Завърнали се от чужбина

Колкото хора, толкова и мнения, предполагам, че не очакваш всички да споделят твоето мнение.
"ПакистанИ" звучи забавно

По-горе някой питаше, дали познаваме хора, трайно установили се в България.
Имаме две познати семейства, едните се върнаха в България за около две години, след това обратно тук.
Другото след 5, може би 6 години в България,  се преместиха в Англия.

Всъщност ти първа изрази мнение, във връзка с мой пост , че нещо не ти допада статистиката, която друг даде и аз обсъдих.
Питах конкретно какво не ти допада в нея. И какво конкретно становище по повдигнатия въпрос имаш. Защото емоцията много е размила смисъла. С което изобщо не целя да те обидя, пиша го, за да стане ясно защо питам.
Ако не можеш да отговориш или ти е "досадно" - добре. Никой не е длъжен да комуникира и да отговаря, разбира се.
Но ако все пак решиш, то моля за конкретен отговор. Ненатоварен емоционално. За да установя и за себе си дали има смисъл от тази комуникация.

А как човек може да е сигурен, че е "завинаги"? Познавам няколко човека, които се прибраха с тази идея и ... пак заминаха.
Човек не може винаги да е сигурен, че определено решение от този вид е окончателно.
...
Ричи Рич, не само ти си общувал/а с определен вид хора. Моите впечатления от тях са пък коренно различни. И сега какво?😀

Трима от четирима ни в семейството ми са се били установили трайно в чужбина; на двама не им е харесало, тъй като не са успели да стигнат там, където са били вкъщи. Аз съм третият човек, бях на осемнайсет и малко, когато окончателно смених адреса с чужд. Не мога да кажа в моя случай дали е възможно да живея постоянно у нас... Но много обичам Пловдив и ходя с голямо удоволствие и виждам много положително развитие на града и обществото. Поддържам контактите си живи и наистина се опитвам да се виждам и лично с хората, които ценя от детство.

Двамата завърнали се са доволни и щастливи като цяло. Толкова услуги, социален живот и култура на тази цена няма да намерят навън. Човек не може да кара само на храна и покрив, иска и нещо за душата... Разбирам ги напълно и мисля, че постъпиха правилно.  

ПП Четвъртият човек никога и за нищо на света не би напуснал Пловдив. Всяка година по две седмици е навън и това чужбинско усещане му стига

Ами за мен важат моите впечатления, твоите за мен и 5 стотинки не струват.

Врътна се обиденото то.
Че кой те кара да нещо да купуваш, че и цена да му сагаш?
Въпросът е че и твоята гледна точка си остава просто твоя гледна точка и толкоз. Тя също вероятно не струва много за останалите. И какво от това? Сега целите нации ли ще вземеш да характеризираш по 1-2 души, които твърдиш, че си виждал някога някъде?
Ето тук, с такъв тип включвания, темата се обезсмисля.
Всеки си приказва нещо си там. Като в скечовете за съседите от блока и "А аз живея в пети апартамент.".

Живеенето в чужбина си има специфики и ако си по-скоро интроверт ще се приспособиш трудно или пък обратното. Никой не знае как ще му подейства, докато не се установи някъде поне за година. Аз бях против да живеем извън България, но сега като че ли ми харесва и съм със смесени чувства дали да се връщаме.

Относно връщането: не се знае дали ще е трайно или не. Но в България има толкова много проблеми дори за елементарни неща, че чак недоумявам защо всички се примиряват и как изобщо имаме работеща държава. Мисля, че всички трябва да работим за една по-добра България, а не да бягаме в други държави, където винаги ще си останем емигранти. Въпросът е как.

В темата специално - малко. Alexslav мисля обяви, че е така към настоящия момент. Докога, разбира се, човекът не знае. Повечето сме живеещи постоянно в страната или такива, живеещи постоянно в чужбина. И общо взето си мерим пишките и спорим на базата на какво може или не може да се правят изводи.

