Та, конкретен въпрос: Интересно ми е какво би правил таткото Людмил ако жена му изпадне в такава ситуация.
Не, не съм популист. "интересно" ми е. Тежко раждане, няма лекари, вкъщи сме или в "секретната долина".
Хайде да помълчим и да чуем един хубав отговор.
Съжалявам, че сте ме разбрали погрешно.
Идеята ми беше точно обратната. Имах предвид същото като теб - в болницата не са светци, не са и безгрешни, но коментирах това, че в непредвидени ситуации могат да помогнат - все пак за това са учили (най-малкото).
Не, не бих родила у нас - НИКОГА (нито сега, нито преди).
Не 400, ами 4000 км. бих изминала, за да съм при лекари (ако ще и най-некадърните да са).
Още повече, че и второто ми раждане не беше песен - преждевременно, в 8-ми месец, близнаци - едното дете - заклещено в таза, а другото седалищно, секцио - задължително (защото 3 дни се мъчеха изобщо да спрат раждането, че шушулките бяха ни напред - ни назад).
Та, ако ще - не смешни, ами и най-сериозните доводи, убеждения, вярвания и т.н., няма да родя вкъщи.
