Всеки си е хванал пътя и си гледа живота. Тази романтична представа за "приятелството" трябва малко да се поизбистри след приключването на пубертета. Аз имам приятели, обичам да си говоря с тях, да споделям, но не мога да разчитам за някакви супер-мега важни неща на тях. Не говоря за пари или материални блага, а по-скоро за една емоционална подкрепа, ако изпадна в сериозна нужда. Имам си семейство, от тях ще търся подкрепа. Приятелите са за забавление, маса, екскурзии, изповядване и евентуално да си свършим по някоя друга дребна услуга. Толкова. Другите са познати - те са само за клюкарлък.
- Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
Защо с времето изчезват приятелите?
Всеки си е хванал пътя и си гледа живота. Тази романтична представа за "приятелството" трябва малко да се поизбистри след приключването на пубертета. Аз имам приятели, обичам да си говоря с тях, да споделям, но не мога да разчитам за някакви супер-мега важни неща на тях. Не говоря за пари или материални блага, а по-скоро за една емоционална подкрепа, ако изпадна в сериозна нужда. Имам си семейство, от тях ще търся подкрепа. Приятелите са за забавление, маса, екскурзии, изповядване и евентуално да си свършим по някоя друга дреба услуга. Толкова. Другите са познати - те са само за клюкарлък.
Точно такова е и моето разбиране за приятелството.
Всеки си е хванал пътя и си гледа живота. Тази романтична представа за "приятелството" трябва малко да се поизбистри след приключването на пубертета. Аз имам приятели, обичам да си говоря с тях, да споделям, но не мога да разчитам за някакви супер-мега важни неща на тях. Не говоря за пари или материални блага, а по-скоро за една емоционална подкрепа, ако изпадна в сериозна нужда. Имам си семейство, от тях ще търся подкрепа. Приятелите са за забавление, маса, екскурзии, изповядване и евентуално да си свършим по някоя друга дребна услуга. Толкова. Другите са познати - те са само за клюкарлък.
Това ок, обаче ако семейството, недай си боже, се разпадне?
Тогава осъзнаваме каква ценност са приятелите - обич, подкрепа, утеха...
Имам приятелка, с която се губихме и намирахме през годините. При последният ни разговор аз ѝ разказвах за концерта, на който бях (при все че нямаме общи музикални интереси), а тя- за мъжът ѝ, който я ревнува от сина на хазяйката. Кафето, дето щяхме да пием, се проточи около 4 часа 
.Не мисля, че приятелството има нещо общо с интересите и стила на живот, по скоро е въпрос на характери. Освен това съм преспивала у тях спонтанно без никакви притеснения от моя или нейна страна, помагала съм ѝ финансово пак без притеснения и условности. А тя дори не е най-добрата ми приятелка, просто свестен човек, който не се промени през годините.
.Не мисля, че приятелството има нещо общо с интересите и стила на живот, по скоро е въпрос на характери. Освен това съм преспивала у тях спонтанно без никакви притеснения от моя или нейна страна, помагала съм ѝ финансово пак без притеснения и условности. А тя дори не е най-добрата ми приятелка, просто свестен човек, който не се промени през годините. 
Объркахте много интереси и вкусове с приоритети.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Объркахте много интереси и вкусове с приоритети.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Семейството, професията, преместването на друго място - това са приоритети.
А не е казано, че приятелите не могат да слушат различни стилове музика или единият да харесва екшъни, а другият комедии.
Аз също имам приятелки, на които говоря за козметика и спорт, а те на мен за кино и мъже.
Но си представям какво море биха изкарали две приятелки, ако едната замине с две деца на 3 и на 5 години, а другата иска да ходи на дискотеки и да се запознава с гаджета (да спи до късно, да ходи на плаж около обяд, да си ляга късно....).
Иначе нищо не пречи две приятелки да посещават различни видове курсове - едната да ходи на езикови, другата да кара курсове за грим.
Има ли желание, има компромис.
Аз като ходя на море с приятели, не ги връзвам с верига до себе си. Всеки е на свободен режим, пък ако решим да се засечем - берекет версим. В крайна сметка, приятелството не е заробване.
