Супер, радвам се за теб, ти си знаеш. 
- Публикувана: 3 авг. 2016, 17:08 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2016, 11:19 ч.
До колко годишна възраст е морално да се роди дете?
Няма универсална формула за това колко години сближаване са необходими за да се пристъпи към брак. Кака ми ходеше 11 години с един мъж, след което се разделиха, а тя две години по-късно се омъжи за батко ми, с който са заедно все още имат и две деца. Аз също съм имала дълги връзки, които на пръв поглед изглеждаха преспективни, но накрая винаги се оказваше, че гледаме в различни посоки. Омъжих се за човек, с когото на 4-тия месец започнахме да правим опити за дете. Просто искахме живота ни да протече опознавайки се. Преди първата година се оженихме и скоро имаме годишнина. За жалост съм теудна, обсебваща и остра, за щастие той е търпелив. Избрах си мъж, с когото мога да си позволя семейство, другите просто не са пасвали в идеала ми за такъв. Съгласна съм с мненията на Сирен.
Формула няма, но опитът показва, че ей тия дългите връзки много рядко водят до брак. За брака трябва решение, не просто да стигнеш там по течението- защото не се знае дали това течение води към брак или към катастрофа. В повечето случаи ако човек не прави съзнателни усилия и не взима решения, става нещо друго и непредвидимо.
Ако Кукумицинка набързо роди две деца...няма да си разплета чорапите, ще взема пуканките и ще се забавлявам:) много, ама много.
Ако Кукумицинка набързо роди две деца...няма да си разплета чорапите, ще взема пуканките и ще се забавлявам:) много, ама много.
И аз съм на мнение, че са нужни усилия. Както за запазване на постигнатото, постигане на желаното, така и във всеки друг аспект на нещата от живота.
Не съжалявам, че съм взела решението да се омъжа и имам дете по бързата процедура. Ако съжалявам за нещо в живота, то е, че преди да срещна мъжа ми пропилях едни 10 години в правене на нищо съществено.
Не съжалявам, че съм взела решението да се омъжа и имам дете по бързата процедура. Ако съжалявам за нещо в живота, то е, че преди да срещна мъжа ми пропилях едни 10 години в правене на нищо съществено.
Няма универсална формула за това колко години сближаване са необходими за да се пристъпи към брак. Кака ми ходеше 11 години с един мъж, след което се разделиха, а тя две години по-късно се омъжи за батко ми, с който са заедно все още имат и две деца. Аз също съм имала дълги връзки, които на пръв поглед изглеждаха преспективни, но накрая винаги се оказваше, че гледаме в различни посоки. Омъжих се за човек, с когото на 4-тия месец започнахме да правим опити за дете. Просто искахме живота ни да протече опознавайки се. Преди първата година се оженихме и скоро имаме годишнина. За жалост съм теудна, обсебваща и остра, за щастие той е търпелив. Избрах си мъж, с когото мога да си позволя семейство, другите просто не са пасвали в идеала ми за такъв. Съгласна съм с мненията на Сирен.
Дългите връзки хич не са гаранция. Може от три месеца да си с един мъж, да се омъжиш за него и брака ви да е много по-успешен. А може и 13 години да ходиш и с един и да се разделите. Често си мисля,че кратките връзки са понякога по-успешни от дългите.Има много такива примери. Много си права,че не всеки мъж става за семейство.
Късметлийки сме тези жени, които са попаднали на добри мъже. И аз съм доста труден характер, но си ме търпят, а с ММ сме пък коренно различни и добре че е така.
Няма универсална формула за това колко години сближаване са необходими за да се пристъпи към брак. Кака ми ходеше 11 години с един мъж, след което се разделиха, а тя две години по-късно се омъжи за батко ми, с който са заедно все още имат и две деца. Аз също съм имала дълги връзки, които на пръв поглед изглеждаха преспективни, но накрая винаги се оказваше, че гледаме в различни посоки. Омъжих се за човек, с когото на 4-тия месец започнахме да правим опити за дете. Просто искахме живота ни да протече опознавайки се. Преди първата година се оженихме и скоро имаме годишнина. За жалост съм теудна, обсебваща и остра, за щастие той е търпелив. Избрах си мъж, с когото мога да си позволя семейство, другите просто не са пасвали в идеала ми за такъв. Съгласна съм с мненията на Сирен.
