Позитивното общуване е рядко. Виж и форума. Повечето споделяме някакви тревоги и мрънкаме. Малко са хората, които споделят нещо позитивно. Някакъв страх като че ли има или просто си пазим хубавите моменти за нас, а лошите искаме да споделим, за да се освободим от тях.
- Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
Защо с времето изчезват приятелите?
Позитивното общуване е рядко. Виж и форума. Повечето споделяме някакви тревоги и мрънкаме. Малко са хората, които споделят нещо позитивно. Някакъв страх като че ли има или просто си пазим хубавите моменти за нас, а лошите искаме да споделим, за да се освободим от тях.
Позитивното общуване е рядко. Виж и форума. Повечето споделяме някакви тревоги и мрънкаме. Малко са хората, които споделят нещо позитивно. Някакъв страх като че ли има или просто си пазим хубавите моменти за нас, а лошите искаме да споделим, за да се освободим от тях.
Ами нормално е човек да сподели с приятели тревогите си. Няма как да си говорим само за положителни неща, знаете животът на българите колко е тежък. С кого да споделиш, ако не с приятел? Разбира се, нямам предвид хленчене и вайкане и непрестанен монолог без да дадеш думата на другата страна.
В приятелството трябва да има взаимност, съпричастност, споделени емоции-добри или лоши. И доброто и лошото е част от живота ни. Друг е въпросът дали съумяваме да го правим с финес, без да натоварваме излишно другия.
В приятелството трябва да има взаимност, съпричастност, споделени емоции-добри или лоши. И доброто и лошото е част от живота ни. Друг е въпросът дали съумяваме да го правим с финес, без да натоварваме излишно другия.
Точно така мисля и аз.
Аз не виждам нищо лошо да споделиш нещо което те мъчи. Аз с чуждата болка не се натоварвам. Ако мога да помогна, го правя с удоволствие. Мен пък ме дразни това, че някой се оплаче, пък другите го изкарват черноглед и че натоварва.Ми човек просто иска да си каже какво го мъчи. Аз не разбирам тази философия всичко да таиш в себе си и винаги да изглеждаш и да се представяш, че си върха. Дори и във форума някой се оплаче и повечето дружно казват как те такъв проблем нямат и авторът на оплакването сам си е виновен.
Аз нямам проблем да изслушам хората около мен. Но не е възпитано да се оплакваш. Такива са ми наблюденията.
То и да се хвалиш не е възпитано...почват да завиждат. Нито така, нито иначе.
Истината е, че между приятели всичко е разрешено - и похвали и оплаквания, стига да са истински приятели, т.е. да се обичат. Защото това е приятелството - споделена обич, да не се бърка с любов обаче. Любовта предполага сексуален контекст.
Когато няма взаимност оплакванията натоварват. Аз нямам проблем да изслушам човек и да помогна ако мога, но и аз бих се почувствала зле, ако той, в мой труден момент ме отреже. Случи ми се с доста близки хора и аз се отдръпнах.
Животът на повечето хора не е лек, не само на българите. Имам чувство, че ние даже малко повече драматизираме, включително и аз. Имах колега с 4 деца, всички с увреждания. Не съм го чула да се оплаква, че му е ниска заплатата, че им е трудно. Не съм привърженик на успокоението, че има и по-зле, но е добре да бъдем по-отворени към света и случващото се.
Животът на повечето хора не е лек, не само на българите. Имам чувство, че ние даже малко повече драматизираме, включително и аз. Имах колега с 4 деца, всички с увреждания. Не съм го чула да се оплаква, че му е ниска заплатата, че им е трудно. Не съм привърженик на успокоението, че има и по-зле, но е добре да бъдем по-отворени към света и случващото се.
Есме го каза много точно.И аз мисля,че главните причини са тези.Също така прибавям и друга-отегчението едни от други,от старите приятели,които ти омръзват,от все по-еднообразните ви срещи,все едни и същи базици.Ееин наш приятел дотолкова се отдалечи от нас като се ожени,наскоро разбрах че и дете имал,а дори това не ни каза.А бхме неразделни.От две години очите не съм му видяла.Странна работа.Така,че и промяната в сем.статус влияе,поява на деца,на др.приоритети и различни пътища-не че за мен това са оправдателни причини.Човек ако иска ще се срещне с теб винаги.
Тези промени често се предизвикват и от новите половинки в живота на приятелите ни - съпрузите или съпругите. "Е, каква пък е сега тази приятелка! Тя може да иска да излизаме, но аз съм изморена и имам нужда от помощ!"
