Отношения деца братовчеди на една възраст

Да се защитава не значи, че е агресивна.  Ако не се защитава винаги ще я бият. И моят син е на такава възраст, има кака на шест. По принцип не е агресивен, дава си играчките, но на кака си не се дава. Намесвам се само, ако агресията е безпричинна.  Действията на братовчеда по-скоро ми приличат на установяване на йерархия в групата. За каката е ясно - ревнува - изведнъж две бебета в семейството я изместват от фокуса на родители, леля, баба и дядо. Опитайте се да отделяте индивидуално внимание, нека не се чувства пренебрегната за сметка на брат и братовчедка. Научете дъщеря си, ако вече говори, да казва " Не ме удряй/ Не прави така. Това не ми харесва / Така ме боли/ Не ми е приятно" .
Нека сестра ви не се сърди, но поговорете и й кажете, че не ви е приятно нейното дете да се държи така с вашето, на племенника направете забележка, че момиченцата не се бият, че трябва да е кавалер/ рицар и да се грижи за нея и да я защитава. А може и за известно време да спрете да ги събирате, ако наоколо няма други деца, с които да си играят - момченцето може да предпочита компанията на момченца, а момиченцето - на момиченца.

Ограничаваш контактите докато не излезнат от този период или изземваш функциите на сестра ти, т.е. обясняваш до втръсване защо не трябва да удря братовчедката си. И друг път съм го казвала - да учиш детето си на тази крехка възраст да отговаря на ударите е нож с две остриета. Когато му кажеш - удрай когато те удрят - то разбира - имам разрешение да бия.
Имала съм кофти ситуация с дете с такова възпитание. В един момент, след многократни обяснения че удара е инцидент, че е без да иска, че не се е случило кой знае какво, търпението ми се изчерпа и овиках и детето и майката. Моето дете не е боксова круша за другите. Развалихме си доброто познанство и хич не съжалявам. Човек, който не проявява отношение, когато детето му тормози моето не може да бъде сред познатите ми.
Споделям ти примера, защото при мен нещата не са фатални - случайни познати бяхме, но вие сте сестри и подобна развръзка определено е кофти.

Да се защитава за мен значи да отклони удар, да се предпази и да потърси възрастния, под чийто надзор е към момента. Деца на такава възраст не остават сами, така че бъди винаги там и се намесвай ти. Не ги оставяй сами да си разрешават конфликтите.

Не сърди много си права Той някак така изразява емоциии, прави се на коте, но тръгва към нея и я блъска.Тя пада и се удря и започва да реве и той идва да я превръща. Явно таква му е играта, като леля му се карам, но той не разбира. Баща му пък каза "той щото е мъжкар"  еми да ама тя вече, като го види присвива очи. Те живеят при майка ми, няма как да не ходя, те и самите деца се търсят, но много се карат дърпат играчки.Спорили сме със сестра ми, дори сме се карали, но полза няма.

Хм, аз останах с впечатление, че умишлено удря.
Това по-скоро прилича на непохватна игра, която с времето ще стане по-премерена, ако се контролира правилно.
Не мисля, че има връзка, има и такива момичета. От родителите зависи, не от пола.

Не оставяй дъщеря си сама и за минута като ги събирате и отклоняваш всяка агресия в зародиш от братовчед и .. Това е решението, също намаляш контактите..Със сигурност има друго по-хубаво място за игра с други деца..,така поне докато отмине периода... Никога не бих позволила системно да ми удрят детето и пак да го водя да играе с това дете. Сестра ти да не се сърди ами да вземе да си гледа сина,ако трябва и подир зад..ка да му върви,такива вяли забележки,без да си мръдне кълките и физически да се намеси, и спре агресията при мен не минават... Ама нали нейното дете не е потърпевшо ,а ,,мъжкар,,...

