Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.

Защо с времето изчезват приятелите?

57 926
443
1

# 360 26 март 2017, 00:23 ч.

SF
Мнения: 21 564

Знаете ли колко много семейни жени познавам, които споделят, че вече нямат приятелки...
Имат някакви, но не са от този тип приятелки, с които ще излязат на разходка или кафе. Никога не излизат никъде без мъжете си или без децата си. Трудно им е да си направят среща с някого, защото времето им е разчетено. Имат някакви нови "приятелки", майки на деца от балета или от тренировките, но с тях се виждат и пушат цигари, колкото трае заниманието на децата.

Ето една разумна причина, поради която с времето приятелите изчезват.

# 361 26 март 2017, 06:18 ч.

Мнения: 22 036

За мен приятелството не е са пием кафе всеки ден. Не е дори и да се чуваме постоянно, а точно, когато има нужда някой, да позвъни, пък било и след месеци.

Със създаването на семейство, времето на всички разко се ограничава, това не означава, че не обичаме останалите си близки.

С повечето ми приятели се чувам рядко, но не ми и хрумва да ги обвинявам. Надявам се, че и те не ме бвиняват. Случвало ми се е да се обадя за услуга, след месеци и дори години. И на мен са ми се обаждали така. Именно това е приятелството.

# 362 26 март 2017, 09:39 ч.

SF
Мнения: 21 564

Не трябва да извъртаме нещата, че приятелсвото е пиене на кафе ВСЕКИ ДЕН.
Аз също нямам време и възможност да пътувам всеки ден до центъра или до нечии дом, за да пия кафе. Кафе пия и в движение, грабнато от кафетерия.

Може да се опорочи всяка една споделена мисъл. Щото приятелство не е и да се чуваме само, когато имаме нужда от услуга или при нужда. Знам, че не искаш това да кажеш, но може и така да се обърне и вече не звучи окей.
Ти живееш в чужбина и много далече. При теб нещата с приятелствата от България стоят по малко по-различен начин. Ежедневното пиене на кафе като вариант за срещи и споделяния, отпада.
Даже вие, които от дълго не сте тук, можете да споделите, ако имате желание. Ако имате желание. Повечето мои познати, които живеят на друг континент, в чужбина, но особено тези, които не са в Европа и си идват само веднъж в годината за 2 седмици, ми казват, че приятелствата там са по-скоро компромис, а с тези тук с времето стават по-различни.

Аз също имам много приятели, с които от ежедневен контакт навремето - може да не е среща, а само разговор по телефона, днес вече се чуваме за рождени дни, което показва, че не сме се забравили или разочаровали. Виждаме се, ако някой друг ни събере и винаги си изкарваме приятно и забавно. Просто нямаме свободата и приоритета на следващия ден веднага да повторим забавната среща.

# 363 26 март 2017, 11:24 ч.

Мнения: 5 289

Цитат на: Esmee в нд, 26 мар 2017, 09:39

ми казват, че приятелствата там са по-скоро компромис, а с тези тук с времето стават по-различни.

Това е много тъжно. Може би се получава при тези, които са заминали в друга среда по-късно? Никога не съм мислела, че приятелствата ми са компромис. Или някой ми харесва, или не. Обичам да съм с тях, до тях, да ги чувам.. Или не. Среден вариант поне при мен няма.

Не говоря за колежки, познати и контакти, а за приятели. Peace

# 364 26 март 2017, 11:33 ч.

Мнения: 22 036

Не съм съгласна, защото не пиша само от позицията на човек, живеещ далече Приемете, че имаме и някакъв опит, преди да се преместим някъде.

Също така, имам и приятели тук и пак не смятам, че сме си длъжни едни на други, но пък можем да разчитаме, че ще се подкрепим, когато се налага.

не знам, защо така се впечатли от "пиенето на кафе", но 90% от оплакванията са именно такива.

# 365 26 март 2017, 12:43 ч.

SF
Мнения: 21 564

Защото не съм от 90%-те процента.

Down Under, казах, че ако искате, само ако искате, написах го 2 пъти, за да не бъде пропуснато и да се счете като ултиматум, можете да разкажете как се поддържат приятелства от другия край на света.
Аз нямам такива.
Пиенето на кафе, срещата на по бира, разходката в парка, до мола в почивен ден, ходенето на спорт си е нещо, което хората правят с приятели, не заради самото занимание, а заради самите приятели и поддържането на отношения с тях.
Иначе мога да си остана сама у нас и да изпия един литър кафе, ако толкова много ми се пие. Да си купя чантата от мола, мога и сама. Мога и сама да отида във фитнеса (даже ще е по-ползотворно). Щом каним и приятел да се присъедини или отиваме с него за разходката му с кучето, то е заради самия приятел. А не заради това, че много ни се е доразхождало куче.
"Да пием кафе" си е просто едно клише. В превод означава "не че задължително ще поръчвам кафе, но искам да те видя, защото така правят приятелите - виждат се."

