♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Чак сега можах да си го изчета на спокойствие и да му се насладя!
В тая глава цари мир и спокойствие , оправят се взаимоотношенията между Йомер и Синан, момичетата се радват.
Нериман се разкайва за ламтежа си за имоти и пари. Исо вече търчи подир Мелек, баба Тюркян плете ли плете и се рее в мечти по дядо Ипликчи...

Изобщо - мир и блаженство!
Но като ви знам какви сте хитруши, знам че сте ни подготвили друга сюжетна линия дето ще е яко драматична! Очаквам я!

Ох, ох... Тя вече снимала ... и е руса....

Нихан и Сердар се прибираха към вкъщи. Както винаги в последно време той носеше една камара торби, а до него съпругата му отмяташе списъка.
-   Моркови- 2кг., пипер- 2 кг., домати- 5 кг., картофи- 8 кг., диня- 2 бр.
-   Успокой се, Нихан. Всичко сме взели.
-   Ако не сме, ти ще се връщаш!- С отегчение му отговори тя.- Лимони взехме ли?
-   Да!
-   Патладжани?
-   Да!
-   Ориз? Сол?
-   Да! Да!
-   Здравейте!- Спаси го поздрава на Исо.
-   Исо! Братле!- Викна Сердар, все едно не го бе виждал от години.
-   Ооо Исо, на къде така по това време?!- Погледна го любопитно Нихан. Тя не пропускаше нищо.
-   Отивам да взема Мелек от една приятелка.
-   Оппаа!- Зарадва се Нихан.- Някой май има новини за нас.
-   Не е това, което си мислиш.- Отрече Исо.- Просто не искам да ѝ се случи нещо, докато обикаля сама из непознатите улици. Хайде, отивам, за да не ме чака. До после.
-   Тичай, тичай.- Засмя се приятелката му.- Да не те чака девойчето.
-   Нихан!- Скара ѝ се мъжът ѝ.- Остави момчето намира!
-   Е какво толкова?!- Попита глупаво Нихан.
По пътя до вкъщи тя не продума повече. В ума си вече правеше приготовления за новата сватба в махалата.

Ясемин и Синан се боричкаха в басейна, а тъй като Дефне не можеше заради раната от операцията, с Йомер бяха топнали само краката си, седнали на ръба му.
-   Как си?!- Попита я тихо Йомер.- Раната не те боли, нали?
-   Добре съм, не се тревожи.- Усмихна му се тя.
-   А синът ми как е?!- Попита отново той, като я притегли към себе си.
-   Надявам се, без оплаквания.- Засмя се тя, облегната на гърдите му, докато неговите ръце бяха положени на корема ѝ.- Ти как си?! Не ми се сърдиш, нали?- Попита несигурно тя.
-   За какво да ти се сърдя?!
-   Отново те излъгах.- Рече тихо тя.- Макар че си бях обещала повече никога да не го правя, не виждахме друг начин как да ви доведем тук.- Изрече бързо тя.- Виж колко добре се получи, сдобрихте се със Синан.
-   Успокой се.- Целуна той шията й.- И аз се радвам, че го направи.
-   Значи ми прощаваш?
-   Не.
-   Но Йомер..- Обърна се бързо тя към него, само за да види усмивката му.
-   Не мога да ти прощавам за нещо, за което не съм ти се разсърдил.- Засмя се той и отново я гушна.
-   Охх- въздъхна с облекчение Дефне.
-   Хей, вие двамата- викна към тях Синан.- Дефне, миличка, пусни Йомер за малко. Имам да му отмъщавам за тази сутрин, моля те.
-   Май си търсиш белята, а, Синан.- Засмя се Дефне, докато се отдръпваше от съпруга си.- Изцяло твой е.- И бутна Йомер в басейна.
-   Аз бягам от тук.- Ухили се и Ясемин, докато се измъкваше по- далече от разразилата се битка.
Дамите се излегнаха с по чаша портокалов сок, докато мъжете се боричкаха като малки деца. Изпищяха и двете, когато хвръкналите пръски вода ги намокриха, но никой не им обърна внимание.
-   Все едно не са се виждали от сто години.- Засмя се щастлива Дефне.
-   Мъжете са такива, скъпа.- С досада констатира Ясемин.- Вдетиняват се, щом са щастливи.
Следобедът премина в смях и закачки, плуване, целене с водна топка, която някой измъкна от къщата по едно време, и много, много любов.

