Клуб на анонимните хипохондрички

  • 82 473
  • 804
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 44
Здравейте 🤗 Преди 2 месеца ме заболяха лимфните възли и под двете мишници..., толкова силно и неприятно, че имах чувството,че не можех да си пусна ръцете до тялото. След около седмица ми поотминаха, но под една придължава да си ме боли. Не толкова силно, колкото в началото, но си ме боли. Отива към гърдата и към ръката. Постоянно ми е там ръката да проверявам, мачкам,ровя...полудявам. Ходих на мамолог- прегледа ме,нооо без ехограф и без снимки. Каза, че всичко е наред и да си живея живота. Е да, ама не. Боли си ме и това е Sad Търпимо е, но си го усещам...

# 646
  • Мнения: 7 260
Това за четенето и аз съм го разбрала. Колко по-лесен е животът когато не си информиран!
Ella, по твоето питане - синът ми тази година си удари главата на една желязна тръба, за мой късмет ръждива. Разпитах няколко лекари - и от спешно, и педиатри, и хирурзи - всички се изказаха, че нужда от поставяне на ваксина срещи тетанус няма, защото той така или иначе е имунизиран от най-ранна детска възраст и това му осигурява протекция. Освен това, както и самата ти си прочела, тетанус не се хваща от всеки ръждив метал, а само там, където го има бацила; от почвата също. И освен това, риск има при дълбока, прорезна рана, не просто при одраскване. Промивай с кислородна вода, може и с йод - чудесна алтернатива. И по-ведро!
Дорис, какво се случва с вас?

   Определено е така. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш. Но не мога да отвикна да не търся информация по интернет, ако възникне някакъв здравословен проблем. Колкото повече чета, толкова повече си внушавам симптомите и бягам при лекар.

# 647
  • Мнения: 51 093
А аз бягам от лекарите, като знам някои какви са некадърни и лекуват на парче  Rolling Eyes

# 648
  • Мнения: 2 070
Момичета, отслабва ли ае когато си в хипохондрична криза.Аз съм в такава от два месеца, не соя, почти не ям, щото ми се гади и неорекъснато съм в тревожност и трептене на тялото.За два месеца съм свалила поне 7-8 килограма.Преди това преяждах и съвсем бях напълнвла а аз съм си а наднормено тегло

# 649
  • Мнения: 983
Момичета, отслабва ли ае когато си в хипохондрична криза.Аз съм в такава от два месеца, не соя, почти не ям, щото ми се гади и неорекъснато съм в тревожност и трептене на тялото.За два месеца съм свалила поне 7-8 килограма.Преди това преяждах и съвсем бях напълнвла а аз съм си а наднормено тегло

От хипохондрията е 99.99%
случвало ми се е
когато имам повишена тревожност не ям ама въобще и - забележи ,много ама много бързо отслабвам ... явно 

# 650
  • Мнения: 15 442
Пали, мисля, че имаш нужда от помощ. Едно е седмица две да те тресе манията по някоя "болест" и да си тревожна, друго е месеци наред да не можеш да спиш и да се храниш от тревожност. Потърси лекар или иди на психолог, направи нещо за себе си, защото така не се живее. Повярвай ми, не искаш да дочакаш какво следва... Обърни си внимание  Hug

# 651
  • Мнения: 266
  Здравейте!
Следя темата, просто защото и аз съм хипохондричка. Уж се старая да се владея и си повтарям, че никой от многото ми страхове не се е оказал основателен до сега, но...  Mr. Green Точно днес с трепет очаквах резултат от профилактично взетата цитонамазка. Наред е.
 Всъщност пиша повече с цел да отговоря на страховете на beginning, защото съм ги преживяла.
Здравейте 🤗 Преди 2 месеца ме заболяха лимфните възли и под двете мишници..., толкова силно и неприятно, че имах чувството,че не можех да си пусна ръцете до тялото. След около седмица ми поотминаха, но под една придължава да си ме боли. Не толкова силно, колкото в началото, но си ме боли. Отива към гърдата и към ръката. Постоянно ми е там ръката да проверявам, мачкам,ровя...полудявам. Ходих на мамолог- прегледа ме,нооо без ехограф и без снимки. Каза, че всичко е наред и да си живея живота. Е да, ама не. Боли си ме и това е Sad Търпимо е, но си го усещам...
Имала съм много силни болки под мишницата, към гърдите, с усещане някак на дърпане към ръката. Основно отдясно. Случвало ми се е доста пъти и то продължително. Ходила съм на мамолог и на гениколог. Обяснението е, че имам мастопатия и това е хормонално. Обаче са ми правили мамография, за да го установят. Съветът ми е да настояваш да ти направят снимка, за да си спокойна. Не бързай да се притесняваш. Описаните от теб симптоми съм чувала и от две други мои познати. При тях също е хормонално.
  Желая ви да сте здрави! Hug Hug Hug

# 652
  • Мнения: 13 633
Здравейте 🤗 Преди 2 месеца ме заболяха лимфните възли и под двете мишници..., толкова силно и неприятно, че имах чувството,че не можех да си пусна ръцете до тялото. След около седмица ми поотминаха, но под една придължава да си ме боли. Не толкова силно, колкото в началото, но си ме боли. Отива към гърдата и към ръката. Постоянно ми е там ръката да проверявам, мачкам,ровя...полудявам. Ходих на мамолог- прегледа ме,нооо без ехограф и без снимки. Каза, че всичко е наред и да си живея живота. Е да, ама не. Боли си ме и това е Sad Търпимо е, но си го усещам...

