♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

9 октомври бе паметната дата, на която приключиха, поне според нея, мъките на Нихан. В ранните часове водите ѝ изтекоха и в ужасна паника, семейството се организира, за да я отведат до болницата. Наложи се да викат линейка, защото нямаше начин Сердар да шофира. Той, Тюркян и Есра бяха откарани от Шукрю, изпратен им от Йомер, а той самият и Дефне пристигнаха с такси. Цялото семейство беше в чакалнята на родилното отделение вече повече от три часа и всички бяха изнервени до краен предел.
-   Сердар, седни най- после, протри пода вече!- Скара му се Дефне, докато се разминаваха.
-   Виж ти кой го казва..- Засмя се Йомер и я прегърна.- Седнете и двамата, така не помагате на никого.- Опита се да ги убеди той.- А и помисли за бебетата, скъпа. Лекарят нареди да не се вълнуваш и да не се уморяваш, нали?!
-   Как да не се вълнувам, като приятелката ми ражда?!- Викна среща му Дефне, след което се хвана за корема. Близнаците бяха подкрепили баща си със здрави ритници.- Същите са като теб!- Погледна го тя обвинително.
-   Затова и толкова много ще ги обичаш.- Засмя се отново той и я сложи да седне. След това се обърна към баба ѝ.- Лельо Тюркян, няма ли да ми помогнете?
-   А, какво?- Погледна го стреснато жената.
-   Нищо, нищо.- Усмихна се Йомер и се зае сам да успокоява бъдещия баща.
Час по- късно към тях се присъединиха и Исо и Мелек, но от родилната зала още не бяха излезли. Сердар беше блед като мъртвец и тъкмо се чудеха дали да не извикат лекар и за него, когато сестрата излезе с малък вързоп в ръце.
-   Кой е бащата?!- Погледна тя весела към цялото множество, а Исо и Йомер избутаха Сердар напред.- Честито, имате си здраво и красиво момченце!- Опита се тя да му подаде детето, но той се дръпна като опарен.
Всички се смееха, когато Дефне пристъпи напред и пое бебето.
-   На леля красавеца!- Щастливо изгука тя и се усмихна на малкото човече.- Колко си голям само. Сладурче.- Вдигна поглед към брат си и се приближи към него.- Вземи го, братле. Хайде. Той е твой.
-   Аз.. Страх ме е. Толкова е малък.- Измрънка Сердар.
-   Хахах, напротив, доста голямо бебе си е.- Смееше се Дефне, докато полагаше новороденото в ръцете на баща му.- А кога ще можем да видим Нихан?- Обърна се тя към сестрата.
-   След малко ще излезе лекарят, той ще ви каже.
Всички бяха наобиколили Сердар и се радваха на малкия Исо. Кръстникът изглеждаше по- горд и от бащата, който още не можеше да дойде на себе си.
Час по- късно всички влязоха при Нихан, която грееше като слънцето навън. Бяха ѝ занесли бебето по- рано и сега то спеше в легло де нейното.
-   Миличка!- Целуна я Сердар, щом влязоха.- Как си? Всичко е наред, нали?- Поиска да се увери той, макар лекарят да им каза, че няма никакъв проблем.
-   Добре съм! И много щастлива.- Сълзи блестяха в очите ѝ, когато погледна към сина си.- Много е сладък, нали?
Всички дружно се съгласиха. Наистина Исо беше здраво и пухкаво бебе, което щеше да расте обградено с любовта и грижите на цялото семейство.

Тюркян беше страшно щастлива от появата на бебето вкъщи. След като изписаха Нихан, тя беше гледана като принцеса. Не ставаше от леглото или дивана, хранеше се с каквото и когато поиска. Бебето бе поето от баба си и майка му имаше време да си почива, колкото иска.
Две седмици по- късно се наложи да занесат роклята, която си бе избрала, за леко прекрояване, но не беше нищо фатално. С леко отпускане в талията тя ѝ прилепна перфектно, което само предизвика пристъп на ревност в Дефне. Тя бе избрала разкроена рокля с леки воали, която прикриваше вече леко наедрялото ѝ коремче, но все пак всеки, който я погледнеше, нямаше как да не разбере, че е бременна. Наложи се Йомер цяла вечер да я успокоява, за да спре да плаче. Той вече се чудеше как ще изкарат още четири месеца: Дефне постоянно сменяше настроенията си, ту плачеше, ту се смееше, точно като Корай. Самият фотограф пък наскоро беше вдигнал скандал, защото нито едно от бебетата нямало да носи неговото име. А след като му отказаха и да е кръстник на малките, тотално откачи. Беше се затворил три дни в дома си и не пускаше никого, нито им вдигаше телефона.