-   Дефне.- Прошепна ѝ Ясемин, докато чакаха мъжете да приготвят вечерята: скара и салата.- Може ли да те помоля за нещо?!
-   Кажи.
-   Може ли тази вечер да спим двете?! Моля те?!
-   Но защо?!- Учуди се Дефне, след това се сети.- Вие още ли не сте..?!
-   Не.- Сведе очи Ясемин.- Не знам защо, но аз искам да изчакаме до след сватбата. Вие с Йомер..
-   Ние явно не.- Засмя се притеснено Дефне, като погали корема си.
-   Може ли? За довечера само, моля те?
-   Но Ясемин, как ще стане?!- Невярващо попита Дефне.- Те няма да се съгласят!- Кимна тя към мъжете.
-   Ти убеди Йомер, Синан няма да може да каже нищо. Моля те, като приятелка?!
-   Добре, ще опитам.- Примирено рече тя.
Двете наредиха масата, докато господата приключваха с „готвенето”. Вечеряха спокойно, след което Йомер и Дефне, по нейно настояваше, разтребиха.
-   Скъпи?!- Започна мило тя, докато събираше последните чаши от масата.- Искам да те помоля нещо.
-   Знаеш, че не мога нищо да ти откажа.- Целуна я Йомер по тила, докато минаваше зад нея.- Кажи, любима, какво искаш?!- В ума му вече се въртяха няколко неща.
-   Може ли тази вечер аз да спя с Ясемин, а ти да спиш при Синан?!- Тихичко попита тя, без да го погледне.
-   Какво?!- Реши че не е чул правилно Йомер.- Я повтори?!
-   Чу ме. – Обърна се най- после тя с лице към него.- Тя не иска да е с него преди сватбата, разбираш….- Изчерви се леко тя.- А в къщата има сам две спални… Няма как да го изгони на дивана, вилата е негова.. Няма как и тя да иде да спи в хола… Затова моля те, моля те, само тази нощ. Нищо няма да ни стане, а за Ясемин е много важно! А и нали сам каза, че нищо не можеш да ми откажеш…- Редеше тя бързо.- Двете ще сме в нашата спалня, а вие двамата в тяхната.
-   Боже, дай ми търпение.- Вдигна очи Йомер.- Как искаш да изкарам нощта без теб до мен, Дефне. Невъзможно е!
-   Няма какво да се направи, скъпи. Те винаги са ни помагали, сега е наш ред.
-   Хайде тогава да се прибираме. Ще ги оставим сами, всеки да спи където иска. А ние ще сме в нашето легло, само тримата. Моля те.
-   И аз те моля, скъпи! Само тази нощ. Ще легнем късно и ще станем рано, няма и да разбереш, че не сме били заедно няколко часа.
-   Това е невъзможно!- Повтори той, като я прегърна.- И минутка да не си до мен и започваш да ми липсваш.
-   И ти на мен.- Целуна го леко тя.- Но ще трябва да изтърпим.
-   Ти вече си го решила. Добре.- Съгласи се той.- Но няма да ми се сърдиш, ако нахълтам в 5 сутринта да те видя.
-   Няма.- Кимна тя, като мислено си отбеляза да заключи вратата довечера.
-   Хей вие, какво пак замисляте?!- Попита ги ухилен Синан, идващ към тях.
-   Определяме разпределението на стаите.- Изкикоти се Дефне и замина към кухнята с чашите, докато Йомер обясняваше схемата на Синан. Искрено разочаровани, двамата приятели излязоха да изпият по нещо до басейна преди лягане. Жените им бяха безмилостни.

Хюлюсю стоеше на сервираната за вечеря маса, но не докосваше нищо. Нямаше апетит, нямаше и настроение. В главата му все още кънтяха думите на Йомер: „Вие не сте семейство! Гнездо със змии, всяка хапеща другата, това сте вие! Никога няма да ти простя! Ти не знаеш какво е обич, не знаеш какво е добро. Искаш винаги ти да решаваш, всичко да е под твоята власт. За теб всички ние сме кукли, чиито конци дърпаш!”. „Нима съм такъв?”- чудеше се той. Не за пръв път чуваше тези обвинения, но не искаше да повярва в тях. За него грешката беше на Нериман. Още не можеше да проумее каква игра е измислила снаха му, за да ожени Йомер. Дефне им беше подарък от съдбата- толкова чисто и невинно създание старецът не беше срещал до сега. За да запази парите си, Нериман беше купила това девойче, беше я изнудила, за да излъже Йомер и след това да го изостави. Чудо си беше, че е попаднала на човек като Дефне. Всяка друга щеше да изпълни сделката и да разруши живота на Йомер, но не и тя. Младата жена се влюби във внука му и го направи щастлив. Макар и да не искаше да ги вижда, да изпитваше болка и гняв към тях, Йомер беше щастлив и това си личеше отдалече. Нериман обаче щеше да си плати за тази глупост. Хюлюсю вече бе променил завещанието си, оставяйки половината на Суде, а другата половина на Йомер и Дефне. Вилата беше обявена за продажба, заедно с още две. Парите от тях той мислеше да вложи в сметка на името на неродения си правнук. Макар че Йомер не искаше и да чува за него, Хюлюсю нямаше на кого другиго да остави всичко, освен на внуците си.

