Дискова херния - 14

Благодаря ви много! И аз така си мисля, че от първата криза веднага да отида на операция, нещо не се връзва! Познавам много хора дето страдат от това години наред, но не се оперират! Помислила съм да не би някаква специална херния имам, че за операция е, а не е за лек! Но сигурно и на вас ви казват да я оперирате....

Иди на консултация в "Свети Наум" . Няма да ти навреди. След престоя там вече 4 година съм добре .

Izabela, при кой доктор си ходила в Свети Наум и при престоя с какво те лекуваха ?

Бях планово приета, 1 клиника , но име не помня
Да изровя документите и след малко ще пиша

Д-р Васил Тодоров ми беше лекуващ лекар . Изключителен!
Лечението е било: Паратрамол, Фамотидин, Мидокалм

Препоръчаха ми радикулин гел-балсам  Валентина Дикуля, който се купувал от руски магазини в България.
Въпросът ми е, някой ползвал ли го е? Мнение?

Благодаря за информацията!

Не е хубаво човек да живее в страх, но е добре да е осведомен. Пълна пареза на двата крака може да настъпи за минути, в моя случай след леко изпукване при народен лечител с докторска титла. Преди това имах частична пареза само на единия крак, която получих при изпълнение на невинно гимнастическо упражнение в залата няколко дни по-рано. Тогава парезата настъпи буквално в залата и беше потвърдена от невролог на другата сутрин. До този момент не бях имала проблеми с кръста и съответно не съм ходила на лекар. Когато неврохирург преценява, че има дотолкова риск, че препоръчва операция (така поне разбирам от обясненията на Ирина), това не бива да се отхвърля с лека ръка. При настъпване на пареза операцията трябва да бъде до 72 часа,  което на практика е невъзможно. Аз изпуснах този срок и имам необратими поражения. Иска ми се да съм имала този шанс някой да ме посъветва да се оперирам превантивно и да си спестя мъките, които бях принудена да изживея като гръм от ясно небе без да съм имала представа що е туй дискова херния. Моят съвет към Ирина е второ мнение от неврохирург и ако двете мнения съвпадат - операция. Предполам, че е излишно да казвам, че консултацията трябва да бъде с доказал се неврохирург.

Аз бях с пареза на десния крак,абсолютно безчувствен беше от горе до долу.Хернията беше огромна,болките ужасни година и половина!След преглед в Пирогов при проф.Габровски каза,че съм за спешна операция.Оперирах се месец Май,и от тогава забравих за болката и всичко останало!Съвет от мен-ако получите пареза на крака НЕ ЧАКАЙТЕ,защото може да стане непоправимо след това!   Аз не можех да стоя изобщо на пръсти,и така 2-3 седмици си бях с парезата ужасно беше....

Работата е там, че аз не знам дали на всеки казват да се оперира или не! Напишете ми и това. Има ли такива случаи, такива хора тук, на които е казано да се оперират, а те не са се парализирали, се лекуват и са добре? Аз искам да отида и при друг лекар - все пак да проверя часовника, но кого да избера? Не познавам в неврохиргията лекари, не ми се налагало да ходя при тях до сега! Познавах професор Бусарски и съм го потърсила вчера на мобилен тел., като съм се чула с него по друг въпрос относно друга жена през октомври, а сега са ми казали, че той не е сред живите и после съм прочела, че той се самоубил...бях потресена.....

Каракостов,Габровски,Стоев,Росманов за тия се сещам сега.Мнения ще има за тях всякъкви,нормално не може всички да са доволни. Др Илковски е ортопед сега вече и неврохирург също го препоръчвам.

На мен трим неврохирурзи ми казаха, че съм за операция, ами не съм се оперирала, поне на този етап... Преди 2г. доц. Явор Енчев ми каза, че съм за операция, но не е спешно. Миналата година Септември се консултирах с проф. Романски и д-р Хаджиангелов, те бяха също категорични, че се налага операция. Моите хернии са шийни и е изключително рисковано да се пипа там. Изведнъж болките ми намаляха, бях се подготвила за операция, направих ЯМР и отидох пак при д-р Хаджиангелов, само че този път бях с баща ми, който също е лекар... След като видя втория ЯМР, д-р Хаджиангелов сам се отказа да ме оперира, за сега. Ами боря се, боли ме, кога повече, кога по - малко, но не се отказвам. На 26 г. съм с малко детенце, след което бягам по цял ден и движението ми се отразява добре. Правя упражнения всеки ден, поддържам мускулатурата си и се моля да не се влошавам. Даже мисля, че в момента шийните хернии са ми най - малкия проблем, в торакален отдел имам доста дразнещи болки, ще правя ЯМР Ноември, за да се види и там какво има, и ако трябва да променяме нещо с лечението и упражненията.

