Искам да кажа ... (85)

За уменията им като лекари - спор няма и аз съм на същото мнение. Аз например зимата като бях болна й се доверих на лекарката, която ми обърка лечението на 3 пъти, докато оглушах и с двете уши, от което боледуване и сега си нося последствията и сега ми заглъхват... То не бяха едни капки, втори капки, антибиотик, лекарства - 2 месеца съм пила и слагала в ушите си какво ли не и не се повлия. Специално за антибиотика, излязох от кабинета и минах през аптеката и го взех. Прибрах се и прочетох листовката, той въобще не беше за това, даже звъннах на мъжа ми и му казах, че този антибиотик няма да ми повлияе, защото пише че е за други болести, не за уши, той започна да ми обяснява, че щом лекарката го е изписала значи става и да го пия, и така и стана - 6 дена и никакъв резултат... Даже съм се чудела, как се прибира тази лекарка, спокойна от работа, дава ли си сметка, че днес е навредила на дузина хора, че нейната неадекватна реакция и ненавременно лечение ще ги влоши и утре те ще са по-зле. Честно, не ги разбирам... Но аз не разбирах и учителките на сина ми, които заминаваха първокласници зимата, защото са до 17,30 и работното им време е свършило, а аз си мислех, че носят отговорност за децата, които са едва 7 годишни, а имаше и 6-годишни. Аз не си представям да си тръгна и да оставя децата в двора, докато дойдат родителите им...

Ай, Веси, не така, някой се каним да почиваме 
Не обичам 15-ти септември. Но при мен не е по-скоро липсата на любов към училището, а това, че го свързвам с отминаването на лятото, а есента такова време като днешното ми действа много подтискащо. Обичам слънце, жега, златни дни, жълти, сини, летни, не сиви и мокри есенни.
Сега наближи ли 15 септември и аз ставам нервна, а тази година ще ни е супер извервяща, нали ще е седмокласник младежа, та ще е малко по-напрегнато.

На моите им остава по- малко от месец ваканция, май на 5 септември ще започват тази година. Купих учебниците на малката, днес ще взема една част на голямата и ще чакам от новосформираната банка за учебници да видя какво ще ни дадат. Учебни пособия имат налични, имам да купя по 5 тетрадки на двете( използват голям формат само). В Бг ме хващаше нервата и мен заради цялата логистика, която трябваше да осигурявам със започването на учебната година. Но тук ми ги вземат и връщат с автобуса от пред къщи, има опция за обяд в училище и съм много по- спокойна.

На мен не ми пречи, че излизам да го прибирам, комбинираме се с баща му, по-скоро ме натоварва факта, че сутрин излизаме с идеята, че свършва примерно в 14 часа, и аз така си разпределям нещата, че тогава да съм свободна за половин час, и той като ми звънне в 12 - свършихме. Е как бе, ми ей така - свършихме по-рано, това много ме напряга 

Коте, аз вече нямам отпуск и затова така черногледо   И моят ще е седми клас и съм в едни размисли накъде да го побутна. С рисува ще кандидатства, но не искам и другото да изостава и става манджа с грозде.
Тарти, много ми е актуално това с логистиката.

На доктор никаква вяра. След като един искаше да оперира коляното на мъжа ми, а то му мина с две хапчета.....

И мен ме депресира есента и наближаването на 15 септември. А не ми пречеха като бях ученичка.

blackcat, не се ли придвижва сам младежът?
Моите ученици, хем са големи, сутрин ги возя до метрото. Ставам в 6.00,  и в 7.30 вече съм на работа 

Като дете нищо не мразех повече от училището, тръгнах с нежелание още в първи клас и така си остана до края. Имам, разбира се, любими учители и приятели от тези години, но ходенето на училище беше ужасно бреме. Винаги на 14-ти септември се разболявах и то така, че на 15-ти да не мога да отида.
С децата ми не е така за щастие, големият дори обича да ходи, казва, че единственото гадно на училището е, че трябва и да се учи.