Корай и Нериман отново ядяха и клюкареха. Това бе станало като спасение за тях: докато говореха за чуждите проблеми, не трябваше да мислят за своите. Смееха се, все едно всичко в живота им е наред, нямат никакви проблеми и всички ги обичат.
-   Чули какво казала Мелиха?!- Кикотеше се Корай.- Била свалила 15 кг. Тя 5 да беше щеше да ѝ личи, ама къде ти.
-   Объркала се е скъпи, объркала се е…. Искала е да каже качила, а казала свалила.. – Засмя се и Нериман.
-   Пиленце, а онази грозната, сещаш се, дето беше женена за оня богатия.. Охх и името ѝ беше грозно… Сега ще се сетя..
-   Гюзейде ли имаш предвид?!- Подсказа му Нера.
-   Същата!- Доволно възкликна Корай.- Тя пък решила да се подлага на ри.. рино… абе на операция на носа.. Искала да го повдигне, явно така не успява да го навира достатъчно на хората в живота..
-   Остави я тая, стара клюкарка!- Махна с ръка Нериман.- А ти знаеш ли, че братът на Букет, Керем, бил заминал на военна служба.. а 6 месеца след това съпругата му се оказала бременна.. в третия месец!- Смехът им огласяваше цялата къща.

Двойките се опитваха да се разделят в коридора. Всеки беше прегърнал любимия, без да иска да го пуска.
-   Ясемин, откажи се, моля те!- Гледаше я с влюбен поглед Синан.- Не ни го причинявай.
-   Да, Ясемин. Невъзможно е така!- Мърмореше и Йомер, докато държеше Дефне в прегръдките си, заровил нос в шията ѝ.
Двете жени се спогледаха, след което внимателно се отделиха от мъжете.
-   Само тази нощ.- Прошепна Дефне на съпруга си.
-   Потърпи още малко, има само две седмици до сватбата.- Прошушна и Ясемин на Синан, след което двете се мушнаха бързо в тяхната спалня. Там, заливайки се от смях, останаха до вратата да слушат проклинащите съдбата си мъже.
Посред нощ Дефне и Ясемин се събудиха от шумове от долния етаж. Първо решиха, че са мъжете, но.. Какво щяха да търсят те по това време долу. Крадци?! Чак тук? Споглеждайки се, двете се надигнаха. Измъкнаха се тихо от стаята и се отправиха към втората спалня. Открехнаха леко вратата и видяха две завити фигури, които спяха непробудно.
-   Какво ще правим сега?!- Прошепна Ясемин леко уплашена.
-   Ще слезем, какво друго?! Сигурно някое животно се е промъкнало.
-   Дефне, нека събудим Синан и Йомер. Не искам да рискуваме.
-   Няма от какво да ни е страх, хайде.- Помаха ѝ с ръка да я последва тя.
Двете слизаха бавно и тихичко по стълбите. Мярнаха сянка в хола и замръзнаха на място. Чуваше се шушукане и те почти изпищяха, когато две маскирани фигури изникнаха пред тях. Преди да се усетят, вече бяха хванати и устите им запушени с ръка. Дефне успя да ухапе нападателя си и в момента в който той махна ръката си, се разкрещя с цяла сила. В следващия момент двете с Ясемин бяха освободени, а двете маскирани фигури вече се превиваха от смях. Яса и Дефне гледаха като гръмнати, докато Синан махаше маската от лицето си и светваше лампата. Йомер го последва и все още смеейки се, двамата с приятеля му се отправиха към тях. Все още не осъзнали се напълно, но вече усещащи надигащия се гняв, двете викнаха:
-   Вие нормални ли сте?!
-   Деца ли сте?!
-   Изкарахте ни акъла!!!
-   Ненормалници! Ако бяхме викнали полиция?!
-   Как ви дойде на акъла такава глупост?!
-   Добре, добре, успокойте се!- Нареждаха мъжете, докато се опитваха да ги прегърнат.
Отблъсквайки ги, Дефне и Ясемин се отправиха към кухнята да пийнат вода и да се успокоят. Мъжете ги последваха, но този път без да се опитат да ги докоснат.
-   Какво има горе в леглото ви?!- Попита след малко Яса.
-   Възглавници!- Ухилен до ушите ѝ отговори Синан.
-   Като малките деца сте!- Възмути се Дефне.- Защо го направихте?!
-   Не издържахме далеч от вас!- Оправда се Йомер и се опита да приближи. Този път тя не се дръпна- имаше нужда от прегръдката му, за да възвърне спокойствието си.
-   Толкова много ви обичаме, че не издържаме и една нощ далече от вас!- Добави Синан и пристъпи към Ясемин. Тя се отпусна в ръцете му.
-   Не можахте ли просто да почукате?- Попита тя.
-   А вие щяхте ли да отворите?- Контрира я Синан.
-   Сигурно не.- Усмихна се Дефне.
-   Обаче как ме захапа. Истинска пантера.- Засмя се Йомер, докато я притискаше към себе си.
-   Бях обезумяла от страх.- Потрепери Дефне.
-   Сега добре ли си? Бебето?- Попита леко паникьосан той.
-   Добре сме, не се тревожи. Но никога повече не искам такива преживявания!- Строго рече тя.
-   Никога повече не заспивай без мен.- Отговори ѝ той тиха и я целуна.
След кратък разговор стигнаха до извода, че на никой не му се спи. Решиха да си направят кино, нищо че наближаваше 2 сутринта. Сгушени на диваните в хола, двете двойки заспаха, докато гледаха някакъв стар романтичен филм.