Защо с времето изчезват приятелите?

  • 59 568
  • 443
  •   1
Отговори
# 210
  • SF
  • Мнения: 25 111
Не мога да си представя мъжът ми да ми определя с кои приятели да се виждам и с кои не. Ако си допаднат с мъжа на приятелката ми и станем семейни приятели, ОК. Ако не си допаднат, ще се виждам с приятелката ми сами по женски, но няма да прекратя контактите си с нея.

Ти не можеш да си представиш, но другите могат. Ако мъжете ви не си допаднат, ще се виждаш само с тези, които ще искат да излизат през деня без мъжете си. Не трябва да имат работа, деца.. Или поне не всеки ден. А пък на почивки и Нова година ще ходиш с други приятелки.
С цялото това нещо искам да ти кажа, че ако мъжът ти не се чувства окей с приятелките ти и мъжете им, с времето сама постепенно, постепенно започваш да си спестяваш излишни движения. Появата на децата и техните интереси е още един фактор, с който самата ти ще искаш да се съобразяваш, освен с този, когото обичаш.
Ако само ти имаш деца, а приятвлките не, малко трудно ще участваш в купоните им.

# 211
  • Мнения: 2 641
Ми не е задължително да ходя с приятелките ми на купони, нито пък да се виждаме всеки ден или всяка седмица, дори може да не празнуваме НГ и детски рожденни дни заедно, но все пак ще си останем приятелки. Приятелството не значи нон стоп да сте заедно.
Естествено,че с времето ангажиментите нарастват и срещите не могат да са чести, но когато човек иска намира време да се види с някого, ако и двамата държат на приятелството си.
Някои от приятелките ми създадоха семейство и деца доста след мен. Естествено,че поради различните ангажименти и интереси, докато те бяха без деца срещите бяха по-рядко,но все пак си запазихме приятелството и до днес. Говоря за наистина стойностни хора, а не просто познати.
Мъжът ми изобщо не съм го питала дали ги харесва. Това са си мои хора и мъжът ми, ако ме цени и държи на мен не виждам защо трябва да ме спира да се виждам с тях . Съответно аз също не му определям с кои негови приятели да се среща.

Държа много на семейството, но все пак не мога да разбера хора, на които животът им се върти само около мъжа и децата и се изолират от всички. Човек има нужда и от малко личен живот извън семейството - приятели, колеги, хоби.

# 212
  • Sofia
  • Мнения: 16 390
Човек има нужда и от малко личен живот извън семейството - приятели, колеги, хоби.

   Колегите са с нас почти по цял ден, щем не щем, така че не смятам, че е хубаво да ги включваме в сметките. Хобитата пък в повечето случаи изобщо не налагат взаимодействие с друго човешко същество, освен ако не става въпрос за групов спорт, да речем. Simple Smile

Последна редакция: пт, 12 авг 2016, 16:40 от The Black Cat

# 213
  • Мнения: 2 641
Някои колеги става и близки приятели, а хобито не е задължително да е заедно с други хора, може да е самотно занимание. Имам предвид,че не може свободното ти време изцяло и на 100% да е обсебено само от мъж и деца.
Брат ми имаше дна такава приятелка, която не харесваше приятелите му и постепенно го отдалечи от всички. Тя определяше,кои ще са в кръга на приятелите и кои не. Ей това не го намирам за нормално.
В последствие, като се разделиха, брат ми разбра каква глупост е направил.

# 214
  • Sofia
  • Мнения: 16 390
Имам предвид,че не може свободното ти време изцяло и на 100% да е обсебено само от мъж и деца.

   На един работещ човек свободното време му е истински кът. По няколко ча́са вечер и евентуално по цял ден през уикенда – ами, според мен, този ограничен времеви отрязък изобщо не е достатъчен за да изживееш толкова пълноценни мигове със семейството си, колкото би искал. Rolling Eyes Поне на мен никога не ми стига споделеното време с половинката, винаги искам още и още. Но предполагам, че не всеки е устроен така. Peace

# 215
  • Мнения: 19 417
А защо да не включваме колегите? Някои хора на работа завързват най-хубавите си запознанства, колкото и да не ни се вярва. Вярно е, че сме по цял ден с тях и какво от това? Това не значи, че не може да ги включим в приятелската група. Simple Smile

# 216
  • Sofia
  • Мнения: 16 390
А защо да не включваме колегите? Някои хора на работа завързват най-хубавите си запознанства, колкото и да не ни се вярва. Вярно е, че сме по цял ден с тях и какво от това?

