Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.

Деца – чудовища и толерантните им родители

232 394
3 490
1

# 45 10 септ. 2016, 15:41 ч.

гр.София
Мнения: 2 755

Обичта се усеща по принцип,но в ранна детска възраст,трябва да се покаже/докаже с действия. Виждам,че the Siren има три деца. Малко прекалено строга ми се вижда.Със сигурност е вряла и кипяла,но от къде ние възрастните сме сигурно,че точно това желание за игра с нас,не е наистина важно за детето!? За нас може да е досадно и да мислим че го прави от скука,но знаем ли,какво всъщност чувства то,в дадения момент!? Аз винаги отделям малко време когато поиска да играем. Например 5мин и после му казвам да продължи сам.
За "благодарностите,че е избрало точно нас за родители",го разбирате погрешно според мен и съвсем буквално. Мисля,че и аз съм го ползвала,като с това съм искала да кажа,че наистина съм щастлива че е в живота ми,и защото обичам точно него прекалено много вече. А не защото видиш ли е най най голямото съвършенство в света.
Децата не се раждат "чудовища",но могат да станат такива. Ако родителя предаде погрешна представа за държанието и отношенията,такова израства и детето. След 2,5г вярвам,че научават повече наблюдавайки как се държи ме ние,спрямо него,спрямо другите хора,между нас си,отколкото с говоренето.

# 46 10 септ. 2016, 15:42 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 641

Да се включа с една кратичка история (ако някой от въпросните родители е тук, моля да не се обижда - позицията ми е на страничен човек):

Бяхме в един парк, с няколко деца наоколо, които се гонят, бягат, крещят - нормалните неща. Не щеш ли, в парка имаше и едно бездомно коте, което, очевидно, не искаше да бъде обект на обичта им и с всички сили бягаше от тях. Дори се качи на едно дърво, за да се измъкне от тях, като те впоследствие се покатериха и го свалиха.
Аз междувременно съм си отклонила вниманието, като чух, че приятелят ми се развика нещо на децата (а той е много тих човек, на мен самата нито веднъж не ми е повишил тон за толкова години) и ги гледам как замерват котето с камъни. Оглеждам се за родители и виждам една майка, която безучастно обясни, че им е направила забележка преди малко, но после явно се почувства неудобно... Междувременно котето, за щастие, успя да избяга от тази "любов".

И оттогава седя и си мисля, че реално границите са това, което удържа вродената ни жестокост - първоначално тези, поставени от родителите, после от училището и накрая от обществото. В този ред на мисли, първите граници са много важни, доколкото те са основата за последващото ни "обществено" възпитание.

# 47 10 септ. 2016, 15:48 ч.

Мнения: 46 488

SilverSign, в моето детство по селата нежеланите котета и кученца ги изхвърляха бабите и дядовците на бунището или ги давеха в кофа с вода (това съм го чела в книгите на Исабел Алиенде, та явно не е само наша традиция).
Спомни си и обичая с въртенето на кучетата...
За съжаление сме израсли с това мислене, идва от предците ни и иска време докато настъпи промяна...

# 48 10 септ. 2016, 15:59 ч.

гр.Пловдив
Мнения: 3 307

Цитат на: rummi_pl в сб, 10 сеп 2016, 13:58

В България не се отглеждат деца, а принцове и принцеси.
Невероятен брой.
В момента наблюдавам с интерес порастването на близко дете. Много ми е интересно как ще се развие в бъдеще. Дотук е повече от кошмарно, а пубертет тепърва предстои. Да видим какъв възрастен ще излезе Rolling Eyes

Цитат

В България не се отглеждат деца, а принцове и принцеси.

Да!Да!Да!

Положението е сериозно при добре обезпечените и презадоволените отрочета.
Абсолютно умишлено и без проблеми се удовлетворяват всички прищевки и капризи от всякакво естество само и само родителите да бъдат оставени на спокойствие да си "работят" или да се наслаждават на почивки,мохабети,маминка да си вее байряка по шопинг и козметични салони... Crazy

# 49 10 септ. 2016, 16:00 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 641

НСЧ смея да споря, че това е традиция и не може да се изкорени - доколкото собственото ми "либерално" възпитание е получено именно от майка ми, която цял живот е проучвала и е била сред тъкмо тези обичаи и традиции.
Но пък никога нямаше да ме остави да мъча друго живо същество от страх да не ми се скара.

Връщайки се към темата: за мен родителите няма как да са приятели с децата си, защото тогава те пък няма да имат родители. И както беше казал някой по-надолу, ролята на авторитета е както да поставя правила и да наказва, така и да подкрепя и защитава. Двете са еднакво важни - но в различни ситуации.

# 50 10 септ. 2016, 16:03 ч.

София
Мнения: 12 554

Лигавенето не е само до купуването на каквото отрочето поиска.
Лигавенето, което мен ме дразни повече е, че децата са абсолютно безконтролни. Не са ограничавани от нищо. Няма санкцията към поведението.

А това, което ме втрещи един път, бе как дете на градинска възраст отговори на баща си с "А ти я млъкни, бе!" на негова забележка.

Аз загубих и говор и картина. Бащата не реагира. Майката също.

# 51 10 септ. 2016, 16:09 ч.

Мнения: 15 422

На мен пък ми прави впечатление една тенденция майки и баби да възхваляват нечовешките качества на своите деца/внуци. Не мога да преброя колко пъти ми се е случвало случайно да чуя жени да хвалят деца, като задължително се подчертава, че детето изключително бързо се развива за възрастта си и че вече се държи, като възрастен /визирам деца на по 2 - 3 годинки/. Скоро пък моя роднина изхаби 30 минути да ми обяснява как нейната 16 годишна внучка била толкова интелигентна и скромна, по цял ден само четяла и всеки ден готвела различно ядене, за да изненада майка си, като се прибере от работа. Не пропусна да подчертае, че тя не излиза с приятелки, защото била различна от момичетата на нейната възраст - много по-зряла и интелигентна. Не искам да обидя детето - много вероятно е наистина да е такова, но се чудя защо е това изтъкване и натрапване на детско съвършенство. То е ясно, че за всеки човек неговите деца/внуци са по-по-най....

