Защо с времето изчезват приятелите?

Новата форма на защита срещу истината - или те изкарват хейтър, или расист.
Обаче това не променя истината, колкото и горчива за преглъщане да е тя.

Аз не съдя по думи, а по дела. На думи всичко е лесно.
Омразата се изразява в агресия на пътищата, в убийства, в терор, в безредици, в хаос.
Думите са просто думи - днес ги има, утре ги няма.

П.С. Казваш, че си ми приятел? Докажи го с дела.

Да,за приятелството трябва да се грижим като за градина с цветя,но при хората е друго и трябва да е двустранно ,а не едностранно.От моя опит с "приятелките"-с годините  ми остана една-единствена.Принципно съм човек ,който не допуска много хора около себе си,но ,заобикна ли някого,давам всичко ,ама всичко от себе си,за да може на човека с мен да му е приятно.Накрая разбрах,че само аз давам ,давам...Поне в моя случай ,приятелките ми си  намираха мъже и тотално забравяха за мен,дори и да ми честитят рождения ден.На времето имах една,за която се грижех като сестра,е на-омъжи се и да я няма.Може би аз си мисля,че съм добър приятел и може би грешката е в мен!Но моят отговор е :"Приятелите " са там,където са и техните интереси!

Когато бях малка прочетох някъде следното: "Животът - това са приятелите, които си отиват". За съжаление по-късно това се оказа вярно.

За съжаление наистина лека по лека си отиват и рядко остават.

И аз загубих ценни приятели. Не мога да ги заместя въпреки положените усилия.

С времето изчезват много от приятелите, защото стават по-докачливи и завистливи. Хората растат и остаряват различно и се отварят изненадващо кухини в отношенията.  Пресметливост и глупост също се намесват. Пример: приятелка не ви се обажда три пъти, защото вие не сте й се обадили два пъти. Или нейният приятел е имал неблагоразумието да й обърне внимание, 'че вие сте доста по-слаба от нея. И ей такива неща...

И аз имам един странен случай с приятелка.
По-голяма е от мен, много умна, въпреки разликата във възрастта ни имаме общи интереси. Винаги съм я харесвала, мога да кажа, че съм й се възхищавала и дори имам доза респект към нея.
Преди време преживя тежко заболяване. Слава Богу то беше хванато в начална фаза.
 След това се промени. Заяви, че болестта й е дала  урок, че вече ще стои над дребните неща, над битовизмите. Ще мисли само положително, няма да се ядосва за глупости, ще си живее живота. И действително започна да живее и да се държи така. Аз много й се радвах на жизнеността, на умението  да е над нещата, да е ведра и усмихната. Но ден след ден започна да ме озадачава все повече. Виждаме се, тя е имала някакво преживяване вкъщи, да кажем ремонт или авария. В продължение на половин час ми се разказва всяка подробност за случилото си. Обсъждаме го, коментираме. Дотук нищо лошо. Но като дойде моментът и аз споделя мой проблем, започва да става нервна, да ми отговаря рязко и от типа на " Е какво да се направи, случва се. Хайде да говорим за хубави неща". Като имате предвид, че  не съм хленчила, само съм споделила някакво притеснение. Не желае да го чуе, не желае да обсъжда, въпреки че половин час преди това сме обсъждали нейните грижи.
Така с течение на времето аз се свих и млъкнах, не смея да споделя нищо, а тя говори ли, говори. И за хубави неща, но и за битовизми. Аз бивам отрязана в случай на "оплакване".
Другото, което е още по-неприятно. Стават нещастия в държавата, знаете. Дали е природно бедствие,катастрофа или зов за помощ за болно дете, тя реагира по един и същи начин: " Няма какво да го обсъждаме,тези неща са част от живота, не е нужно да се разстройваме". Освен, че не се разстройва, винаги се учудва, че съм превела пари, или пускала смс-и, по дадена кауза.  Казва: " О, браво, как си се сетила само". Какво има да се сещам, та това е най-естествена и нормална реакция. Тя не го прави никога. Не, че няма пари или е скъперница. Не се сеща, не й прави впечатление, не се трогва, не го смята за необходимо.
И въобще демонстрира пълна липса на съпричастност и към приятели и към непознати. Дори към хора, борещи се с нейното заболяване. Никаква реакция.
Не зная какво е това, някакво бягство от реалността, някаква маска, или се е превърнала в пълен егоист...но все по-малко имам желание да я виждам и контактувам с нея.

   Същата съм и аз в това отношение, само дето винаги бих подкрепила и съм подкрепяла каузи, свързани с животни. Не го намирам за странно.

Есме го каза много точно.И аз мисля,че главните причини са тези.Също така прибавям и друга-отегчението едни от други,от старите приятели,които ти омръзват,от все по-еднообразните ви срещи,все едни и същи базици.Ееин наш приятел дотолкова се отдалечи от нас като се ожени,наскоро разбрах че и дете имал,а дори това не ни каза.А бхме неразделни.От две години очите не съм му видяла.Странна работа.Така,че и промяната в сем.статус влияе,поява на деца,на др.приоритети и различни пътища-не че за мен това са оправдателни причини.Човек ако иска ще се срещне с теб винаги.

Това е вид защитна реакция, психиката пести енергия, форма на съхранение е

Точно!Съхранява се жената, колкото и егоистично да изглежда отстрани, това е нейният начин да оцелее.Разбирам я  но не бих могла да бъда близка с подобен човек, все пак не бих могла да поемам всичките и душевни терзания, без насреща да има съпричастност.

Имам приятелка, която се оплакваше, че това става с нейната съседка. Натоварвала я психически със собствените си проблеми и никаква съпричастност с нейните.

Голяма грешка е да споделяш на съседката проблемите си само защото и тя споделя. Не знаеш къде, как и на кого ще ги занесе.

Зависи от съседката. Аз имам поне две, които са ми супер близки, макар че от години не сме съседки.

Е, ако съседката е близка приятелка, нормално е да се търси взаимност.Но ако съседката ме използва само за да си излее негативизма, не бих я изтърпяла