# 366 26 март 2017, 12:43 ч.

Варна
Мнения: 932

Цитат на: vasq_5 в пт, 24 мар 2017, 04:57

Имах тежко болен човек в болница. Помолих приятелка/мед. сестра, работеща там/ да провери как стоят нещата. ...

Работя в болница. Не давам информация за състоянието на пациентите, дори и да са ми супер много близки извън официално приетия ред. Ако не са мои пациенти, им казвам да си питат лекуващия лекар. И ако разбера, че сестра дава информация "как стоят нещата", няма да е в много добро положение тази сестра. Пък ако приятел ми е приятел, само щото ще ме пита нещо за пациент от съседното отделение, ми не, мерси ми такъв приятел.

За мен пък приятелството си е точно пиене на кафе Flutter

Ама не всеки ден и не с всеки. Точно с един определен човек пиенето на кафе е много специално и е начин да кажем "да се видим и побъбрим". Освен кафето правехме и много други неща заедно, но си остана приказката "да пием кафе". Сега те живеят далеч, не сме вече на една улица през 3 блока. Пием кафе сутрин пред фейса и си клюкарим в кратките минути преди работа.
С други приятели организираме винаги отпуските така, че да прекараме повече време заедно. С други пък се чуваме рядко, виждаме при всяка и най-малка възможност, защото ни разделят разстояния, деца и ангажименти.

Последна редакция: нд, 26 мар 2017, 13:07 от Олаф

# 367 26 март 2017, 12:46 ч.

SF
Мнения: 21 564

От страната на единия приятелство между тях няма, защото не дава информация, от страната на другия, приятелство между тях няма, защото го търси само, когато му трябва информация. Изводът е, че приятелство между тях няма.

Винаги има 3 гледни точки: моята, твоята и истината.

# 368 26 март 2017, 15:29 ч.

Мнения: 22 036

Есми, лесно се поддържат, когато няма нереалистични очаквания.

Когато и да се чуя с приятелите си, се държим все едно вчера сме се видяли.

Виж, че повечето оплаквания са именно за неоткликване на покана за кафе, излизане, разговор. Не видях и едно оплакване за нещо съществено. Хората имат забързано ежедневие и не винаги могат да го нарушат, но почти всички откликват при по-сериозен проблем.

На мен в трудна ситуация са ми помагали приятели, които приемам за близки, макар че не се чуваме ежедневно.

# 369 26 март 2017, 16:02 ч.

Мнения: 5 490

Приятелството е лично усещане.
Можеш да мислиш, че някой ти е приятел, докато в един момент разбереш, че той не ти е такъв.

Приятелството е като любовта - трябва да е споделена, за да е истинска.

Аз много ценя приятелите си. Ценя ги на едно ниво със семейството си. Защото в крайна сметка всеки има личен живот, лични усещания за света и приоритети, така е, но хората около нас трябва да се ценят, за да бъдем ценени и ние. За мен приятелите ми са приоритет също както и семейството - не ги пренебрегвам и винаги намирам време за тях. Защото децата растат и си хващат пътя, а ние оставаме да живеем с приятелите си, един от които е (би трябвало да е) нашият съпруг (патньор). Някои хора късно осъзнават този факт - междувременно са загубили приятелите си, защото не са ги ценили и не са им били приоритет. И накрая, като остареят, увисват на врата на децата си...щото нямат личен живот (приятели).

# 370 26 март 2017, 23:04 ч.

Мнения: 4 945

Цитат на: Down Under в нд, 26 мар 2017, 15:29

Не знам дали за вас е съществено, но наскоро загубих близак човек и нито една от мойте така наречени приятелки не се обади, не ми писа, за да ме попитат просто Как си...
Чувствам се още по-зле... Cry

# 371 26 март 2017, 23:09 ч.

Мнения: 5 490

Цитат на: тинити в нд, 26 мар 2017, 23:04

Цитат на: Down Under в нд, 26 мар 2017, 15:29

Съболезнования. И аз така.
Исках да те попитам, ти покани ли ги на погребението на близкия човек?
Защото аз моите - да. И всички дойоха и ме подкрепиха.

# 372 26 март 2017, 23:11 ч.

Мнения: 4 945

Цитат на: DeltaAzimut в нд, 26 мар 2017, 23:09

Цитат на: тинити в нд, 26 мар 2017, 23:04

Цитат на: Down Under в нд, 26 мар 2017, 15:29

Благодаря! Не съм ги поканила, те дори са в друг град вече. Казвам, че не се обадиха, а какво остава да дойдат...разочарована съм.

# 373 26 март 2017, 23:14 ч.

Мнения: 18 742

Аз също не звъня по тъжни поводи, защото аз не бих искала да ме притесняват в такива моменти. Всеки е различен в мъката си и никога не знаеш едно обаждане дали ще се възприеме като подкрепа или ще разстрои човека повече. Добрите приятели в такъв момент са там, готови да откликнат, да поплачат с теб, но не е задължително да го натрапват.