Точно както и повечето мъже си умират да чуят, че хубавката им годеница има около себе си разни "само" приятели. Те чудесно знаят, съдейки по себе си, какво е да познават готина секси приятелка, но да имат желание тя да им остане "само" приятелка.
Всеки човек е обсебен от собствените си проблеми,мисли и чувства.Хората са склонни повече да очакват от другите отколкото да дават и когато нямат нужда просто се отдрапват.Забелязала съм,че когато всичко в живота ми е било наред и всички се навъртат,ако ти стане трудно изчезват сякаш си заразен не знаят,че света е голямо колело днес си горе утре долу.
Ето точно това е-очакваш от другите повече,това е истинита.И аз съм се улавяла в такива моменти.В такъв период съм,че съм безкрайно недоволна от приятелствата си,чувствам се добре сама,някак не изпитвам потребност да се виждам с когото и да е.Не съм доволна и от тях-всеки се интересува от себе си главно,но и аз някак си съм склонна да търся причините в др. а не в себе си,може пък и аз да не съм такъв добър приятел.
Може би е отегчение от моя страна,липса на интерес,взаимно омръзване или нужда от промяна.Просто хората са вглъбени в своите си неща предимно,навлизаме в др.етапи и така.Имам нужда от истинско приятелство,но не мисля,че ще го открия.Нещо не ми достига в предишните връзки вече,не знам какво е,странно не.Нещата просто се променят много през различните периоди от човешкия живот.
Може би е отегчение от моя страна,липса на интерес,взаимно омръзване или нужда от промяна.Просто хората са вглъбени в своите си неща предимно,навлизаме в др.етапи и така.Имам нужда от истинско приятелство,но не мисля,че ще го открия.Нещо не ми достига в предишните връзки вече,не знам какво е,странно не.Нещата просто се променят много през различните периоди от човешкия живот.
И аз все по-често се улавям, че ми е добре да си седя с книга в ръка, пред телевизора или лаптопа и имам все по-.малка потребност от общуване с приятели.
Реално погледнато, излизам на кафе с приятелка, тя ме пита как съм, аз й отговарям "добре" Обикновено следва "а аз да знаеш колко съм зле..." и се почва-децата, мъжа, дядото, бабата, свекърите, лошите колеги, злия шеф...След час изслушване на монолога си тръгвам с пламнала глава. Е, какво е това разтоварване на кафе с приятелка?! Ми много по-добре съм да си седна на лаптопа, да си намеря това, което ме интересува.
Ако искам да коментирам музика, ще вляза в такава тема, ако искам кино или театър в друга, ако имам здравословен или битов проблем в трета или четвърта. Поне намирам това, от което имам нужда.
И нищо конкретно да не ме вълнува в момента, лежа си на дивана, пия си кафе, зяпам по сайтовете. Добре ми е. Или пък чета, гледам хубав филм.
Приятелство, отзивчивост, съпричастност, разбиране...добре, ама не съм психоаналатик, да кимам един час безплатно, нито съм кошче за душевни отпадъци.
Реално погледнато, излизам на кафе с приятелка, тя ме пита как съм, аз й отговарям "добре" Обикновено следва "а аз да знаеш колко съм зле..." и се почва-децата, мъжа, дядото, бабата, свекърите, лошите колеги, злия шеф...След час изслушване на монолога си тръгвам с пламнала глава. Е, какво е това разтоварване на кафе с приятелка?! Ми много по-добре съм да си седна на лаптопа, да си намеря това, което ме интересува.
Ако искам да коментирам музика, ще вляза в такава тема, ако искам кино или театър в друга, ако имам здравословен или битов проблем в трета или четвърта. Поне намирам това, от което имам нужда.
И нищо конкретно да не ме вълнува в момента, лежа си на дивана, пия си кафе, зяпам по сайтовете. Добре ми е. Или пък чета, гледам хубав филм.
Приятелство, отзивчивост, съпричастност, разбиране...добре, ама не съм психоаналатик, да кимам един час безплатно, нито съм кошче за душевни отпадъци.
LADI JANE, това с едночасовото безплатно кимане с глава "изби рибата". Аз така разкарах дъгогодишна приятелка, която с часове ми надуваше главата с проблемите си, а когато успявах да се вмъкна за кратко във водопада и от думи отсреща виждах един поглед на лека досада т,е твоето не е проблем, при мен са важните неща. А моята болка кучета я яли. Сега ми е по-самотно, но по-спокойно защото установих, че такива хора действат като енергийни вампири, Търсят съпричастност, но не са способни на такава.
,
,