Изцяло живота на подредения, консервативен и вечно начумер Йомер Ипликчи бе приключил. Сега дните му се състояха в това да успокоя Дефне, да угажда на всяко нейно желание и да се старае тя да е спокойна и редовно да си почива, за да са добре и бебетата. Смееше се постоянно на физиономиите ѝ, когато малките я ритаха, или пък когато тя им говореше. Вечер двамата стояха прегърнати и си представяха какво ще е догодина по това време, когато с тях ще има и две малки човечета, изискващи цялото им внимание. Беше спокоен, че Нериман е в Америка и не се бърка в живота им. Синан и Ясемин бяха почти постоянно с тях, а с чичо си все повече започваше да възстановява загубената връзка на доверието. Чудото, което Дефне донесе с появата си в живота му, го бе обърнало на 180 градуса. Но нямаше по- щастлив човек от него в момента на този свят.

30 октомври бе датата, на която се спряха Мелек и Исо за сватбата си. Беше точно месец преди 21-я рожден ден на момичето и щеше лесно да се помни от съпруга ѝ.
Церемонията беше скромна въпреки протестите на Нихан и предложенията на Дефне и Йомер. Малък ресторант на брега, семействата на Мелек и Исо и най- близките им приятелите. Щастливите младоженци бяха толкова красиви, че разплакаха отново Дефне и Нихан. Малкия Исо беше оставен вкъщи на грижите на баба Тюркян, така че родителите му да могат спокойно да прекарат вечерта.
Всичко беше повече от прекрасно, Мелек успя да настъпи Исо под масата и това бе поредният повод за бъзик на момчетата.
Всички танцуваха до ранни зори, като дори бременността на спря Дефне да се порадва на прекрасната музика. Йомер умираше от притеснение всеки път, когато тя го повикаше да танцуват, но щастливата усмивка на лицето ѝ го убеждаваше, че няма нищо лошо.
Нихан и Сердар подариха на младото семейство едноседмична почивка в Бодрум без фиксирана дата на билетите, за да могат да се организират преди това. Идеята естествено беше на Дефне. Самата тя, заедно с Йомер, Синан и Ясемин бяха решили да купят дом на двойката. Знаеха, че те търсят подходяща квартира, за да са самостоятелно семейство, и бяха решили да смъкнат този товар от гърба им. Бяха харесали едно средно голяма, но просторна къща близо да работилницата и я бяха купили. Мелек беше споделила на приятелките си, че е очарована от нея, но наема е твърде висок. Затова те просто им купиха къщата, която се надяваха двамата да превърнат в дом, пълен с деца.

На Нова година всички се бяха събрали в новата къща на семейство Ипликчи. На три етажа, с голяма градина и басейн, тя беше идеалното решение за многолюдното семейство, което Дефне и Йомер искаха. Старият им дом запазиха заради многото спомени в него, но просто нямаше как да останат там, щом се родят близнаците.
Домакинята беше вече почти в осмия месец и прекарваше повечето си време седнала на люлката,  подарена от съпруга ѝ. Той се грижеше за гостите, говореше с тях, уверяваше се, че са добре и все пак намираше време на всеки пет минутки да намине, за да я целуне. Точно обратно на това, което си мислеше тя, с всеки изминал ден любовта в очите му растеше. Когато коремът ѝ бе започнал да расте, тя си мислеше, че той ще се отдръпне лека полека от нея, докато не роди. Напук на тези ѝ съмнения той прекарваше все повече време с нея, постоянно я галеше, целуваше, милваше. Ръцете му бяха винаги някъде по нея, играеха си с косите ѝ, докосваха корема ѝ, държаха нейните. Все по- рядко ходеха във фирмата: той предпочиташе да работи вкъщи, за да може тя да си почива повече. Сутрин се излежаваха до късно, закусваха обикновено в леглото и след това всеки се заемаше със задълженията си- той рисуваше, а тя го гледаше.
Времето се беше задържало хубаво, затова всички бяха навън, добре облечени. Ясемин беше прекрасна с почти личащия си корем, където растеше малката Елиф. Гордите родители от сега разказваха как дъщеря им ще стане балерина, според майка си, и актриса, според баща си. Изглеждаха толкова щастливи заедно.
Мелек и Исо също бяха тук, заедно с Нихан, Сердар и малкия Исо. Тюркян беше обидена, че Хюлюсю няма да е тук, затова също не дойде- предпочете да замине за Маниса с частната кола, която Йомер ѝ предостави. Есра обаче беснееше с Берк между гостите доволна, че е без контрол.
Корай си беше Корай. Шикозно облечен, все едно е на парти в Белия дом, изпъкваше сред гостите с ярко червения си костюм. Ходеше наляво и надясно, заяждаше се с хората и обиждаше всеки, макар никой да не му обръщаше внимание. Или именно заради това, самият той не можеше да каже. Любими му бяха закачките с най- новата двойка на Пасионис. След дълго и упорито отричане, Дериа и Зюбеир официално бяха заедно. Признаха си единствено, защото Корай ги хвана в един от кабинетите в счетоводството да се целуват. И естествено, бе разказал и показал, на целия град. Снимката, която бе успял да им щракне, преди да го усетят, беше разпространена със скоростта на светлината във фирмата.
Когато настъпи 12, всички се чукнаха с шампанското, приготвено специално за случая, и си пожелаха още дълги години да са така: заедно, щастливи, успели и обичани.

