Подсъзнанието може всичко/66 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Нервна съм от 09-10.03... Не мога да търпя несправедливост или мудно поведение. На работа, положението е нетърпимо и избухвам постоянно, защото се дразня от колеги скатавки . Лошото е, че пренасям напрежението у дома:( В четвъртък, се ядосах много, цяла вечер плаках, а на сутринта направих нервна криза и се разкрещя на най-близкия ми човек:( От години не ми се беше случвало.
Освен това, ми е тъжно, сиво, не виждам перспектива никъде и това ме подтиска. Само лошотията в хората ми се набива в очи, не вярвам в доброто вече..Отчаяна съм!

Всичко е като една лавина...много искам да спре, при мен, при вас...Може би времето ни се отразява, колкото и да е банално и сме излезли от релсите. Но, надежда има. Няма да се предаваме. Несправедливости и лошотия винаги е имало и трябва да се съсредоточим във хубавите неща. Аз стискам зъби, защото знам че е временно Понякога временните неща, са доста постоянни, но да не бъда песимистична.
Късмет за всички 

И аз съм в твоето положение 

Точно така 

Колегите не ги мисли, това си е тяхно право, те могат да си мислят каквото си искат, но това е само тяхна гледна точка. Ако мислиш, че може да се изясни ситуацията, може да поговориш с тях, но ако това им е в природата, една усмивка може да има по-добър ефект

Ето за уроците един пресен пример.

Зизу, хората, които се радват, когато някой друг сгреши, са зли същества, които до обяд не понасят себе си, а следобяд всички останали. Няма да намериш логично обяснение за поведението им, защото от гледната точка на нормален човек такова не съществува. Изобщо не трябва да ти пука от такива. Важното е ние да не ставаме като тях, пък който има глава на раменете ще го оцени.
Едно нещо разбрах наскоро и то е, че за всеки проблем за решаване важи мисълта за изгубеното време. Колко повече отлагаш и си затваряш очите, толкова по-лошо става и това не важи само за здравето, за съжаление. Ето аз например, от години позволих да съм изолирана от най-близките си и да не прекарвам почти никакво време с тях. Но съм решила да променя това и да говоря сериозно с баща си, от когото зависят нещата. Не смятам да изкарам поредния празник сама или по хората. Моля и вас, стискайте ми палци да успея да съм достатъчно дипломатична и това да е начало на по-добри и пълноценни отношения с близките ми!

Елпида, изпращам ти много прегръдки:) Петенце, успех! Знам колко е тежко да си сам, особено боли по празници! Намери верния подход към баща си, бъди дипломатична и търпелива! Късмет

Присъединявам се към пожеланията на Ани. Много е лошо да си сам. А при живи близки още повече. Вярвам, че нещата ще се наредят, щом силно го желаеш. Благодаря на  Петенце и Галче за думите. 

Аз вярвам ,че ако си намеря работа нещата малко ще се пооправят.Нямам вече изисквания каква да е при мен работата,просто искам да е с нормално работно време / до 5-6 часа/ и събота и неделя да почивам за да мога да си погледна къщата и детето.Винаги съм се чудела как на лошите и некадърни хора им върви - то пари ,почивки ,банкети ... Ако ви кажа от кога не съм ходила на почивка ...

Какво е това почивка?
Шегата на страна, но без работа не може(освен ако нямаш наследствени имоти или други дохиди). Направи пеликана, виж на първа стр. има доста техники. Нищо бе губиш. Как и къде си търсиш работа? Тук в бгмама има такава тема, изложени са много сайтове. Използвай всички контакти, които имаш. Най-важно е да определиш какво искаш, за да го познаеш като го срещнеш. Ако в темата не е удобно да се дискутира, може да ми пишеш на лично къде и каква работа си търсиш. Ако знам нещо, бих помогнала. Сигурна съм, че и други биха го направили. Успех.