На доктори и аз не вярвам, особено като разбрах, че ги пращат на безплатни екскурзии в чужбина за да изписват скъпи лекарства на хората.

Айяла, не иска с рейса, губел време и е прав по принцип. Наложи се преди завършването да се прибира сам на няколко пъти, тръгва пеш, защото било по-бързо, просто не иска да чака автобуса, а аз все го жаля, че времето ще си губи на спирката, ако вали, ще го намокри, че раницата му тежи и така - возим се

Добър ден!

Отидох на интервюто в 9, излизам чак сега  Малко по-различно интервю беше, далеч не бе индивидуално такова, но смея да твърдя, че е най-интересното, на което съм била викана. Много силно искам тази позиция, но конкуренцията ми не е за подценяване.

Стискайте ми палци, моля! До седмица-две трябва да имам отговор, а отсега се чувствам ентусиазирана и желанието ми да работя там е огромно.


Нощес не успяхме да мигнем с мъжа ми. Той понеже започна да се разболява, сто пъти става да пие тинктура, да бърка прахчета, да си прави чай и още триста неща. Аз най-вероятно от нерви за интервюто...
Абе...имам чувството, че са ме мачкали стадо слонове в момента.

Антигонче, стискам палци, успех!

Аааа, как ще си отива лятото бе, аз още не съм ходила на море  В събота сме на сватба, още не съм решила с какво ще ходя...

Снощи прекарахме така:
Антигона, стискам палци!

Аууу, Мър, чак завидях! С едни приятели, преди да се появят децата (и нашите, и техните) редовно играехме на канаста и всякакви игри. Ама маратони по цял уикенд. Чак не помня кога е било....

Антигона, стискам палци да се получат нещата!

Антигона, стиснати палци!  

Аз си ходих до дома да се обличам. Тръгхан по къси гащи, тениска и сандали. Сега съм с дъгли дънки, суитчър и маратонки. Вчера беше 35 градуса, днес е 15   И ме тресе и ме боли глава...

А забравих да ви кажа, как дойдох в десет и нещо на работа. Миналата седмица простирам към един през нощта на терасата и чувам малко коте да мяука пронизително. И се започва драмата - искам да го спася, но не мога да се грижа за още едно коте и рев  В 2 слязохме да го търсим, не го намерихме. И така после не сме го чували. Онзи ден паркираме на нашия паркинг и го чуваме от къде е, викахме го, но не се появи. Вечерта пак го чух, изпратих мъжа ми за пауч като се прибира от футбол, пак го търсихме - не. И тази сутрин тръгваме за работа, аз да изхвърля боклука и мяу-мяу, завряло се над гумата на една кола. Проведох спешна спасителна акция (вадили го били веднъж, то пак се завряло, а в тази кола гумите големи, направо си се беше заклещило тъпачето  ). Затворих го във входа, после му направих легло, дадох му храна и вода, и го сложих в една ниша на сушина и по-нависоко на един шкаф, започна да яде като невиждало, много беше гладно. Довечера ще го мисля, ако още е там, не знам какво да правя, мога да го храня, обезпаразитя, дори и кастрирам като порасне, но не мога да го прибера  А желаещи за осиновяване едва ли ще намеря, отдавна се занимавам с подобни инициативи - женско, непородисто, съвсем обикновено - забравете... Ако можех да ги спася всичките, ако някой ден забогатея ще направя приют.

Благодаря ви, момичета! 

Мър, каква е тази игра? Котенце и аз съм спасявала - черно, женско. Няколко дни поред го носех вкъщи, храних, поих, галех го, оставях го да се наспи и го връщах долу в мазите където му бях пригодила легло и купички с вода и храна. Не след дълго изчезна безследно. Дано да е добре милото, беше съвсем малко.
Щях да го взема в нас, но не хареса кучетата. Те й се радваха, но малката не спря да посяга да дращи към очите им и се отказах. Прекалено наплашена беше за да свикне  с тях.