Дискова херния - 14

Detroncho,кой неврохирург те оперира във Варна?

Засега не искам да коментирам името с цел да не уронвам авторитета на лекаря, към когото всъщност нямам никакви претенции към този момент, нито към начина по който си е свършил работата. Ако можете да ми препоръчате две имена от които да избера за второ мнение бих се радвал, понеже от личен опит зная, че понякога и при добре свършена работа нещата не се получават както очакваме. Просто страничния поглед понякога вижда подробности, които може преди това да са пропуснати. Затова и не искам да коментирам името на хирурга си. Моля да ме разберете.

А как ви се отразява бременността на дисковата херния? С първата бременност още нямах сериозни проблеми , но вече нещата са по-сериозни.

Не мисля като теб! Ако е добре свършена работа, резултатите ще са добри! Или да са ти казали, че след операция ще стане еди какво си - те това каквото чувстваш сега! И ти да си помислил дали да се оперираш или не а и дали да не потърсиш друг лекар!

Съгласна съм с Детрончо ! Не всичко е в ръцете на неврохирурзите ...

Всъщност бях предупреден за рисковете. Предполагам всеки хирург предупреждава пациентите си. Би трябяало да е така. Знаех за рисковете от сраствания, рецидиви, възпаления и ред други неприятни неща. Така е не само при гръбначните, така е при всяка операция или друг тип хирургична интервенция. Предполагам сте чели за безрезултатни операции дори при най-големите светила в неврохирургията. При все това се счита, че операцията е успешна, друг е въпросът, че е безрезултатна или са се получили усложнения. Дори при ваденето на зъб има доста рискове, за които не се замисляме, ако няма проблем. Разберете, не искам да поругавам този лекар. Познавам няколко човека с дх, които е оперирал и са добре. Не изключвам моя случай да е по-сложен, поради прекалено дългото отлагане на операцията. Всеки организъм е индивидуален. Може и самото възстановяване да протича по-бавно, не изключвам и усложнения, да не дава Господ. Лошото е, че след операцията хирурзите консултират два-три пъти пациента и после трябва да потърсиш отново невролог.
По-скоро моля за съвети от вас. Как да процедирам по-нататък след тази оперативна "екстра", която вече имам. Какво мога и какво не мога да правя като терапия два месеца след операцията.
Кажете за тези диклофенаци, колко време могат да се пият.

Detroncho, аз също имам протрузия на оперираното място, предполагам, че е нормално. Все пак тази ситуация никак не е нормална и не вярвам да се оправи с физиотерапия. По-скоро да се облегчи. Да, правих физиотерапия след операцията, лекарят физиотерапевт знае какво да ти назначи.
http://anadolubg.com/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%BE/ … M4CFeYp0wodc08EdQ
Дали пък да не пробваш да им пишеш? Някой възползвал ли се е тези консултации?

Благодаря за линка! Бих опитал такъв род консултация. Най-малко заради различния манталитет на тамошното здравеопазване, дано не е повлияно от нашите нрави с оглед офисите в България!
Иначе съм съгласен, че моята ситуация не е съвсем нормална. Четох доста за хора, които ги боли доста време (някои и две години) след операция, особено, ако нервите са били притиснати дълго време от хернията, както при мен, но има разлика в оплакванията. При тях болката не ескалира така, а и не се повлиява от позицията на тялото. А при мен, когато лежа болката намалява, а когато походя усещам както и преди сякаш нещо отрива нерва и в определени положения на тялото сякаш пирон се забива в гръбнака ми. Това усещах преди операцията вляво. Сега е същото, но вдясно. А преди никога не ме е боляло така вдясно. Всичко това ме кара да си мисля, че все пак има някакво механично дразнение на нерва вдясно и то когато съм прав. Е, има и позиции в легнало положение, когато ме боли. Сега се сещам, че на разчитането на ямр пише, че имам лека стеноза на неврофорамемите, но според лекарите това е само образна находка и не е причината. Прави ми впечатление, че когато ставам, и от седнало положение се подпра с ръце на леглото и се отпусна повече на ръцете, т.е. гръбнака леко се разтегне, болката леко се усилва и после престава. Ако се задържа така не ме боли. Отпусна ли ръцете и тялото натежи, отново се появява болката. Това ми се случваше и преди операцията, но отляво. Това също ме кара да мисля, че все пак нещо притиска нерва вдясно.... За жалост мога само да гадая към този момент.

Detroncho, много странно твоето положение наистина  Протрузията в дясно ли е? Може ли от една протрузия така да боли... Пишеха преди дами в темата с протрузии и болки, ама чак така... И аз бих потърсила мнение на друг неврохирург. Бих показала само ЯМР-то, без разчитането. Успех ти пожелавам!