На другия край на света, няколко часа по- късно, Суде, Дениз и Нериман също посрещнаха Новата година. При тях обаче нямаше тържество, нямаше веселие. Младите бяха само в апартамента си и наблюдаваха зарята, докато в собственото си жилище Нериман опаковаше багажа си. Беше разбрала, че тук не е мястото за нея.
Застанала сама на прозореца на жилището си и наблюдавайки хората навън, щастливи да посрещат Новата година, странно чувство прободе душата й. Чувството на огромна и тъмна самота. Едва сега осъзна, какво е загубила....Но вече беше прекалена късно, да се разкайва, защото твърде много хора бе наранила ужасно много.

Годината започна с добро за всички.
Дефне и Йомер очакваха с нетърпение близнаците.
Синан и Ясемин разбраха, че очакват дъщеря. Гордият татко полетя от щастие.
Мелек и Исо се радваха на новото си семейство. Всички заедно им помогнаха да направят истински дом от подаръка си. Братът и майката на Мелек щяха да живеят с тях
засега- имаше място за всички.
Нериман се завърна в Истанбул и се настани при Корай. Отново. Той беше толкова щастлив да я види, че не забеляза мъката в очите ѝ. Скоро тя посети и Неджми. Осъзнали грешките си, двамата отново позволиха на любовта си да заживее. Скоро се събраха и заживяха в апартамента на Неджми. За Нериман вече по- ценен беше съпруга ѝ, а не парите. Беше оценила важното едва тогава, когато го загуби.
Неджми се беше сдобрил долу горе с Йомер. Тъй като не искаше отново да развали отношенията помежду им, побърза да разкаже всичко на племенника си. Йомер не се интересуваше от станалото и ставащото с Нериман. За него беше важно тя да стои далеч от него и семейството му. Неджми му обеща, че ще се погрижи.
Тюркян и Хюлюсю обявиха, че искат да се оженят. И го направиха. Скромна сватба, само със семейството на булката. Йомер твърдо отказа да говори с дядо си, но отиде заради Дефне. Поздрави младоженеца като непознат, след което се отдалечи възможно най- много. Тюркян щеше да се премести при стареца, Есра щеше да иде да живее при кака си и Йомер, а къщата щяха да оставят на Сердар и Нихан с малкия Исо. Всичко се нареждаше прекрасно.

Няколко години по- късно

Лятото беше любимия сезон на Дефне. Децата беснееха в градината, заедно с бавачките си, а те можеха спокойно да си поговорят. Заедно с Ясемин, Нихан и Мелек бяха седнали на сянка до басейна, пийваха студен сок и клюкареха. Това беше обичайното им занимание денем, докато мъжете работеха, а Есра беше на училище. И четирите бяха бременни, но в различни етапи. Дефне беше в петия месец с четвъртото си дете. Баръш и Бурак бяха по на 4 годинки, а малката Ширин на 2. Елиф беше няколко месеца по- малка от близнаците и затова се гонеше постоянно с тях и Исо, докато Ясемин очакваше с нетърпение раждането на Джан след месец, а Нихан това на Дениз след два. Малката Джансу- дъщеричката на Мелек, само на годинка и половина, се забавляваше с Ширин на едно одеяло. Майка ѝ беше в петия месец, бременна с близнаци: момче и момиче.
Когато привечер си дойдоха мъжете, навън ги очакваше богато натрупана маса. Децата бяха умалели след цял ден тичане и бяха вечеряли, а сега гледаха филмчета на горния етаж. Възрастните вечеряха спокойно, след което гостите поеха към домовете си. Ясемин и Синан бяха в някога нейната къща, която беше близо до тях, а Сердар, Нихан, Мелек и Исо, заедно с децата, се придвижваха с микробус, за да им е по- удобно.
След като всички в къщата бяха заспали, Йомер и Дефне се измъкнаха тихо навън. Седнали на люлката, двамата гледаха звездите усмихнати. Дефне се беше сгушила в съпруга си, облегната на гърдите му. Ръцете на Йомер я обгръщаха здраво, а лицето му беше скрито в косите ѝ.
-   Кой да предположи, че това ще е финала на нашата приказка?!- Прошепна Дефне.
-   Това не е финала. Това е само началото.
Целунаха се, щастливи и спокойни, и останаха така до вечността.