Тръгнеш ли с компромис от началото, все ще стигнеш до развод, независимо за любовна или приятелска връзка говорим. Щом човекът не ми позволява да бъда себе си и има нужда да се съобразявам, значи просто не бива да се мъчим да сме заедно. Най-успешен начин да се изпокараш с приятели и близки, е да отидете на семейна почивка с децата. Това отдавна съм го установила и когато водя деца, ги водя без друга компания - да е мирно и спокойно за всички.
Семейството ми не е само съпругът ми. Имам роднини, които не виждам как точно ще се случи да изоставят мен или аз тях. Приятелството е хубаво нещо, стига да не си с розовите очила и да смяташ, че тези хора ще се хвърлят в огъня заради теб. Може да ти помогнат, но не и да очакваш някаква невероятна подкрепа за сериозните неща. Пак казвам, имам приятели, готино ми е с тях, но всичко си има някаква граница. Най-малко не е редно да ги товаря с моите мимолетни проблеми и да очаквам от тях да ги решат. Гледам като излезем да се забавляваме, да ни е хубаво, но не и да съм вкопчена в тях и да смятам, че като са ми дружки ще ги използвам като кошче за душевни отпадъци понеже са ми приятели и са ми длъжни. Демек за мен приятелството и както съм го описала в горния пост.
Има ли желание, има компромис.
Аз като ходя на море с приятели, не ги връзвам с верига до себе си. Всеки е на свободен режим, пък ако решим да се засечем - берекет версим. В крайна сметка, приятелството не е заробване.
Да пътуваш с някого, да изкарате ваканция заедно, да се забавлявате, да излизате, да правите планове, не е точно заробване.
DeltaAzimut, ами ти не ходиш на море с приятели! Вие просто пътувате заедно до там.
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели. Всеки си има различен режим, а почивката трябва да е свобода, не часовник. Че аз дори и мъжа ми не карам да е с мен през цялото време, докато сме на почивка. Всеки има право да си спи колкото иска, да прави каквото си иска. В крайна сметка, свободен режим. Отделен въпрос е, че когато ни е приятно заедно, тогава правим всичко възможно да прекарваме повече време заедно. Въпрос на желание е и чувство за приятно изкарано време. Ако има малки деца, нещата разбира се са по-други. Тогава родителите трябва да се съобразяват с тях, разбира се.
Когато съм била несемейна, с приятели сме ходили по квартири на морето и купона вървеше. Но това е било като тийнейджъри и в университета. Обаче човек не може цял живот да я кара така.
Всеки ти е приятел, докато е сам и те използва да има с кой да си прекарва свободното време. После като се обвърже изведнъж се оказва, че не ти е толкова добър приятел и си гледа приоритетите. Това ли е приятелството се чудя аз. Не мога да приемам такова нещо супер много ме обижда и прекъсвам отношения с такива "приятели".
Нали разбираш, че когато хората са семейни, няма как да правят всичко заедно, когато отидат на почивка с приятели.
Абсолютно подкрепям. Имам много близка двойка, които са големи мотльовци. Не че ние сме някакви супер организирани, но на тях им отнема ужасно много време дори сутрин да стигнат до плажа. Ясно е, че няма как да седим да ги чакаме и да потропваме нервно с крак един час. Или пък в късния следобед - решават, че ще останат до залез, че и малко повече, а ние искаме като мръкне да сме пред голяма салата и октопод, а не на хавлията на плажа. Съгласуваме какво ни се прави, и като са готови се присъединяват.
Най-успешен начин да се изпокараш с приятели и близки, е да отидете на семейна почивка с децата. Това отдавна съм го установила и когато водя деца, ги водя без друга компания - да е мирно и спокойно за всички.
От години ходим компания от 30-40 човека и 10-12 деца по морета и планини, е как пък не сме се изпокарали...
Не разбирам какъв би могло да бъде поводът...
Най-успешен начин да се изпокараш с приятели и близки, е да отидете на семейна почивка с децата. Това отдавна съм го установила и когато водя деца, ги водя без друга компания - да е мирно и спокойно за всички.
Не разбирам какъв би могло да бъде поводът...
Ама пък и не може пътувате заедно до там и после кой накъдето му видят очите.