Дискова херния - 14

ppk_e, без завист, моля. Мен ме изписаха след 2 седмици. А на теб хич не ти завиждам за познанията по темата Дай боже по-малко запознати!

Благодаря за подробното описание - питам повече, понеже понякога не обесняват тези неща докторите. А как се лежи в леглото - по корем или...?

Аз лежах по гръб само.
Иначе и мен ме приеха в понеделник,  а ме оперираха в петък, последна. Чаках да ме вместят. Даже ми казаха, че ще ме оперират в 10 сутринта, добре че не бях яла. Ама поревах, защото майка беше в Търново,  а аз в София.  Изтреля се като тапа милата, но успя да дойде на време ...

Лежи се по гръб. След доста часове ти позволяват да си мърдаш краката, чак после и да се въртиш на една страна

Jenist, то минало, ама ада след първата ще го забравя трудно... Дай Боже наистина по-малко хора с такива изживявания/познания

Ние тука сме все от отбора на изпатилите, така че нека пожелая на Iv_bg да бъде от хората дето на втория ден след операцията слизаха пред болницата, пиеха кафе и пушеха цигари. Не че го препоръчвам де, но наистина имаше такива. Даже сестрата ми викаше "Абе ти не пушиш ли? Какво си легнал? Я отивай при другите долу." На шега, разбира се, но имаше и такива. Трябва и с храната да се внимава, понеже в клекшопа не трябва много зор първите дни. Те ще предупредят, ама ако пропуснат, аз да кажа

Благодаря за пожеланието.
Мен ме приемат във вторник, така че се надявам сряда или четвъртък да бъде операцията. За съжаление едва ли ще съм от тези, които слизат на втория ден, тъй като доктора ме предупреди че хернията е много голяма и най-вероятно ще трябва да направи два разреза т.е. От двете страни на гръбнака.
Може ли само някой да каже това "много да се пазиш" за известно време след операцията ли се отнася или за цял живот?

По принцип всеки сдобил се с проблеми с кръста трябва да се пази занапред цял живот, особено тези с екстрата дискова херния и най-вече оперираните.  След операция риска от рецидив е голям, ако не се спазва хигиена на движенията. Това важи най-вече за първите месеци, но и занапред. Ставане и лягане по описания начин. Никакво навеждане от кръста (за обуване например). Вдигане на тежко и т.н. Занапред тези неща трябва да стават само с клякане и без усукване. Като цяло това се препоръчва дори на здравите хора, но никой не го спазва.

Detroncho, не мога да не кажа, че съм впечатлена от подробните указания към lv_bg. На мен никой не си е правил труда да ми обяснява така. А са важни неща.

Относно пазенето, в първите месеци се внимава задължително (без усукване, навеждане и резки движения), после се изисква много движение, малко заседяване, внимание със спорта, който се практикува. Трябва да се научиш да си слушаш тялото и да го натоварваш достатъчно, но не прекалено. Всичко е строго индивидуално. Тоест пазенето се състои в поддържането на здрава мускулатура на гърба и корема и добър двигателен режим. Възможно е да нямаш повече проблеми, но е малко вероятно. Все пак при успешна операция и пазене тези проблеми няма да са сериозни и няма да пречат особено. Например да те наболва кръста, когато се разваля времето, такива неща...

Преди 15 години ми откриха спина бифида (не затворен прешлен) точно на мястото където сега е хврнията. С болки от време на време и внимание да не се натоварва кръста съм свикнал, но някъде прочетох, че до края на живота ми не трябва да вдигам нищо по-тежко от 2 кг

Това трябва да го каже неврохирурга ти но по принцип няма такова изискване, само през първите месеци. Хамалин няма да станеш, но можеш да живееш нормално без да се претоварваш.

Aз съм от тия които слезнaхa нa втория ден  Приехa ме в срядa,оперирaхa ме в петък нa обяд,бях с пaмперс до 12 вечертa когaто стaнaх сaмa.Нa другия ден обикaлях коридорите през половин чaс.Сестрите се бъзикaхa с мен че съм билa лице нa отделението.Отогaвa минaхa 6 месецa и общо взето съм добре,имaм и дни в които ме нaболявa,но aз имaм мaлко по динaмичен живот покрaй моите децa(нa 2 год. сa) и зaтовa.