Аз нали преди няколко поста се похвалих как херниите в дясно никога не са ми създавали проблем... Е днес осъмнах с болка в дясно и по крака  Странното е, че не ме боли кръста, а малко по в страни по нерва. Ама това при мен е сигнал за предстоящо схващане. Почнах ударно упражнения и ще видим до къде ще я докарам. Само да не се изкривя баш тази седмица, че е абсурд да отсъствам от работа и ще е цирк  Тъпото е, че сама съм си виновна. Спрях да ходя на водна аеорбика, не се обличам твърде адекватно, а и ми се струпа доста стрес. Ама и е твърде оптимистично да очаквам, че няма да се обаждат от време на време де Дано да мине без лекарства.

Алечка,
Аз по отношение на изричането на думите "добре съм", " не ме боли" и т.н. откак имам хернията съм доста премерен, дори суеверен... Гледам да си мълча де ... Но по отношение на адекватното обличане, там компромис не трябва да има. Моят шеф (който е опериран от дх преди 15 год.) колкото пъти ме срещнеше, докато се движех и ходех до офиса, че ми е близко, толкова пъти ми вдигаше тениската да ме провери дали съм с потник или пояс. Той е много стриктен в това отношение и така не си навлича проблеми с простуди и т.н.
Що се отнася до мен, протрузията е вляво. Странно е, че вдясно всичко изглежда ок, доколкото мога аз да си обясня нещата и учейки се от нета, а това никак не е достатъчно   
Иначе докторът ми показваше кое къде е, през къде преминава нерва, кое е неврофорамен и т.н. и наистина спрямо ямр-то преди операцията нещата вляво изглеждат доста различно. Нервното коренче наистина изглежда декомпресирано.
Дано не нарушавам правилата с линка, който ще поместя, но се натъкнах на това:
 http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=55&t=36154&p=19 … %BE%D0%B2#p193920
В интерес на истината и на мен психиатър ми предписа Бриека, което е същото като Лирика - та за която довори дамата от линка. Аз изпих няколко хапчета, но се почувствах като парцал и ги спрях. Сега четейки това имам малка нафежда, че може всичко да е от невропатия и май ще ги почна пак тия хапчета Бриека. Психиатъра, който ми ги предписа е с две дх и каза, че само това го спасява.

На мен ми казват, че съм за операция, но се страхувам заради ето такива случаи, който съм прочела в посочения от теб линк! Човешкият организъм е толкова уникален и сложен, че една намеса в него може да коства много неща. При прегледа във ВМА при неврохирурга разговаряла съм с един такъв пациент и той казва, че след операцията МРТ нищо не показва, но движенията са доста по-затруднени и болките са по-силни от както са били преди операция, а лекарите му казват, че повече от това нищо не могат да направят....Не мога да взема никакво решение засега!

До момента познавам един единствен човек, който още след първата криза решава да се оперира. Това е "съквартиранта" ми по стая в болницата. Свива го, изкарва два месеца с остри болки, макар на инжекции кортикостероиди, но все пак ходи на работа вместо да лежи и да почива. След което решава да се оперира и това е. В стаята виеше от болки при всяко движение цяла нощ. На другия ден го оперираха и болките спряха. На 15тия ден аз още се влачех с адски болки в краката, мускулите и т.н. а той вече сядаше и ходеше на кафе с приятели.  След месец шофираше. Аз още не мога да сядам... Дали не си е заслужавало да се оперирам и аз по-рано...??? Не знам. Вероятно. Но това е трудно решение за повечето от нас. Останалите или са куражлии или са безразсъдни или реагирт по-адекватно от нас. Не знам. Само знам, че колкото по-късно се оперира, толкова по-трудно се възстановява организма. В доста случаи при настъпила пареза нерва е безвъзвратно увреден и не се възстановява. Но кой да знае как ще се развият нещата в неговия случай...

Моят бивш мъж с тежки кризи живее 20 години вече! Ляга в болница, слагат му системи и пак работи физическа работа...болките го отпускат за 1-2 години! После пак го прикове към леглото и той остава в болницата и излиза като нов....работи, живее....Просто хернията се поддава на лечение и това е! Няма пареза, няма нищо! Като полежи в болницата може да не го боли година и повече....И нещата не се влошават - те така са си 20 години вече. Просто случаите са различни! Зависи сигурно точно къде е херния, каква....