Завърналите се по причина финансов неуспех или несъстояла се адаптация, трудно се адаптират и тук. Затова и не са малко случаите на повторно заминаване. Лично на мен ми се струва, че най-често се случва при хора емиргирали преди повече от 15 години. Казах вече веднъж - сякаш са замръзнали във времето когато са тръгвали. Прибирайки се очакват да срещнат (макар да не си го признават) една оправена държава. Ясно е, че такава нямаме. Сблъскват се с тромава администрация и всевъзможни спънки. И с основание започват да негодуват. Започват къде наум, къде гласно да правят паралели с предишния си живот в чужбина. Отделно от това като не си намерят уау работа и никой не се възхити на задграничния им опит... идеята да пробват отново в чужбина им става все по-близка.

Ние останалите, които сме си тук, пък се чудим как може да очакват за петнайсетина-двайсет години нещата в държавата да са се оправили. Не защото периодът е малък, а защото сме си били през цялото време тук и сме виждали по-отблизо, че политиците ни са крадлива пасмина. Едно е да го гледаш от разстояние, друго е да ги виждаш по-отблизо как се облагодетелстват. Затова и не се чудим, че сме на тоя хал. За сметка на това животът в такава среда ни е научил да намираме други начини - вратички, връзки и пр. И донякъде сме се адаптирали да плуваме криво-ляво в блатото.

Как се е изместила темата... от начина, по който беше зададена първоначално ...
Влязох тук, за да открия и други като мен - такива, които са се върнали завинаги (или поне дългосрочно) от чужбина, а тя се е превърнала в мерене на стандарти, възможности и най-успешното-възможно-реализиране-на-потенциали-и-лични-качества-зад-граница...
Много се надявам темата да си върне първоначалния облик. Със сигурност ще е полезна на много хора...

Начина по който беше представена темата и зададените въпроси в първия пост предопределиха това развитие. При положение, че всичко по въпроса е строго индивидуално с безкрайно количество специфични обстоятелства и нюанси няма как да има особена полза за някой, който още не е решил какво точно иска от живота. Ако пък е решил едва ли има нужда от чуждо мнение/одобрение.

???
Сериозно ? Тогава какъв е смисълът от темата по начина, по който е зададена ?!
И защо желаещите да се похвалят какъв невероятен живот зад граница имат, не си направят подходящо пространство, в които да си се хвалят с това... ?!

Смисъла може би беше да се открие дали и други живеещи в чужбина имат подобни терзания за липса на увереност къде точно им е мястото и раздвоеност дали да останат или да се завърнат. Толкова е субективно това усещане и е променливо през годините, че няма накъде повече за да е от полза за някого.
А желаещи да се хвалят винаги ще има и ще са навсякъде в подобни теми дори и да има отделно точно такава. Просто подминаваш излишното.

С това вече не мога да не се съглася ...

Може би това е същността на темата. Който има какво да разкаже, да сподели. Субективно ще е, разбира се, но и полезно за някого някъде.

Права си. Но много излишно се натрупа.

Нещата за мен са много по-прости въпреки многобройните възможни обстоятелства при всеки. Човек или успява да се реализира в чужбина като си намира и подходяща среда в която да се чувства на място или носталгията като обобщено понятие за всичко старо, което му липсва постепенно го обхваща и няма значение какво постига се чувства, че не му е там мястото. Проблема само е, че колкото повече години отлага преди да вземе решение за промяна толкова по-трудно става да се вземе такова решение. След 20г. преживяни в Канада и постигнато всичко, което човек изобщо може да си поиска, съпругата ми все още не се чувства, че тук й е мястото и с нетърпение очаква всяка година ваканцията за да се върне в България за месец-два и да се види с роднини и стари приятели. Не сме обмисляли още окончателно завръщане, но това повече ще ми прилича на втора емиграция след толкова години навън. Отделно детето израства в друга среда и би имало сериозни трудности с преместване на възраст 12г. И хиляди други по-маловажни неща, които ни пречат да вземем решение. Не виждам с какво подобна история дори и да бъде разказана в пълните детайли би имала полза за някого.