Как да кажа на гостите си, че не ги искам с дете

Искам да разкажа накратко историята на моя приятелка - вече не се виждаме, ама като бяхме малки все ми се оплакваше. Бяхме 7-8 клас някъде. Та лелята и вуйчото (по бащина линия) + братовчедчетата (на 2 и на 5-6) в един момент фалираха (продаваха маркови дрехи и им се прецака бизнеса) и изведнъж останаха с много нисък доход. Първоначално все идваха на гости на моята приятелка (баща й ги канеше), после започнаха по повечко да остават, после почти се нанесоха - по цял ден седяха у приятелката ми, нощем си се прибираха в квартирата, зимата понякога и нощем оставаха. Няма такъв ад. Тя беше подивяла. Ходеше да учи в библиотеката, все искаше да сме навън повече, защото не й се прибираше. Бебето го позиционираха пред ТВ и не беше чак толкова шумно, но братовчедката беше някакъв кошмар. Изпочупи й всички червила, накъса й какви ли не книги, само й скубеше косата, крещеше на всеки отказ за каквото и да е на висок тон, искаше постоянно, ама постоянно да й се обръща внимание. Моята приятелка даже в стаята си не можеше да се скрие. Родителите се радваха, че някой обръща внимание на децата и не се налага да се занимават и въобще не озаптяваха подивялата си щерка, която беше станала супер дебела и на 5 тежеше, колкото аз на 12. Приятелка ми редовно трябваше да се прибира да готви и оправя, защото ха си е починала 1-2 дена без визити и ето ги пак фамилията идва и иска хубаво посрещане с готвено и ако може да е еди какво си, че дебелата щерка е претенциозна до немай къде. Не всички дечица са мили. Дотогава не го бях разбрала, но толкова разглезено и лигаво същество не бях срещала.

В един момент майка й започна да се изнервя много и се караха с баща й постоянно на тая тема с навлеците и той все обясняваше, че разбира, че ситуацията е извън контрол, но са му семейство и му е жал да ги изгони с децата. Последно преди да се разделим (аз се захванах сериозно с учене в университета, тя също - в медицинска и спряхме да се виждаме редовно) се канеха двете с майка й да се изнесат под наем, защото то не се траеше вече. А апартамента беше общ на майка й и баща й.

Та от това, което съм виждала, зависи си от хората. Някои уж нелепи ситуации, могат да ескалират страхотно.

Може да съм пропуснала, но тези които обвинявате авторката бяха попитани дали си отстъпват апартаментите за кефа и удобството на родата на половинката, а отговор не видях. Иначе акъли и квалификации леят на килограм.

В коментарите една жена ми даде много добър пример с майка и като е била малка. Как са имали гости и как майка и е пренебрегвала нея и брат и за сметна на тяхното удобство.И как сега жената никой дори не и се обажда.Това не е единичен случай.Моя приятел в същия, но аз не съм и няма да бъда.
За едни може да съм права за други не, разбира се.
Аз светица не съм, не искам да съм и няма да бъда, защитавам си територията и мъжа на цената на всичко,дори и на моето семейство се е случвало.Очаквам същото и от него, след като сме се разбрали вече.

С гостите незнам какво ще стане, обаче тая връзка вече се е оплела яко в битовизми, щом си говорите за защитаване на територия, надмощие да стане мойто.
Някак по-различно си представям млада влюбена двойка.
Малко ми е от мухата слон цялата тая работа- хубаво неприятно ти е, но с едно гости да не свършва света.

Не ми се е налагало, по стечение на обстоятелствата, но ако се наложи за брат си бих преотстъпила апартамента, да.

Но не се е случвало и няма как да си сигурна половинът как ще го приеме. Значи си говорим чисто хипотетично. Мен ме интересува дали някой наистина го е правил.

Оженете се, тогава ще ти е мъж. Сега ти е гадже. И ти си му гадже.
Което е доста стъпала под брат, законната му съпруга и припознатите им деца - според всички писани и неписани закони.
Независимо, че имате общ фин порцелан, кристални чаши и стъклена масичка.

Тази тема просто е за заключване, има две категории хора и техните гледни точки не могат да се примирят. Решението не е в това да бъде убеден другият, а ако в двойката се случат от двата типа или да се опитат да намерят компромис, или да се разделят овреме. А не да се мъчат (то по-често единият се мъчи, а другият му се налага).