Дългите връзки хич не са гаранция. ...
Дори напротив. Ако бутам с години подобна и от нея няма резултат, то е сигурно, че връзката се поддържа най- често с мотива "да не ходим сами по улиците". Да, много хора поддържат връзки по тази причина. Нищо, че не го заявяват дори пред себе си открито.
Въпреки това аз не бих хукнала да раждам деца, ако не съм живяла самостоятелно с партньора си в общо дом и то без разни родители и други хора около нас, поне година и не съм го поопознала що- годе добре. Безотговорно би било спрямо мен и децата такова едно мое лично решение.
С мъжа ми сме заедно три години. За това време купихме и обзаведохме жилище, родиха се две деца, гледахме моето през някои трудни периоди. Е сега смятате ли, че има нещо важно за тоя мъж, което не знам? Ако в тия три години бяхме карали само на опознаване и гаджосване, вече щяхме да сме си омръзнали. Щото някак тоя период на боготворене един друг е доста скучен, погледнат в перспектива.
Да де, аз не казвам, че няма да се справи, просто ще погледне нещата по друг начин и това ще е забавното. Може мъжът й да прояви неподозирани черти след децата.
Да де, аз не казвам, че няма да се справи, просто ще погледне нещата по друг начин и това ще е забавното. Може мъжът й да прояви неподозирани черти след децата.
Няма универсална формула за това колко години сближаване са необходими за да се пристъпи към брак. Кака ми ходеше 11 години с един мъж, след което се разделиха, а тя две години по-късно се омъжи за батко ми, с който са заедно все още имат и две деца. Аз също съм имала дълги връзки, които на пръв поглед изглеждаха преспективни, но накрая винаги се оказваше, че гледаме в различни посоки. Омъжих се за човек, с когото на 4-тия месец започнахме да правим опити за дете. Просто искахме живота ни да протече опознавайки се. Преди първата година се оженихме и скоро имаме годишнина. За жалост съм теудна, обсебваща и остра, за щастие той е търпелив. Избрах си мъж, с когото мога да си позволя семейство, другите просто не са пасвали в идеала ми за такъв. Съгласна съм с мненията на Сирен.
Дългите връзки хич не са гаранция. ...
Дори напротив. Ако бутам с години подобна и от нея няма резултат, то е сигурно, че връзката се поддържа най- често с мотива "да не ходим сами по улиците". Да, много хора поддържат връзки по тази причина. Нищо, че не го заявяват дори пред себе си открито.
Въпреки това аз не бих хукнала да раждам деца, ако не съм живяла самостоятелно с партньора си в общо дом и то без разни родители и други хора около нас, поне година и не съм го поопознала що- годе добре. Безотговорно би било спрямо мен и децата такова едно мое лично решение.
Има и още нещо- някак е неуважително да се приема, че ще има период, в който ще се държите под лупа и ще има тестове дали да ви задържат. Обикновено се случва така, ако човекът по принцип дава някакви признаци, че не е ОК, но пък сме влюбени в някакви положителни качества.
А всъщност отрицателните качества са 2-3 и проверката се прави лесно. Арогантност, нарцисизъм (дори в поведение и дрехи- като малка още са ме съветвали да не тръгвам след много лъскави мъже), циничност- ако тия неща ги няма, ако човекът е автентичен, никакви домакински навици не могат да катурнат колата и няма нищо, което да не може да се подобри.
Има много мъже за гаджета, голяма грешка е да висиш и да чакаш, че заради прекараните години изведнъж ще станат и годни за съпрузи.
А всъщност отрицателните качества са 2-3 и проверката се прави лесно. Арогантност, нарцисизъм (дори в поведение и дрехи- като малка още са ме съветвали да не тръгвам след много лъскави мъже), циничност- ако тия неща ги няма, ако човекът е автентичен, никакви домакински навици не могат да катурнат колата и няма нищо, което да не може да се подобри.
Има много мъже за гаджета, голяма грешка е да висиш и да чакаш, че заради прекараните години изведнъж ще станат и годни за съпрузи.
Скрит текст:
Дългите връзки хич не са гаранция. ...
