...аз си зная, че съм умна 
Фаза е, ще ти мине:)
Нещо като добрия холестерол и лошия холестерол.
Олимпиади
- 2 020
- Основно образование
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
Фаза е, ще ти мине:)
Ми, не позна! Няма да има бурна реакция, защото не е важно какво мислиш ти - аз си зная, че съм умна. Изобщо, все по-дзен ставам. Чакай, забравих емотикончето -
Ми хубу, щом си умна
Ама защо окепази интересната тема с безкрайни (и несвързани с нея) философии
Мерси, да ти се връща!
Луси, мерси и на теб! Давай с твоите крайни и свързани с темата прозрения!
Мерси, да ти се връща!
Луси, мерси и на теб! Давай с твоите крайни и свързани с темата прозрения!
Честно, затапване с "мерси, да ти се връща" не бях чувала някъде от шести клас насам...тогава ни звучеше много умно и затапващо...
Ревността не е чиста или мръсна, нито детска или възрастна - тя си е ревност. Също като другите емоции и чувства.
Ти какво искаш да докажеш?
Да, различни са реакциите и според самото дете. Както има деца, които директно си казват $искам да върнем бебето$, така и може да си мълчи, но да се проявява по друг начин - да стане най-доброто дете, за да го забелязват и хвалят. Не им е лесно на децата, добре когато са съвсем малки не го помнят.
Нищо не искам да доказвам, пиша по темата, която се обсъжда, в случая за възпитателния и необходим шамар и ревността на по-голямото дете към по-малкото.
За мен няма възпитатателен, нито необходим шамар, а е чисто изпускане на нервите от страна на възрастния. И се помни, и децата се озлобяват макар и малко. Има и ревност на по-олямото дете към новото дете в семейството.
Нищо не искам да доказвам, пиша по темата, която се обсъжда, в случая за възпитателния и необходим шамар и ревността на по-голямото дете към по-малкото.
За мен няма възпитатателен, нито необходим шамар, а е чисто изпускане на нервите от страна на възрастния. И се помни, и децата се озлобяват макар и малко. Има и ревност на по-олямото дете към новото дете в семейството.
Децата не могат да разберат емоцията, която протича в тях като възрастните, не знаят и как да реагират, за да извлекат максимум полза от нея.
Родителите на повече от едно дете много добре знаят за ревността м/у децата им и явно заради това гледат да ги научат да си играят и занимават сами, за да няма излишни прояви на ревност.
Мамасита, сигурна съм, че със сина ти си играла какви ли не игри и си му угаждала на макс.
Сега не искаш да повториш тази "грешка" с дъщерите ти и си на път да допуснеш други "грешки". Пък и броя на децата не позволява нормална игра с тях на тази им възраст.
При нас е друго - често си играем с детето, но то само избира игрите, на които ще играем. Моето дете обича да играе с хора, а не с играчки и си измисля някакви сценарии. Покрай игрите с него ние се опитваме да го караме да прави неща, които не предпочита като моделиране и рисуване.
Родителите на повече от едно дете много добре знаят за ревността м/у децата им и явно заради това гледат да ги научат да си играят и занимават сами, за да няма излишни прояви на ревност.
Мамасита, сигурна съм, че със сина ти си играла какви ли не игри и си му угаждала на макс.
Сега не искаш да повториш тази "грешка" с дъщерите ти и си на път да допуснеш други "грешки". Пък и броя на децата не позволява нормална игра с тях на тази им възраст.При нас е друго - често си играем с детето, но то само избира игрите, на които ще играем. Моето дете обича да играе с хора, а не с играчки и си измисля някакви сценарии. Покрай игрите с него ние се опитваме да го караме да прави неща, които не предпочита като моделиране и рисуване.
Просто се чудя как не е дошла още някоя мама да обясни, че туй са глупости дето ги говорите и трябва детето да се наръси със светена вода и калиев хиперманганат и готово. Туй за чудните свойства на панацея на калиевия хиперманганат го знам от форума. И за възпитание трябва да помага
Нищо не искам да доказвам, пиша по темата, която се обсъжда, в случая за възпитателния и необходим шамар и ревността на по-голямото дете към по-малкото.
За мен няма възпитатателен, нито необходим шамар, а е чисто изпускане на нервите от страна на възрастния. И се помни, и децата се озлобяват макар и малко. Има и ревност на по-олямото дете към новото дете в семейството.
За мен няма възпитатателен, нито необходим шамар, а е чисто изпускане на нервите от страна на възрастния. И се помни, и децата се озлобяват макар и малко. Има и ревност на по-олямото дете към новото дете в семейството.
Та затова попитах.Долното е написано от човек, познаващ човешката душа много повече от всички психолози на куп.
...шамарът и милувката и целувката на родителите - всичко е от любов. Когато родителите бият децата си, сърцето им се измъчва. Когато децата изядат някой шамар, боли ги бузата. Следователно по-голяма е болката на сърцето от болката на бузата. Майката, каквото и да прави с децата си - било да им се скара, било да ги набие, било да ги помилва, всичко върши от любов, и всичко това излиза от едно и също майчино сърце...
Защото доста хора повдигнаха въпроса за ревността и поведението поради тази ревност. Не го ли забеляза?
Да, написах го няколко пъти за шамара, но пак се оказа, че има хора, които не разбират написаното, колкото пъти да го прочетат, и то защото не им изнася.
Абе, виж сега, майката може да го прави от любов, каквото и да прави, но може и да прекали или да постъпи грешно. Или децата да не го усещат като любов. И не вярвам, че когато родител удари шамар на детето си, душата го боли, а детето го боли бузата. А неговата душа къде е? Не зная кой е този познавач на човешката душа, но явно не признава детето за човек с душа, щом смята, че е само болката в бузата. По-скоро на родителя му гърмят бушоните или съвсем хладнокръвно удря шамара. Не че има по-малко зло, но мен хладнокръвният шамар повече ме плаши, защото е пресметнат да причини болка. Гръмналите бушони могат да се оправят с валериан и почивка, но хладнокръвието няма.
Да, написах го няколко пъти за шамара, но пак се оказа, че има хора, които не разбират написаното, колкото пъти да го прочетат, и то защото не им изнася.
Абе, виж сега, майката може да го прави от любов, каквото и да прави, но може и да прекали или да постъпи грешно. Или децата да не го усещат като любов. И не вярвам, че когато родител удари шамар на детето си, душата го боли, а детето го боли бузата. А неговата душа къде е? Не зная кой е този познавач на човешката душа, но явно не признава детето за човек с душа, щом смята, че е само болката в бузата. По-скоро на родителя му гърмят бушоните или съвсем хладнокръвно удря шамара. Не че има по-малко зло, но мен хладнокръвният шамар повече ме плаши, защото е пресметнат да причини болка. Гръмналите бушони могат да се оправят с валериан и почивка, но хладнокръвието няма.