# 52 10 септ. 2016, 16:13 ч.

София
Мнения: 38 395

Това, което наблюдавам напоследък е, че чудовища се получават не толкова от лигавене, колкото от неглижиране - единият родител липсва, другият се скапва от работа и за общуване с детето просто няма време и то си прави каквото си иска и си знае.

Иначе с дъщерята ходим на шопинг и сме приятелки, мога да кажа.

# 53 10 септ. 2016, 16:16 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 641

Не знам защо детето да не излиза с приятели се изтъква като качество. Мен би ме притеснило. Laughing

# 54 10 септ. 2016, 16:21 ч.

Мнения: 7 325

Приятелството между родител и дете не е точно като приятелството между дете и дете. За мен като родител приятелство е да се постигнат такива отношения, че при проблем детето да търси мен - родителя, а не приятелите си от улицата. Аз не съм ималата такива отношения с моите родители и определено се стремя да ги постигна с децата си. Не държа да ми споделят живота си в детайли, но държа да знаят, че аз ще им окажа най-адекватната помощ при нужда.

Цитат на: SilverSign в сб, 10 сеп 2016, 16:16

Не знам защо детето да не излиза с приятели се изтъква като качество. Мен би ме притеснило. Laughing

Това е извратено възпитание. Детето трябва да се държи далече от изкушенията, а приятелките могат да го подтикнат към тях. За жалост много родители го прилагат.

# 55 10 септ. 2016, 16:21 ч.

Мнения: 25 551

Стига бе, една баба ако не се похвали с внуците си, каква баба е тогава? Laughing

Цитат на: Free Agent в сб, 10 сеп 2016, 16:13

Иначе с дъщерята ходим на шопинг и сме приятелки, мога да кажа.

С дъщерите е лесно, ама с момчетата от една възраст нататък не е много благоразумно майките им да са им най-добрите приятелки и да си се шляят по шопинг. Не за друго, ами после пълнят темите за Муньовците, а жените им (ако случайно се сдобият с такива) развяват гащите на свекървите си в СО. Laughing

# 56 10 септ. 2016, 16:23 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: nana77 в сб, 10 сеп 2016, 16:03

А това, което ме втрещи един път, бе как дете на градинска възраст отговори на баща си с "А ти я млъкни, бе!" на негова забележка.

Аз в Германия на каква гледка станах свидетел. Значи таткото и щерката (10-12 години, доколкото мога да съдя) карат заедно колело, чакат светлината на кръстовище. Той й прави забележка на госпойцата да се дръпне, за д ане я бутне някой автомобил, който е в право, докато чакат. Тя какви уста отвори и как му се развика...бях потресена и ми идваше аз да я ошамаря. Май навсякъде вече са "специални" дечицата.

# 57 10 септ. 2016, 16:25 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: SilverSign в сб, 10 сеп 2016, 16:00

НСЧ смея да споря, че това е традиция и не може да се изкорени...

Въобще не споря. Моите родители също са прекъснали традицията.
Само казвам откъде идва и че не е нещо, възникнало в днешни дни. На някои им е нужно повече време.

# 58 10 септ. 2016, 16:28 ч.

Мнения: 7 325

Е, аз при нас съм попадала на още по шокираща. Дете, 5 годишно, така нападна майка си с шутове и шамари наричайки я с *цветни* имена, че ми идеше да ошамаря нея не него. Споделяла съм и друг път за това дете. То беше възпитавано от съвсем малко да удря когато го удрят. В последствие започна да разрешава всичките си конфликти с удари и обиди. Родителите му често попадаха под гнева му и докато бащата го пошляпваше, майката геройски понасяше всичките му глупости.

# 59 10 септ. 2016, 16:30 ч.

Мнения: 378

Цитат на: savina_33 в сб, 10 сеп 2016, 13:10

Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.

Много добре казано. За правилното психическо развитие на детето е нужно някой да му постави граници. Благодарение на тези граници съществуват моралните категории добро-зло, хубаво-грозно, допустимо-недопустимо. Да си родител е отговорност и тази отговорност изисква и строгост. Между другото това да си строг родител ни най-малко не противоречи на дълбоката ти вяра, че детето ти е най-най-най. А приятелските отношения се градят И на авторитета на родителя още от детските години. Кой може да е приятел с човек, с когото може да се гъбарка както и когато си поиска, независимо, че е тридесетина години по-малък и петдесетина килограма по-лек. Кой уважава човек, който му кляка на всички желания, независимо родител, роднина и т.н. Кой ще се допита, кой ще сподели с родител, никога не упражнил авторитета на възрастта, мъдростта, познанията си? Либералното родителство не е нищо друго освен родителска безотговорност. Най-лесно е да оставиш чавето да прави каквото си иска, вместо да търпиш истериите му, да му обясняваш, да му помагаш да израсте като пълноценен и уверен в себе си човек. Либералното родителство, както междувпрочем и либералната политика създават гневни аутсайдери. Нищо повече.

Препоръчани теми

Берлиц, Алианс или Британика?

Преместване в друго училище

НУКК /Италианския лицей/ в Горна баня - мнения, подготовка, изпити - 4

480
Училища

Психическо насилие в училище

Причина:

Причина: