нищо.
Аз му угаждам на прищевките, секс правим 4-5 пъти седмично /преди да е започнал да пие за вечерта или пък сутрин/.
Само пустото пиене ми тежи
Обичам го, но нямам сили вече. Не мога да живея с алкохолик, не искам детето ми да има такъв пример. Ако го напусна, ще се оправям и сама, имам добра заплата, няма да лишавам малката или себе си от нищо, но как да се реша на такава стъпка?
Не само лошите хора развиват пристрастявания - дори по-често е обратното - умни, реализирани хора тръгват по този път.