Аз съм "за" всичко изписано по-горе, но има и друго, ако се отдръпнеш решаваш проблема само на твоето си дете( което ти е приоритет разбира се), а малкия ще си бъде така евентуално и с другите деца. Трябва да се отстрани причината , не следствието.... А сестра ти може наистина да не вижда проблем, докато не поговорите, все пак нейното дете не "страда". Здравето и добруването на детето ми е по-важно от това, дали ще вляза в конфликт с някой, било то и сестра ми или родителското тяло. В твоя случай ще го кажа така, ти не се сърдиш на сестра си, че позволява агресивното поведение на малкия, а тя защо трябва да се сърди, че искаш да предпазиш дъщеря си?! Друг проблем е отношението на бащата....."мъжкарското" отношение не е агресивно- това е хулиганско поведение. И това, че е  момче не е еквивалент на агресия!!!! Бащата има също толкова "вина",колкото майката според мен. Като цяло децата са и с различни характери, винаги ги е имало по-буйните, импулсивни, първични и по-свитите, кротки и чувствително.....Всичко е в реда на нещата, докато не стане самоцел на някое дете да е такова....Но тук вече навлизаме в тема детска психология....
А каката защо и кога шамари малкия? И какво отношение взима сестра ти в тези ситуации....? Тя ако толерира и това поведение, ясно защо "не й дреме" за това, че твоето дете е подложено под някаква форма на агресия...
ПП Знам, че е по-лесно да се говори от страни и да се дават съвети и "акъл", но само ти си знаеш каква е ситуацията. Надявам се скоро намериш мирно и радикално решение!:) Пиши как се развиват нещата.

Най-тегавия спомен от детството ми е точно един братовчед,който по същия начин системно ме тормозеше,само където бяхме малко по -големи... Да с години играхме заедно и с години се държеше по този начин,въпреки,че майка ми постоянно говореше с леля ми,въпреки,че съм се защитавала, а тя /синът и не бил виновен/. Еми резултата - мразя го,и го ненавиждам само на ,,здравей,здрасти сме,,. Най-вероятно майка ми е трябвало да не ми дава да излизам пред блока и да играя с него.. Но тогава игрите пред блока бяха масови и нямаше майки и лели,които да седят да гледат децата... Сега не е така, не се мъчи да превъзпитаваш чуждото дете,това трябва да дойде от родителите му.. Просто ограничи контактите,имай в предвид че подобно поведение е голям стрес за детето ти...,не му причинявай това..Дори и за малко да ги виждате,бъди до нея като орлица и само да се доближи го спираш...

Аз съм по-притеснителна, постоянно съм над дъщеря ми и дори ми опрекват за това, точно сега като бяхме с тях на море, че много съм я пазила, че я гледам да не падне ами тя е щурава за секунда е оставих в спалнята и си разцепи устната. Правя забележки на "мъжкара"  постоянно, но няма резултат. Сестра ми го вижда, дори снощи говорихме, че не можем спокойно да стоим без те да се бият или делят нещо. Не знам, много трудно, защото става въпрос за племенник, може би щеше да е по-лесно ако беше друго дете

Трябва да вземеш трудното решение да ограничиш контактите със сестра си...,поне докато го израснат,това си е живо мъчение за дъщеря ти.. Не винаги роднински деца се харесват и понасят...

Нека да е щураче, но и това да си абсолютно винаги залепена за нея не е добре за дъщеря ти. Може и това да прави впечатление на малчугана на сестра ти, едно  друго крехко дете, на което майка му е винаги до него( за разлика от него, който са го оставили сам да се оправя). Това е лошото всеки с или без деца може да дава колкото си иска съвети и да прави изводи и заключения, но факт е че каквото и да правим или казваме никой не знае до какво ще доведе това. Трябва да правим най-доброто.  Така пък малката ще знае, че има и не толкова добри деца, можеш ли да гарантираш, че цял живот ще я пазиш? Ограничи ако трябва срещите, виж как ще се развият нещата, виж дали тя ще позволява на други деца да се държат така с нея, защото със сигурност ги има такива, че и далеч по-мъжкари по площадките. Вижте той как се държи с другите деца....
Направи това, което усещаш отвътре, че е най-добре, но за детето ти, не за теб или за взаимоотношенията ти със сестра ти, колкото и да е трудно.
Майката казва на детето си: -Дай да те хвана за ръка! -Не, Мамо, аз ще те хвана, защото ти никога няма да ме пуснеш!
И в този дух един пример( не чак толкова удачен) една познати хвана детето си да пресичат и толкова силни до държеше и дърпаше, за да пресекат, че го засили в стълба на знака до пешеходната и му разби устата... Детето определя темпото, ние се водим по тях( в рамките на разумното) трябва да намерим най-добрия баланс, за всеки различен и различен за всеки етап от живота...

