♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Корай и Нериман се шляеха по улиците, обикаляха от бутик на бутик, пазаруваха, клюкарстваха. Обядваха в ресторант, където вдигнаха скандал на сервитьора, че порциите им били прекалено малки. Прибраха се следобед, запъхтени и с пълни торби, но щастливи.
-   Скъпа, прекарах си страхотно! Трябва всеки ден да го правим!- Вълнуваше се Корай, докато се пльосваше на дивана.- Но как ме болят краката.. и ръцете, толкова тежат тия чанти… Дали да не си наемем човек, който да ни ги носи?!- Запита повече себе си, отколкото приятелката си той.
-   Кориш, сега нямаме пари за такива излишни разходи. Ще се наложи сами да си носим покупките.- Спокойно му отговори Нериман.
-   Нали съм шеф, поне за парите няма да се тревожим!- Щастлив заяви Корай.- Докато Йомер и Синан работят, ние ще си живеем като царе.- Засмя се ехидно той.
При споменаването на племенника ѝ нещо трепна в Нериман. Спомни си момчето отпреди години, което остана само на този свят, след като загуби родителите си. Тя обичаше Йомер, беше я грижа за него. Каквото и да бе направила, го бе сторила за негово добро- убеждаваше сама себе си тя. Но дълбоко в себе си знаеше, че въпреки обичта към племенника си, повече я беше грижа за наследството на свекър си. Сега, седнала на дивана на Корай, който не спираше да бърбори до нея, тя си пожела да може да върне времето и да е отново добрата леля, която помагаше на Йомер, грижеше се за него, тревожеше се. А не презряната егоистка, в която се бе превърнала, и която вече никой не обичаше.

Исо и Мелек се видяха чак следобед. В главата на младежа още се въртяха думите на малкия палавник от предишния ден. „Кога ще се ожениш за кака?!”- бе попитал Берк. Сега  думата „сватба” беше всяка втора, която си повтаряше Исо. Другата беше „Мелек”.
Когато момиче излезе и тръгна по улицата, Исмаил тъкмо излизаше от склада. Набързо свали престилката си, извини се на Садри и побърза да я настигне.
-   Здравей!- Поздрави я той, когато се изравни с нея.
-   Исо! Здравей!- Отговори леко стреснато тя. Не го бе видяла в работилницата.
-   На къде така?!- Попита той, защото не знаеше какво друго да каже.
-   Запознах се с едно момиче. Ще учи същото като мен. Запознахме се всъщност, докато се записвахме. Тя беше след мен на опашката. Казва се Емел,много е симпатична.- Започна да обяснява бързо тя. Бръщолевеше без спирка от нерви. Исо се засмя, защото се сети за Дефне, която имаше същия навик.
-   Ееее?!- Попита той, когато Мелек замълча, за да си поеме въздух.
-   Отивам у тях, за да се поопознаем. Живее наблизо, в съседната махала. Ще ни е удобно и да пътуваме заедно. Надявам се да станем приятелки. И без това не познавам почти никого тук.
-   Ако искаш ще те запозная с моите приятели. С Дефне и Нихан ще си допаднете, и двете са много сладки.- Усмихна се Исо, като си спомни тяхното запознанство.
-   Аз се запознах с Нихан. Всъщност- доуточни тя, когато той повдигна вежди,- Берк ни запозна. Минавахме покрай дома й, когато тя ни поздрави.
-   Малкия е голяма балалайка, сигурно вече познава всички в квартала.- Засмя се Исо.- Нихан и съпругът ѝ Сердар са мои много близки приятели. С Нихан сме израснали от деца заедно, а Сердар и семейството му се преместиха преди няколко години в квартала ни. Сестра му Дефне ми е като родна сестра. Наскоро се омъжи и се премести от тук.
-   Ще се радвам да се запозная с нея.- Искрено изрече Мелек. Интересуваше се от всичко, свързано с Исо, но не искаше да си го признае гласно, затова доуточни:- Нихан, Емел и Дефне- ще си имам цяла камара приятелки.
-   Къде точно живее тази Емел. Не се сещам коя е. Ще те изпратя, не искам да обикаляш сама по улиците. Ако искаш като приключите ми звънни, ще дойда да те взема.
-   Не искам да те затруднявам. А и нямам номера ти.- Срамежливо добави тя.
-   Записвай!- Издиктува ѝ той телефона си.- Сега вече го имаш, така че хич не се притеснявай. Звънни десетина минутки, преди да тръгнеш, и аз ще дойда да те прибера!- Изкомандва я на шега той.
-   Добре!- Козирува му тя, докато се смееше.
-   Браво!- Похвали я той.- Ела сега да видим къде точно живее това момиче.