Здравейте,от известно време ви чета, но дойде време да ви пиша.Историята е тривиална.Няколко години болки във врата няколко схващания.Докато един ден на работа,просто се приведох да оставя един лист и там останах. Отидох на лекар следва стандартно лечение 5 инжекции Алмирол + таблетки Алмирол и Мидокалм.На втория ден бях много зле от таблетките, обадих се на лекаря махна двата вида таблетки и ги смени с Мовалис още по-зле.Дойде деня за преглед хем си ме болеше врата и ръката,хем гадене и главоболие от лекарството.Насочи ме за хоспитализация в Токуда там лежах 5 дни.Направиха ми ЕМГ и МРТ. Ако искате ще напиша резултатите от скенера. Окончателна диагноза "Увреждане на шийните коренчета.Десностранна цервикална радикулопатия С6-С7-С8 с възбудна и отпадна сетивна и отпадна моторна симптоматика. От неврохирурга: Дисков пролапс на С5-С6. За оперативно лечение със съгласие на болната🙁 (дори не съм го виждала).Изписаха ме с лекарства за 7дни, шийна яка и 15 дни домашно лечение с препоръка за рехабилитация. Нея я започнах от 29ти ток и ултразвук. Да обаче ме боли врата от дясно и дясната ръка, особено ръката  (десняк съм).Не знам какво да правя до днес(5.09) съм болнични включително от 6ти (утре) на работа.Имам още 6 процедури, понеже са почивни дни не мога да питам ЛЛ Другата седмица съм на контролен преглед. На всичкото отгоре с този болничен ми стават 40 дни общо за годината, защото съм взимала за детето. Не знам как ще ида на работа утре  ума ми не го побира. Работя в кол-център на голяма компания  който е запознат знае че там няма мърдане обажданията са на 5сек. (понякога и толкова няма).Най - лошото е че ме боли за това вися по нощите.
ПС Извинете за дългия пост и Благодаря че ме прочетохте.Ако имате въпроси с радост ще отговоря.Сърдечно благодаря за линковете в началото на темата (някои от тях вече не са актуални,ако оформителя желае ще пиша кои са да се коригират).Спокойна нощ без болки на всички

Ситуацията на Detroncho е за съжаление пример за това, което си говорихме в предишната тема - не винаги операцията е решение на проблема. Първо, самата операция може да не е успешна или по време на операцията може да се нарани нещо друго - това е риск и въпреки, че мнението ми за нашите лекари е много ниско, не бих ги обвинявала за това, просто операцията си е риск и проблеми могат да се получат. Второ, и при успешна операция може да се получат проблеми като инфекция, възпаление, недобро зарастване. Трето, дори при изцяло успешна операция не е сигурно, че проблемите ще изчезнат защото не винаги те се получават директно от хернията - може да има нараняване/срастване/възпаление в наранения диск или околните тъкани, изтъркване на ставите, нараняване на нерва и т.н., все неща, които не се оправят от операцията.

Казвам ги тези неща, но в никакъв случай не приемайте мнението ми като "против" операциите - просто е добре човек да си знае за да няма неочаквани изненади. Според мен, ако се налага - се налага, когато има неповлияваща се за дълго време болка от притиснат нерв, пареза, смущения в таза тогава няма смисъл от протакане. Аз съм минала през операция - месеци болка по крака, не можех да ходя от болка, физиотерапия, лекарства не помагаха - е, изрязаха хернията и това беше. Като се събудих от операцията вече бях нормален човек и само ми отне няколко седмици да заздравее раната, това е. Но дали ще е така или ще е като Detroncho, за съжаление никой не може да гарантира.


Detronchо, за твоя случай - виж второ мнение, ако я няма хернията и не се притискат нерви, това поне е хубава новина. Може да продължава болката, но поне това го няма. Стискам палци да е така.

Според мен ти е малко рано за мануална терапия, аз поне бих му дала поне още месец-два преди някой да почне да ме ръчка по кръста. Може да питаш хирурга за най-точно мнение. Потърси си физиотерапия по-добре и някой да ти състави подходяща програма упражнения, упражненията са много важни за възстановяването.

За Лирика (Бриека) - може да пробваш. Важно е, да почнеш с по-малка доза и после лека полека за 1-2 седмици да увеличиш до предписаната. Възможно е да имаш промение в настроението, но те са в началото, би трябвало да отшумят за седмица като си стигнеш дозата и да не са толкова изразени ако постепенно увеличваш дозата. Пробвай го за няколко седмици поне, ако ти помага - чудесно.

За диклофенака - не е хубаво да го пиеш дълго, питай лекар за друго противовъзпалително да пробваш. Пробвай с нестероидните първо, стероидните принципно имат по-голяма ефективност, но идват с куп странични ефекти. Аз пия Мелбек вече няколко месеца, но го пия няколко дена и после правя почивка (успокоява ме за няколко дена и след като го спра) - пак не е хубаво, но поне не е нон стоп.
Също можеш да пробваш парацетамол - той може да помогне понякога. 2-3 пъти на ден, пий го поне седмица.

Така както казваш, че те боли по-малко като свалиш тежестта от кръста звучи като да може да ти помогнат упражнения за стягане на мускулатурата там. Пробвал ли си да носиш поддържаш колан?

Не се отчайвай, не ти е толкова необичайна историята - херниите се проявяват по всякакъв начин и херния на едно ниво от една страна може да дава отражение на друго ниво и на друга страна. Не е и странно след операция пак да има болка. Не е и странно да не се влияе от противовъзпалителни. Много неприятно - да, но не и необичайно. Виж второ мнение за ЯМР, потърси физиотерапия, упражнения, смени противовъзпалителните, пробвай Лирика. И не се отчайвай.