Хихихи, то и аз от момента в който ме вдигнаха не се спрях. Сестрите бяха в потрес, че саво тръмбовах коридора и двора Преди спестих, че след втората, когато се вдигнах сама, док ме откри на балкона да пия чай и да пуша , пак потрес

Тези дни гледах US Open и попаднах на мач на Анастасия Севастова.Откриват й дискова херния, отказва се от тениса и няколко години по-късно се връща и прави страхотни мачове. Така че да не се отписваме. С повечко воля и късмет можем да водим нормален живот.

Здравейте, дами и господа! 
Новооперирана съм.  Готова съм за нови приключения. Не писах до момента, защото исках да съм напълно сигурна, че съм добре. Ами добре съм, колеги.
Отговарям на горния въпрос и продължавам по същество: не се слага катетър!! не се изисква кръв допълнително , както при други операции, лежи се на гръб, и да те успокоя, положението е много лежерно.  Разреза е само 3 см и не съм шита , а лепена. Заздравя прекрасно.
Та така, хернията е била не голяма, а огромна и най-вече се е проснала и разпукала от където си иска и са я вадили парче по парче. Всички екстри е имало, нерви затискани и наранени, та даже и малко разкъсани. Става въпрос на L4-L5 и някакво си S1, което на мен нищо не ми говори, а и не искам да ми говори. Не ме интересува вече.
Приеха ме в понеделник, вторник операция -  сутринта.  Самата операция беше около 1,15 до 1,30 часа. Дойдох в съзнание и бях напълно адекватна, т.е. разговарях нормално. Правя съпоставка с предишна коремна операция която беше почти 5 ч и после бях абсолютно неадекватна дълго време. Така, след няколко часа станах  подкрепена от ММ и отидох до банята да се измия, ръце , лице, зъби и да се изпишкам. Всичко си беше напълно нормално, което за мен беше пък изключително странно, нали бях оперирана....да прегърбена ходих. На другия ден вече бях навън, в ресторанта на болницата и бях запалила цигара, зави ми се свят, но го преживях. Професора който ме оперира, каза "много успешна операция, няма болтове, няма пластини, а само гел.. и смятам, че другите прешлени сами ще се наредят правилно след като са освободени." ...... Изписаха ме на 4 ден и можах да седна в колата спокойно, но не и да карам аз, нали.. Предписаха от 15 ден физиотерапия - гимнастики, което аз ненавиждам, но нямам избор. Направих първата серия, те са лесни и елементарни, а накрая, пет дни преди свършването на физиотерапията ме качиха и на някакви уреди, като колело, пътеката с натоварване и с наклон нагоре, и нещо като шейна дето се бута с краката. При последното получих лек дискомфорт и веднага беше спян този уред. Сега ще почивам 10 дни и отново на физотерапия за втори курс, после трети , а може и четвърти. Както прецени доктор. Вече смъкнах този отвратителен широк колан и казаха да го нося само когато карам колата си. Сега да ви кажа, какво мога и какво не мога да правя. Мога сутрин да си оправя спалнята, после да си измия дюшемето с дългото парцалче, да си избърша прах, да си измия терасата, вярно, че е с малко вода по 1-1/12 л  и не се натоварвам и ходя по няколко пъти напред и назад, да изгладя прането, да измия обувките си с четка,  щото София е отвратително мръсна, да ходя на разходки - леки. Пазя се!!!!! Не се навеждам с прави крака, а клякам, не пазарувам освен един хляб или нещо друго само до килограм. По-бавно сядам и по-бавно ставам, но болка - нямам никъде. Какво не мога, не мога още да се разпъвам на по-високите места, например да си взема от високия шкаф чаша, не мога добре да се качвам на стол, дясното ми краче е още слабо, правя го, но не ми е комфортно. Не мога да бързам, и това дето го пише насам и натам, че някой си след операция е хукнал да тича и да бърза, не мисля, че е вярно.  Не ходя все още на работа. А, мога да се качвам по стълби. 
Балнеолечение ми препоръчаха едва след 6 месеца  и то само по препоръка на доктор-физиотерапевт.
Ами това е колеги, кой каквото има да ме пита винаги ще отговоря. 

Приеха ме вторник вечерта, сряда сутрин ме оперираха. Станах около час след операцията защото ми се пишкаше. Официално ме вдигнаха 2-3 часа след операцията - да мине упойката. Цялата вечер обикалях коридорите на болницата (внимателно).
Изписаха ме четвъртък.


При мен след операцията свършиха проблемите с кръста и крака - нямаше болка, проблеми със седене, ходене, но 3-4 седмици си трябваше повече пазене заради самата операция - все пак не е малък разрез, иска си време да заздравее. Така че, повече пазене около месец-два и после може да се върнеш към нормален живот, но все пак е добре да се пази кръста.