Това е племеника ти, не е непознато и чуждо дете. Представи си, че са брат и сестра и действай така сякаш си майка на двамата. Бъди справедлива и се грижи и за двамата.

Кой какво смятал за прекало гледане, за прекалено пазене нека го прилага на своето дете. Ти на такива упреци само се усмихвай и казвай, че така си преценила и решила да я отглеждаш.

На мен ми се струва,че "мъжагата" ревнува.Може би иска да му се обръща таковя внимание и на него,като на братовчедка му и за това така се държи,да привлича внимание.Не знам как се държи сестра ти с него,но на децата на тази възръст им прави впечатление как другите майки се държат с децата си.При нас има подобна ситуация с едно приятелско дете.Моето е на 2г5м,а приятелското на 2г.От бебета са все заедно и до това лято не са имали такива дразги.Сега обаче,като се видят освен да се дразнят и нарочно да си дърпат играчките не правят друго.Другото дете го избива на агресия и често се е случвало да дере,хапе и удря моето.На дъщеря ми на тази възръст не мога да обясна какво е защита,защото тя го приема буквално-или може да се бие или не.След като няколко дни наблядавах децата и се чудих от къде идва всичко установих,че другото дете просто търси внимание и иска тя да бъде по-важната.Аз също съм постоянно върху детето си,защото е много щура и не се пази.Не мога сама да я оставя да се качи по стълбите за пързалката например,защото се заплесва по нещо друго и се е случвало да слиза по глава от горе.Съответно съм постоянно около нея във почти всяка игра.Другото дете обаче е оставено само да се катери,да играе на пясъчника и постоянно ме наблюдава аз как играя с моето дете.Предлагам на дъщеря ми да си направи формичка на пясъка и реакцията на дрегото дете беше да отскубне лопатката и формичката от ръцете и и казва:"и аз искам да ми направиш формичка".И това е само прост пример.Според мен на детето му е писнало да се вика все по него,защото няма ден в които тя да не е наказана заради друго дете,да и се казва постоянно,че е лоша и няма да излиза,че на другите деца им се дава всичко.За мен това се случва и в къщи за да избива и навън.

В твоя случай не смятам,че проблема е в твоето дете за да го променяш.Той ти е племенник и би следвало да се грижиш за него,като свое.Ако играеш с него и го пазиш,като твоето може и да понамалее проблема.Може да им купиш и две еднакви играчки и да видиш дали пак ще се делят.За момент да го няма това разграничение на доброто и лошото дете.

П.П.Като дете бях така със сестра ми.Тя по-малка,а аз каката и все аз бях крива,че съм по-голяма.Каквото и да правя все бях лошата.Постоянно се доказвах на нашите и исках просто да чуя "Браво ти си добро дете" примерно.

Аз имах подобна ситуация с друго дете ( не близко ). Имаха 8 месеца разлика с моето и изживяхме ужасен период. Другото беше хем по-голямо хем по-силно и моето беше лесна жертва. Не че прощаваше на останалите деца в парка, но като цяло го обираше моето. Бяха около 2-3 годишни, помня защото им предстоеше училище и с ужас установих, че ще са в един клас. Говорих и с учителката. Изведнъж нещата се промениха. Другото детенце се укроти, а моята навлезе в луд период. В редките случаи в които моята успяваше да я докопа, другата не отговаряше а само ронеше тихичко едни огромни сълзи. Не съм учила детето си да се бие или да отговаря на ударите, даже напротив. В нашето малко парково общество изблиците на насилие се коригираха веднага.
Моята дъщеря и другото момиченце бяха сестри по душа до преди един месец.
С това искам да кажа, че децата минават през различни периоди и най-вероятно и този ще мине. Авторката има едно огромно предимство - другото детенце и е племенник и може да си позволи да го възпитава и коригира. Те са на възраст в която поведението лесно може да бъде коригирано, просто е нужно търпение и непрекъснато висене на главите им от родителите.