Само като прочетох, че истинските приятели се ревнували, правели компромиси и преодолявали трудности, се уморих. Такова същество не ми трябва в живота, че аз и мъжа си не бих търпяла да ме ревнува и да му правя компромиси, какво остава за приятел. Имам чувството, че точно тези обсебващите не могат лесно да приемат, че хората се разделят и това е нормално, сигурно са и същите, които въздишат по ученическите си години. Не знам какво ви пречи да дадете свобода на другите и да не ги товарите с уморителните си очаквания за връзка, а просто да се радвате на контактите си.
Напълно подкрепям. Да, точно подобен род хора трудно приемат, че някой си е намерил други приятели и вече е загърбил старият си живот, със старите приятели.
И в един момент такъв човек ще остане съвсем без приятели, защото ако сам е разкарал старите приятели, значи толкова умее да е приятел той самият и следователно и нови няма да си намери. И ще вика на познатите - приятели. Докато в един момент не разбере разликата - бая народ се е опарил по този начин. 
Но лично на мен ми става кофти понякога, че с доста от приятелите оттогава отношенията ни се промениха и се позабравихме. А причина не съм открила кой знае в какво. То и няма де, просто така си се случва.
Пък по принцип се считам за сантиментална личност. 