Напрежението в къщата още се усещаше. Синан още не беше сигурен как да реагира на думите на Йомер. Искаше му се да вярва, че приятелят му му е простил, но не смееше да насилва късмета си и да го заговори пръв. Йомер също беше объркан- раздвоен между болката, която още го изгаряше, като се сетеше за лъжите, и страха, който изпита, докато вадеше Синан от басейна. Думите, които излязоха от устата му в онзи миг, когато осъзна какво ще е, ако загуби приятеля си, бяха изскочили право от сърцето му. Знаеше, че Дефне е права- сега се чувстваше малко по- добре, малко по- спокоен. Първата крачка бе направена и сега просто трябваше двамата мъже да намерят отново пътя един към друг, за да възстановят връзката, която имаха от толкова години.
Синан беше на единия шезлонг, Йомер на другия, но никой от двамата не говореше. Препичаха се на слънце, докато жените приготвяха обяда.
-   Значи им трябвало само леко побутване!- Засмя се Ясемин.
-   Инати! Можеха да стоят сърдити с години, ако не ги бяхме накарали да говорят!- Мърмореше Дефне.- Щяха да изтърпят мъката си, само и само да не пречупят гордостта си!
-   И сега не изглеждат толкова близки,- загледа ги Ясемин през прозореца,- но поне я няма онази ледена маска на лицето на Йомер.
-   Успокоиха се и те, и ние.- Застана до нея Дефне.- До утре вечер ще са същите братя, които познаваме. Сигурна съм.
Когато час по- късно ви викнаха на масата, седнаха двойка срещу двойка: Ясемин срещу Дефне и Йомер срещу Синан. Опитваха се да поведат непринуден разговор, но някак не им се получаваше. Дефне настъпи Йомер под масата и когато той я погледна учуден, тя му посочи с очи Синан. Йомер се наведе и я целуна по врата, след което ѝ прошепна:”Остави всичко на мен.”. Явно имаше план.

Тюркян стоеше и плетеше бебешки терлички, нали две правнучета чакаше. Умът ѝ обаче нещо блуждаеше и плетката вървеше по- скоро по навик.
-   Какво си се умислила, бабо?!- Веднага я забеляза Есра, която четеше книга на съседната пейка. Нихан беше отишла до кафето със Сердар, защото имаше нужда от движение.
-   Аааа нищо… Мисля си как ли е кака ти, не съм я чувала няколко дни.- Измъкна се веднага старата.
С лекото излъга детето, което бе погълнато от четивото си. Не можеше да ѝ признае какво я терзае, защото сама на искаше да мисли за това. Г-н Хюлюсю. Не беше се обаждал от два дни, не идваше да ги посети. Тюркян се притесняваше да не го са го обидили с нещо. Или недай си Боже да се е разболял. Имаше ли кой да се погрижи за него, да му свари супа, да му прави компреси. Не смееше и да му звънне, затова сега седеше като тийнейджърка и се чудеше какво да прави, за да отвлече ума си от Хюлюсю. Вече беше изплела около дузина терлички, пеленки, блузончета, шапчици, така че скоро трябваше да измисли нещо друго.