Според мен трябва консултация със сериозен мамолог. Този преглед е като гадаене на боб!
Ехография и мамография обезателно.

Изследване на кръвта и консултация с инфекционист.
Подуването на двете мишници по-скоро говори за проблем с лимгата, отколкото проблем с гърдите.

Мама е в болница.  Диагноза и лечение няма.  Rolling Eyes

# 653
  • Варна
  • Мнения: 1 366
Дорис,след като са изследвали всичко и няма отговор....дали не идва ред на по екзотичните заболявания?!
Помисли си добре  хапана ли е от комар,имала ли е кърлеж....майка ти и.с ли примерно котка( питам заради токсоплазмозата)
Има причина за състоянието и,но трябва някой да се сети къде да я търси.
Убедена съм ,че скоро ще и поставят диагноза и всичко ще бъде  наред.
Стискам ви палци Heart Eyes

# 654
  • Мнения: 13 633
В момента чакаме изследванията. В инфекциозна болница е.  Rolling Eyes

# 655
  • Мнения: 1 085
Доре, стискам палци! Hug
Снощи ме тръшна вируса с драйфането. 4 часа не спрях, и вода не можех да пия. Цялата треперех, завих се с 3 юргана, накрая си ръгнах една свещичка, че дегана го повърнах, и изпих една чаша вода с лимон. Размина ми.
Днес обаче корема ми къркори, сутринта имах леко разстройство и пих имодиум.
Инсче и аз днес бях на контролна цитонамазка, всичко е ок, Слава Богу! Hug

# 656
  • Мнения: 2 070
Пали, мисля, че имаш нужда от помощ. Едно е седмица две да те тресе манията по някоя "болест" и да си тревожна, друго е месеци наред да не можеш да спиш и да се храниш от тревожност. Потърси лекар или иди на психолог, направи нещо за себе си, защото така не се живее. Повярвай ми, не искаш да дочакаш какво следва... Обърни си внимание  Hug
Имах си ежедневни страхове, но моментни.От два месеца е непрекъснато.От двайсе дни съмна лечение с анафранил и лексотан.Подибрение все още не мога да се похваля.Ходих на психотерапевт Бранимир Бранков.Диагнозата тежко генерализирано разстройство.Тежка хипохондрия си е, изключително тежка

# 657
  • Мнения: 15 442
Пали, щом вземаш мерки е добре. Ако има нужда иди да ти коригират лекарствата и моят съвет е да ходиш на терапия. Лекарствата помагат, понякога без тях не може, но не пребориш ли вътрешните си страхове ще се въртиш в един омагьосан кръг  Hug

# 658
  • Мнения: 212
Дорис, мой роднина е бил по същия начин тези дни (разбрах от майка ми), така и не са разбрали какво са е, но са му свалили температурата в болницата и са го изписали. Сега е добре... не знам какво да кажа за " компетентността" на нашите лекари....
Аз отидох да бием ваксината. Така или иначе й беше време. Три дни се поболях да не се получи някаква реакция.
Ужасно много искам вече лечение на тази хипохондрия! Според мъжа ми, ми било харесвало да се тревожа?! Това адски много че заболя, той и грам не разбира, колкото и да се опитвам да му обясня, че не искам да съм такава... Sad

# 659
  • Мнения: 13 633
Пали, айде да пробваме по друг начин.

Всеки път като стане дума за хипохондрията ни хората ни обясняват, че не било добре да се тревожим и безпокоим за болести. Ама се тревожим. Затова ти предлагам друг подход - напиши тук какво има отвъд хипохондрията т.е  ако наистина си болна от някоя от болестите от които се страхуваш. Какво ще стане, как ще се развият нещата? Защото мисля, че нашия страх НЕ Е ОТ БОЛЕСТИТЕ, а от това в което ще се превърнем след тях. Опитай, разкажи ни твоите страхове. Всички ние сме като теб, няма да се присмеем или изненадаме!

Сложи страховете на масата и виж може да се окаже, че си се оттървала от тях  Hug

Вече съм написала, че моята методика е да не мисля за далечното бъдеще като ме гепи шубето. Мисля за момента - имам ли диагноза, жива ли съм, боли ли ме някъде. И така - важен е момента сега, пък като стане нещо лошо тогава ще се тревожим.

Общи условия

Активация на акаунт