Аз мечтая за читав, умен, успешен и добър съпруг, както и за здраво, умно, красиво и добро детенце:) Отчаях се, че от много старание, от моя страна, нищо не се получава:( Имам много близка жена, която е с прекрасен мъж, две здрави дечица и точно на мен, ежедневно се оплаква , че не е щастлива. Направо ми се къса сърцето! Каква е тази моя съдба, това нещо, а на други хора всичко им се дава на готово и на куп:( И книги четох, и техники прилагат...Момичета, за да продължавам да вярвам ми трябва глътка свеж въздух, нещо положително да ми се случи. Просто, не мога да продължавам да вярвам и визуализирам, а в реалността да живея в самота. Сега, като прибавим и проблеми на работа и със здравето, положението е трагично. Усмихвам се, продължавам да търся успеха, но в сърцето си имам огромна тъга!

Ооо ,имаме уж ''връзки'',ама явно не всеки помага.Ще ти пиша на ЛС 

Все едно за мен говориш, само, че на мен ми се случи във вторник и то ,такава нервна криза, че докарахме нещата чак до лекар. И аз много мразя скатавки и търтеи дето ги влача на гърба си, та направих голям панаир на работа. Ама този панаир на мен ми коства 2 седмици болнични, а хората, заради, които се случи, отложили ангажиментите, понеже не могли да се справят, та ме чакат да се върна от болнични и да ги свърша аз......Ах , само ако не си обичах толкова много работата, направо щях да захвърля всичко и да си търся друга....Защо не съм по дървена, че да не ми пука от нищо....

Зизу, благодаря ти! Ани, на теб също!
Не се предавайте, момичета (обръщам се към всички в темата)! И сме по-добри, и сме по-умни, от тези които ни ядосват и ни се качват на главата. Ще дойде време и ние да сме добре. Все повече виждам обаче, че при какъвто и да е проблем - в работата, в семейството и пр., не трябва да мълчиш и да търпиш, защото става по-зле. Трябва да се говори и то днес, не в понеделник или следващия месец. Мисля, че понякога ние сме си виновни, че си траем, вместо да предприемем нещо. За някои неща никога не идва подходящ момент и няма смисъл да се чака. Пожелавам ви да сте смели и да имате куража да промените всичко в живота си, които не ви харесва! И никакво отказване и отчайване. Успех!

Привет!
 Момичета, които сте в дупка, не ви ли помага да държите като настолна книга някоя от тези, които ви вдъхновяват, като Вълшебството например?
Зизу, това не е ли всъщност вторачване в проблема

Искам да споделя нещо, което не знам къде другаде мога да кажа.
Аз съм учителка. След часовете децата имаха свободно време и ме помолиха да влязат в компютърния кабинет, за да си довършат презентациите от първия час. Бяха пет-шест деца, а кабинетът е срещу класната стая. Аз останах в класната стая, защото разговарях с възпитателката им и след десетина минути с писъци и плачейки, дотичаха, толкова уплашени, че не могат да кажат какво става. Какво разбрах - ужасен звук от тонколоната, светлини, които някой видял като зелени, друг като червени, и нещо ги спирало през краката и не можели да избягат и всички си показват бедрата, че още ги боли. Толкова са изплашени, че май повече няма да влезем да караме информатика до края на годината. Разбрахме се да не споделят това пред другите деца, за да не се коментира излишно, а да кажат на родителите си да ги заведат да им леят куршум. Обяснението на едната майка, с която споделих случката, е че се е получило някакво статично електричество. Обаче на мен ми изглеждат по-сериозни нещата, че или ги е изпращял ток, или е нещо паранормално. На другия ден ги питах дали са ги водили на баби да им леят куршум и две от децата, които не са си чули версиите и са били на различни баячки, казаха, че са "имало и други хора там" освен децата.
Иде ми и аз да отида на гледачка, за да ми каже нейната версия
След случая, разбира се, веднага спеших ръководството да провери за изтичане на ток от някъде, обаче, нали се сещате, как всеки си обяснява, че няма как и че децата имат силно въображение.

Темата уж беше за позитивното мислене, а в последните страници само оплаквания. Така най-вероятно да получите още моменти, за които да се оплаквате.
Има много техники, които помагат. Моите любими:
Практикувайте Кубера Мудра – за богатство и изпълнение на мечтите
Бурканът на Бога-техника за отработване на всичко, с което не можем да се справим
Също книги, молитви.
И следната фраза:  „Аз прехвърлям грижите си, свързани с недоимъка на Христос и се освобождавам в очакване на изобилието!“