- Никой не очаква някой да загърби близките си. Въпросът е защо за толкова много форумки натрапването в дома на другия е едва ли не подразбиращо се нещо Ми не живеем през възраждането бре, хора. Днес гостоприемството има други измерения. И естествено, че в една двойка всеки от двамата трябва най-малкото да се консултира с другия и предварително да получи съгласието му този да си развали удобството.
- Това второто изобщо не е дилема за мен. Бе значение чии е апартаментът никога няма да каня гости с преспиване, даже и мои роднини. Ще ги настаня в хотел, ако нямат пари или са скръндзи, но няма да ги каня у дома. Изключение ще направя само за приятели на детето си, ако и гостуват деца от чужбина например, но пак няма да се изнасям от вкъщи. Там е друго, прието е студентите да са бедни и да търсят евтино за да могат все пак да пътуват. Аз самата нямам никакво намерение да се натрапвам на гости никому, защото и на мен няма да ми е комфортно. Сигурно след ползване на банята ще се скъсам да мия и трия да не оставя мърляво и мръсно. Или понеже ставам рано сутрин ще стискам зъби да лежа насила, щото да не събудя другите. Не, мерси Като съм на гости искам да ми е комфортно. Да спя у приятели може само, ако имат голяма къща с много свободно място и в същото време липса на хотел наблизо.

Това с подслоняването на родата вкъщи, вместо да ходят на хотел, за мен е атавистичен остатък от селския бит на хора станали граждани не много отдавна.


Какво значи да се наложи? За мен "наложи се" значи братът да е болен/пострадал от катастрофа и да не може да се движи или жена му да го е изритала на улицата с дрехите на гърба само или нещо такова. А и второто не бих търпяла дълго. Ма да иска някой да посети безплатно морето хич не е "налага се"

Прочети пак, ще намериш отговор.

Четох, но не видях накой да си е освободил жилището, за да е удобно на гостите. Би ли посочила, къде е това, явно между многото постове не мога да открия точно този.

Отговори имаше по-назад, може да ги потърсиш и прочетеш.
Аз съм го правила и не само за родата на другия, но и за приятели от други градове. И не един или два пъти.
В това число съм освобождавала и доста по-голям апартамент от този на авторката, че и не за 2 вечери, а за малко над седмица (като за капак аз бях инициатора, а хората бяха близки на човека до мен, а на мен - бегло познати).

А, като казахте "безплатно море"....
Няколко години подред, за около седмица през лятото, в къщи идваха нашите кумци (мъжът е най- добрият приятел на моя мъж). Грам не са ме притеснили, даже напротив. Използваме тяхната отпуска, за да се видим, защото живеят на другия край на България и виждането ни е само тогава. Да, наистина няма малки деца в схемата, но ни е било приятно, въпреки, че аз почти винаги съм на работа. Не сме се изнасяли никъде, защото не е било това целта. Достатъчно са ми близки, за да не се налага да ги обслужвам по какъвто и да било начин. Та ето, имам някакъв реален опит.

Само да ти кажа че не е същото, първо защото се виждате веднъж годишно и втори има огромно значение дали са с деца или не!И аз без децата с тях си изкарвам толкова добре че всички после сме пияни. И да не забравяме факта че са били двама винаги!А сега не са и няма и да бъдат вече това ми е ясно.

Северина, точно това и аз разбирам под "да се видим", а не аз да се изнеса, пък "гостите" да се разполагат в жилището ни. Ми не го разбирам и това е.

Явно ако децата не бяха с родата на авторката изнасяне нямаше да се налага и щяха да си прекарат добре. Сега хем няма да са заедно, хем трябва да си остави къщата без надзор.

Пак казвам, аз лично не бих го направила, но пък и нямам такива роднини и приятели, които не се съобразяват.

Зависи приятелят ти за колко време ще ги покани.
Реално ти с роднините му нямаш проблеми, а със самия него. Седнете и се разберете като големи хора, без да тропаш с крак, без да се оплиташ в думите си и без да натъртваш, че единственото ти неудобство от цялата схема е как си щяла да си забравиш половината неща и ще трябва да се връщаш десетина пъти. Несериозно е и предполагам в това се крие проблемът с приятеля ти. Не умееш да си излагаш ясно мислите и желанията, затова и комуникацията между вас куца. Сигурно и затова ти се сърди. И на мен партньорът ми да ми каже – ама не ща да идват твои роднини, защото съм заплес и ще си забравя половината неща, само ще го изгледам като ненормален и ще му се разсърдя, защото не ми е дал нито един смислен довод защо е против гостуването им.
А прехвърлянето на вината на приятеля ти върху семейството на брат му и върху децата е направо жалко. Стегни се – жена си, утре и ти ще имаш деца. Дори може да ходите с тях по гости с преспиване, представи си. Няма ли да те е срам тогава от сегашните ти реакции?
Ако е нужно, вдигни един голям скандал и си кажи всичко, но на човека до теб. След това се съгласи на компромис – да не го злепоставяш пред роднините, да му угодиш и да се държиш нормално с гостите ви, но само ако наистина е за последно. Ако още веднъж си позволи да се уговаря и да кани гости зад гърба ти, без предварително да го е съгласувал с теб, да си събира багажа и да се изнася с родата на хотел. Точка. Само от теб зависи дали ще го стреснеш и накараш да проумее грешката си, както и да започне да се съобразява с теб, когато прави общи планове.
Стиска ли ти? Ако да – действай. Ако не, продължавай да хленчиш тук – няма да си нито първата, нито последната.