Дори напротив. Ако бутам с години подобна и от нея няма резултат, то е сигурно, че връзката се поддържа най- често с мотива "да не ходим сами по улиците". Да, много хора поддържат връзки по тази причина. Нищо, че не го заявяват дори пред себе си открито.
Въпреки това аз не бих хукнала да раждам деца, ако не съм живяла самостоятелно с партньора си в общо дом и то без разни родители и други хора около нас, поне година и не съм го поопознала що- годе добре. Безотговорно би било спрямо мен и децата такова едно мое лично решение.
Когато умееш да четеш между редовете не ти трябват години. Няма универсална формула за това колко години сближаване са необходими за да се пристъпи към брак. Кака ми ходеше 11 години с един мъж, след което се разделиха, а тя две години по-късно се омъжи за батко ми, с който са заедно все още имат и две деца. Аз също съм имала дълги връзки, които на пръв поглед изглеждаха преспективни, но накрая винаги се оказваше, че гледаме в различни посоки. Омъжих се за човек, с когото на 4-тия месец започнахме да правим опити за дете. Просто искахме живота ни да протече опознавайки се. Преди първата година се оженихме и скоро имаме годишнина. За жалост съм теудна, обсебваща и остра, за щастие той е търпелив. Избрах си мъж, с когото мога да си позволя семейство, другите просто не са пасвали в идеала ми за такъв. Съгласна съм с мненията на Сирен.
Дългите връзки хич не са гаранция. ...
Дори напротив. Ако бутам с години подобна и от нея няма резултат, то е сигурно, че връзката се поддържа най- често с мотива "да не ходим сами по улиците". Да, много хора поддържат връзки по тази причина. Нищо, че не го заявяват дори пред себе си открито.
Въпреки това аз не бих хукнала да раждам деца, ако не съм живяла самостоятелно с партньора си в общо дом и то без разни родители и други хора около нас, поне година и не съм го поопознала що- годе добре. Безотговорно би било спрямо мен и децата такова едно мое лично решение.
[/quote]
"Години" - не, но поне година е добре.
Най- искрено и от богат житейски и професионален опит препоръчвам човек да не лежи на тази кълка, а наистина да си провери и да остави и на времето да поотсее. Камари с грешки съм виждала на хора, дето се самозалъгват, че умеят тези неща. Не случайно мъдрите хора навремето са казвали, че за да опознаеш един човек, торба със сол трябва да изядеш с него.
Лично аз, за себе си и за мои близки хора, никога не бих препоръчала такава една самоувереност да направлява важните житейски избори.
Цитат
Когато умееш да четеш между редовете не ти трябват години. Аз реших да не се ограничавам с времеви интервал. Ако нещо съм научила от предишен опит с мъжете, то е, че с времето започнах да ги преценявам по-точно и бързо. Относно съвместното съжителство- мъжете не са толкова различни- 85% си хвърлят чорапите където сварят и не им пука, че ще нацапат точно след като сме изчистили. Ние живяхме дълго време с родител и отскоро сме сами, като разбира се ни е много по-добре така. Аз попаднах на добър съпруг, кулинар, помага ми във всичко. И понеже не може всичко- вбесявам се, защото е типичен предсавител на зодия риби, потаен и замечтан, чак до висините на невероятното, не обича философски разговори, но това са неща, които дори не приемам чак толкова за недостатъци. А дори и да са- предимставата са далеч повече.
Хаххах, и моят е същия, също зодия риби. Кулинар, чисти, подреден е. Много ми помага, да не каже,че в момента нищичко почти не пипам
но работата ме у такава,че се задържа повече в къщи. Много ме гледа. Срам ме е малко де, не съм добра домакиня, никога съм я нямала тая черта.Рядко готвя, не обичам да чистя,да мия, да пера,типичните домакински нещица,чак като гледам колко ми помага и си викам,брей напрово съм много зле 
Хаотична съм и разхвърляне, постоянно губя разни неща.Темата се обърна в съвсем различна посока.
Ние сме живяли заедно по-малко от година и се сгодихме, а сме заедно от три. Никога не съм имала съмнение, че ММ ще е добър съпруг и добър баща и съвсем в началото това се виждаше и съзнателно си го избрах. Той е типичният семеен тип.