Неджми се разхождаше по крайбрежната. Умислен, не забеляза как се сблъска с жената, която тичаше срещу него. Тя беше със слушалки и притворени срещу слънцето очи, затова също не го видя, докато не се удариха един в друг. Беше малко по- ниска от него, с приятно телосложение, няколко години по- млада от Неджми.
-   Съжалявам, извинете!- Започна веднага той.
-   Извинявайте, не ви видях!- Бърбореше и тя, когато сваляше слушалките си и вдигна поглед към него.
-   Бях се замисли, простете.- Извини се отново Неджми.
-   Аз пък се бях унесла в музиката.- Засмя се тя.- Айлийн.
-   Неджми.- Ръкува се той с нея.- Често ли тичате тук?!- Попита той, за да започне разговор. Нямаше какво да прави, а нещо в тази жена го заинтересува.
-   Винаги, когато мога. Обикновено тичам сутрин, но ако се успя като днес, излизам и следобед или привечер.
-   Тичането е полезно за здравето.- Незнаещ какво да каже, измърмори Неджми.
-   И за ума.- Усмихна се тя.- Докато бягам успявам да се успокоя, да помисля за всичко, да вкарам мислите си в ред.
-   Трябва и аз да опитам.- Каза той. Сега точно имаше нужда от това. Да помисли върху всичко и да вземе решение за бъдещето.
-   Беше ми приятно да се запознаем. Дано се засечем отново.- Изрече Айлийн и хукна нататък, като се обърна да му помаха за довиждане. Останал загледан след нея, Неджми се зачуди защо и Нериман не може да е толкова обикновена.

След като привършиха с обяда, Йомер настоя, че той и Синан трябва да раздигнат и почистят.
-   Вие приготвихте всичко, сега ние ще разтребим.- Съгласи се и Синан. Мислеше да използва момента да заговори Йомер.
-   Но не забравяй, че вечерята е от теб!- Предупреди го Ясемин, докато размахваше пръст пред лицето му.
-   Защо?!- Полюбопитства Дефне.
-   Загуби един бас. Ела, докато си обличаме банските, ще ти разкажа.- Поведе я нагоре Яса, докато мъжете започнаха да прибират масата.
Работеха тихо. Когато всичко бе вече вкъщи, Йомер каза:
-   Аз ще мия, ти ще подсушаваш.
Йомер застана на мивката, а Синан до него с кърпа в ръце. Никой от двамата нямаше престилка и когато след малко Йомер случайно го напръска с вода, приятелят му просто се подсуши с кърпата. Когато обаче се случи отново, Синан започна да се изнервя. При третият път беше буквално изкъпан от струята вода, с която Йомер го опръска. Ядосан, Синан се протегна и напълнил шепи с вода, директно заля приятеля си. Йомер напълни най- близката чаша и се опита да залее Синан, но той ловко се измъкна и отново тиквайки шепи под течащата вода, доизкъпа съдружника си. Когато Дефне и Ясемин слязоха, ги завариха да се смеят с цяло гърло и да се надпреварват кой ще намокри повече другия, макар и двамата вече да бяха напълно подгизнали. Споглеждайки се, двете жени само се подсмихнаха лукаво, измъкнаха се в градината и отидоха да потърсят това, което им е нужно.  Когато се върнаха, Йомер и Синан вече се гонеха навън, всеки с чаша в ръка, която пълнеше от басейна. Изпъвайки маркуча, двете жени се смееха с глас, когато мощната струя достигна до приятелите и ги хвана неподготвени. Силата ѝ ги събори в басейна и Яса и Дефне се кикотеха около него, докато спираха водата. Когато мъжете се показаха от водата и заплуваха към тях, двете писнаха и хукнаха да се спасяват в къщата. Вече излезли от водата, Йомер и Синан стояха един срещу друг.
-   Приятели?!- Попита Синан, докато подаваше ръка.
-   Ние не сме приятели!- Отсече Йомер.- Ние сме братя!- И пренебрегвайки протегната ръка привлече Синан за прегръдка.

Фатма Тургут и Керем Фыртына женятся

Неожиданная любовь этого лета - Керем Фыртына ("Любовь напрокат") и Фатма Тургут ( солистка группы Model). Молодые люди перешли на новый уровень отношений - они на пути к заключению брака. В данное время они отдыхают в Бодруме. Вчера Фатма и Керем посетили сольный концерт Бирола Намаоглу - солиста группы Gripin . После завершения пения Намаоглу , Тургут вышла на сцену и при всех призналась в любви Фыртыне. В свою очередь, отдыхая на о.Мандалина, Фыртына сказал своим друзья:" Я влюблён в эту женщину. Не пройдёт и года, мы заключим брак." Как стало известно, к свадебным подготовках пара приступит в сентябре.