Здравейте,
Досега само четях, но дойде време и да пиша и да поискам съвети. Сиреч работата загрубя. С доказана ДХ на L5-S1 съм от 6 години, като по мое мнение са поне 10, че и повече, понеже от тогава датират първите ми кризи. Сега съм вече на 40 год. и с една операция от преди 2 месеца, която за момента мога да опиша като успешна според хирурзите, но безрезултатна с оглед настоящото ми състояние. На 8 март получих ужасна криза, която беше предизвестена от двумесечно схващане на последните пръсти на ляв крак и силни болки в петата. От 8 март до 4 юли не бяха хапове, Павел баня, озонотерапия, иглотерапия и лазертетапия в Лазерен  център в Пловдив съчетани отново с хапове, нестероидни, кортикостероиди и т.н. Всичко това водеше до временно (10-15 дневно) подобрение след което отново болки. След всичко това се прибрах във Варна с твърдото решение да се оперирам. Направих го във Варна. Бях изключително обнадежден, че след тази крайна мярка ще се отърва от болките. Уви... Операцията бе класическа, отворена, микроскопска чрез която е премахната херниралата част вляво, както и ошипяване, което се е получило с времето. Още през първите няколко дни след операцията почувствах силна болка, този път вдясно... На 12ти ден от операцията правих ЯМР, но рецидив няма. Хирургът каза "Там няма повече какво да се оперира". Биха ми 7 дни сутрин и вечер Дексаметазон. След това 10 дни имах само леки пробождания вдясно. Съчетани с раздвижването и общата болка не се забелязваха толкова. Не спирах да се движа, както ми препоръчаха хирурзите. Ходех колкото мога из апартамента. Така до десетия ден когато отново се засилиха болките в кръста отдясно. Отново 10 дена по два фламелсина на ден. Отново подобрение, като вече можех да се разхождам навън.  Така една седмица, през която бях благодарен за всяка крачка която правя без болка. На осмия ден всичко свърши. Болката се появи отново. Сега е силна както пред криза. Отново пия Диклофенак дуо по две на ден. Пия разбира се и Нексиум 40 за стомаха. А, и познатата комбинация Бевит форте и Мидокалм. Въпросът е до кога така. Не зная какво да правя. Не мога да пия безкрайно диклофенак. В същото време хирургът казва, че нервните структури са освободени и няма какво да се оперира. Не може да е от срастване, понеже е вдясно, а там не е оперирано. Изключи и възпаление от операцията. Предложи ми да пробвам с физиотерапия. Лошото е че пропусна ли и един прием на диклофенак и болката става почти нетърпима.  Моля, посъветвяйте ме какво да правя! Лутам се между няколко възможности:
1. Да опитам мануална терапия, но не зная дали не е твърде скоро след операцията.
2. Физиотерапия... Отново не зная колко след операцията може да се прави.
По отношение на тези 2 възможности мисля да се срещна с доц. Тодор Тодоров от Варна.
Може ли някой да сподели впечатления?
3. Консулт с друг неврохирург, за да имам референтно мнение за това какво показва ЯМР и дали има какво още да се оперира там.
4. В дом Младост има едно Гръбначно студио, в което правят рехабилитационни процедури с кал, луга, мин. вода и т.н.
Прочетох тук, че това може след 5-6 месеца от операцията. Какви са рисковете, ако е по-рано?

И всъщност идеите ми се изчерпват до тук. Не мога да пътувам, затова трябва да правя каквото ще правя тук, във Варна. Не мога да ходя много. Не мога и да сядам.
Последно да попитам, колко време мога да пия този Диклофенак? Зная, че колкото по-кратко, толкова по-добре, но като се налага... Вие по колко време най-много сте приемали нестероидни противовъзпалителни?
Моля, дайте ми някакви насоки, ако сте били в подобна ситуация. Сега вече изключително много се страхувам от втора операция, още повече, като чета, че има хора и с по три и пак имат болки и мъките продължават. Най-неприятното е, че и психиката ми рухва, при все че съм мъж и се очаква да се държа. Трудно издържам на напрежението и безсилието в тази ситуация. Моля за вашите съвети!

Detroncho, много съжалявам, сигурно ти е много тежко, но трябва да се държиш и да се бориш. Аз лично бих посетила друг неврохирург за мнение. Важно е да разгледа самите снимки, не само да чете заключението. Дано даде обяснение на какво се дължи това. За Варна не мога да препоръчам никой. Физиотерапията може да облегчи болките. Аз правих процедури няколко дни след операцията. Дано се включи някой, който е имал подобен проблем.

Да, аз точно това искам. Друг неврохирург да чете снимките, а не заключението. Впрочем, може ли някой, който е след операция да покаже ямр? В моето ямр ме притеснява това, че наистина, изтеклата част от ядрото е отстранена, но иначе диска си стои изпъкнал и в заключението пише, че има протрузия. Това си е  така, той диска си е на мястото и си е спукан, но...  Когато майка ми ми вземала диска от ямр, лекаря, който го е разчитал и е писал заключението е казал, че "нещата изглеждат ок за след операция, а каквото е останало ще се оправи с физиотерапия". Тогава майка ми изпадна в шок, но беше още твърде рано след операцията и надеждата, че ще се оправят нещата беше жива.
Jenist, на теб какви процедури ти правиха? Физиотерапия ли?
А така ми кънтят в главата думите на хирурга " Ходи, колкото можеш повече ходи! Няма по-добра физиотерапия за краката от ходенето."
Сега се улавям как почти злобно гледам всеки човек, който видя през прозореца да ходи и си мисля как дори не осъзнават какъв дар от Бога е това. И все си казвам, че никога повече няма да изрека думите "не ми се ходи"... само да изляза от това положение.