   Всъщност, аз точно това исках да кажа, Simple Smile – времето, прекарано с колегите, не е такова, каквото можем да избираме, а такова, каквото ни е наложено (в случая, от работодателя). Ако се случи така, че в течение на работния процес завържем по-близки отношения с някой колега и той се превърне в наш приятел – чудесно – до голяма степен при това положение се предполага, че нуждата ни от социален контакт извън пределите на отношенията с любимия човек би трябвало да е удовлетворена. И ето тук идва противоречието, който аз съзирам в написаното от valian1 – тя хем пише за свободно време, което, по нейните думи, не е редно да прекарваш на 100% с половинката си, хем споменава колегите като източник на приятелски отношения. За мен между двете неща няма никаква връзка – колегите са си на работа, като ми свърши работното време, забравям за тях и се посвещавам на любимия човек. Simple Smile

# 217
  • Мнения: 2 641
Няма никакво противоречие, просто всеки вижда нещата по различен начин.  Аз например имам колежка, с която сме близки приятелки и с удоволствие пия кафе с нея в извънработно време. Тези срещи не са чак толкова чести (по обясними причини), но се случват.

# 218
  • Sofia
  • Мнения: 16 390
Няма никакво противоречие, просто всеки вижда нещата по различен начин.  Аз например имам колежка, с която сме близки приятелки и с удоволствие пия кафе с нея в извънработно време. Тези срещи не са чак толкова чести (по обясними причини), но се случват.

   Добре, а ако прекарваш по цял ден с даден човек, включително и обедната почивка, когато имате време за по-интензивно общуване, защо, аджеба, би се присетил за този човек и в извънработно време? newsm78 Непонятно ми е просто. Rolling Eyes

# 219
  • Мнения: 2 641
Първо,защото нямам обедна почивка, второ не прекарвам цял ден с нея, трето, защото работата ми не позволява интензивно лично общуване с нея и четвърто и най-важно, защото ми е приятелка и ми е изключително приятно да си прекарам част от свободното време с нея.

# 220
  • Мнения: 22 036
Защото по стечение на обстоятелствата една две от колегите ми ми станаха едни от най-близките приятели.

# 221
  • SF
  • Мнения: 25 111
Защото имам нужда бъда с някого и след работно време, понякога, често... , а не директно вкъщи. И обикновено най-удобни и спонтанни са приятелите от работа,  а не най-най-най ама най-добрата ми приятелка в Испания.
Другите са с друго работно време или се намират в други части на София. Сигурно за град като Мездра, примерът не е удачен и където и да работя там, всичките ще са ми на една ръка разстояние.

# 222
  • София
  • Мнения: 17 652

Приятелите... те винаги са си приятели. Дори да ни делят години или хиляди километри. Добрите познати... Ами, предполагам, и те си остават - такива...

# 223
  • Мнения: 4 304

Приятелите... те винаги са си приятели. Дори да ни делят години или хиляди километри. Добрите познати... Ами, предполагам, и те си остават - такива...

Съмнявам се дали наистина е така, може и да греша. Когато сте далеч и не се сблъскваш с проблеми и нямаш нужда от помощ не може да разбереш дали наистина ти е приятел или телефонен. Когато той или ти си в нужда, тогава се проверява приятелството. Едно е на думи, друго е в действителност.

# 224
  • Мнения: 19 417
Цитат
Съмнявам се дали наистина е така, може и да греша. Когато сте далеч и не се сблъскваш с проблеми и нямаш нужда от помощ не може да разбереш дали наистина ти е приятел или телефонен. Когато той или ти си в нужда, тогава се проверява приятелството. Едно е на думи, друго е в действителност.

Така мисля и аз. Едно приятелство поддържа ли се от далеч например? Ми не е същото. Той този човек може да ми е най-добрият приятел, най-истинският и изпитаният, но като е далеч...?

Общи условия

Активация на акаунт