Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 867
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 135
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Андариел ме плаши, не беше с такъв промит мозък до скоро. Тия книжки за модерни родители наистина трябва да ги забранят със закон.

# 136
  • София
  • Мнения: 62 595
ми, такива, съвсем истински - мъжът е по-силен физически, а началникът е по-силен властово, а родителят има привилегията да е по-силен от детето хем физически, хем властово. Ако родителят не упражнява насилие чрез шамара, то мъжът и началникът също ли няма да упражнят насилие, ако цапнат през устана, лицето или където и да е нашия родител? ПроС въпрос с проС отговор.
Какво има да те плаша, нека поставим нещата на една плоскост, където всъщност са. Аз разбирам защо всички тук се опитват да се измъкнат, и заради това ги поставям в ситуацията на детето - по-слабия в една връзка между двама души при същите условия - имаме по-силен друг възрастен физически и властово. Нашият родите може да вбеси началника с неприемливо държание, също може да вбеси и партньора си с такова държание. Тогава един шамар какво е - насилие или не?
Аз съм последният човек, който ще приветства книжки за модерни родители. Но насилието си е насили, независимо кой спрямо кого го упражнява - дали психическо, дали физическо.
Ако учителят в детската градина удари 5-годишното или 16-годишното ви дете, защото то й крещи и е изцяло извън строя, има ли насилие?

# 137
  • Мнения: 6 681
Учителя не е родител все пак и трябва да внимава какво си позволява.А понякога шамарът освестява и истерясали възрастни.Не сте ли гледали по филмите? Wink
Андариел, независимо каква теза защитава търси някой с който да си упражнява риториката.Аз няма да влизам в такива полемики, щото е досадно.

# 138
  • Мнения: 2 718
за тези, които поставят нещата "на една плоскост" за възрастни и деца искам да спомена бегло, че възрастните са наказателно отговорни за проявите си на агресия- вербална или физическа, докато децата не са. И имам предвид, че възрастен, проявяващ агресия ще бъде наказан. В случая имаме едно дете, което проявява вербална или физическа агресия и родителят реагира на нея. Ако възрастният отиде при един полицай  и му викне: "Я млъкни, бе тъпанар!" колко мила забележка ще получи? С подобно поведение вероятността да получиш ответна агресия е много голяма и това се научава по-лесно и безболезнено от едно плясване през устата от мама, отколкото да го направиш някъде другаде, където може и да ти извадят кътник през окото за подобна агресия. Насилниците, за които говорите не са опердашили мирно спящото ангелче, а са реагирали на проявена недопустима агресия от страна на детето. А това се наказва във всички светове- на възрастните- със затвор, глоба, уволнение или ошамарване от нападнатия, при децата- с наказание, което да им фиксира в мозъка, че поведението им е социално неприемливо и наказуемо. Освен права всички имат и задължения

# 139
  • София
  • Мнения: 62 595
защо се измъкваш, примерът е съвсем коректен - пренасяме ситуацията. Няма реторика, съвсем житейски е. Сигурна съм, че всяка от нас познава поне един такъв случай, особено в някое семейство.
На мен ми е ясно защо се измъкваш, също и на теб ти е ясно, но не е заради влизането в досадни полемики. Постъпваш като децата - скривам се, за да не ми се налага да отговарям, а когато се скрия, може да ме отмине.

И в двата случая цапването през устата е извършено от възрастен върху друг, по-слаб индивид. Искаш да кажеш, че детето си е заслужило цапването през устата и родителят е бил в пълното си право да го н аправи и това не е насилие? В същия смисъл полицаят не само може да те цапне, а и оръжие да извади - той е по-силният.

# 140
  • Мнения: 6 681
Андариел, ти сериозно ли мислиш, че ми е важно да ти отговарям?
И от какво да се крия- мнението си го казах още вчера.Трябва явно да треперя от някакво виртуално възмездие. Mr. Green
Не защитавам боя и насилието, но ставаше въпрос за шамара на Кафе-един на 16 години, хайде да не (любимия израз на ССФ) преекспонираме.

# 141
  • Мнения: 2 718
Андариел, агресията се наказва. Полицаят ще те арестува, не защото е физически по-силен и така му е кеф, а защото поведението ти е недопустимо и наказуемо. Това насилие ли е?Не правите разлика между наказание и своеволно насилие. Те и от хелзинкския комитет не правят, така че не се учудвам

# 142
  • Мнения: X
Родителят трябва да е последователен и да изисква същото от всички близки, които се занимават с отглеждането на детето

Пред очите ми съсипаха едно дете от липса на последователност
Позволяваха му да прави всичко, държаха се с него като с нещо супер безценно
Получаваше всичко, което поискаше
От него нищо не изискваха, съответно дететето и в последствие младежът не разви никаква отговорност към нищо, превърна се в един отвратителен консуматор и егоист
А шамари като дете ядеше много, винаги заслужено, но после беше компенсиран хилядократно за всеки един

Сега това дете е на 20+
Превърна се в отвратителна, безотговорна, мързелива, егоистична личност

Не работи, не учи, в къщи грам не помага
Болната му майка пазарува сама, влачи тежките торби (тя си е виновна тук и то много), а мамин златен лежи в къщи и си пази шкембето да не се преумори, но после е пръв на масата да лапа за трима
Прави заеми, пропива парите, а родителите ги изплашат с мизерните си заплати
Тази година само е направил заеми от почти 10 000 лв, заплатата на майка му отива цялата за изплащането

Ето до тук се стига с глезенето, с липсата на истинско родителство, с липсата на изисквания към детето

Последна редакция: нд, 11 сеп 2016, 11:05 от Анонимен

# 143
  • София
  • Мнения: 38 628
Сетих се за един основен принцип от моето възпитание. Мисля, че има отношение и към шамара и към децата чудовища.

Много мразя израза и възпитанието "трябва да отстъпи". Няма такова положение. Никой не си отстъпва територията. Всеки трябва да се научи да не стъпва в територията на другия. Просто е. Не да отстъпва в своята, а да не настъпва чуждата!

# 144
  • Мнения: X
Да и аз го мразя това
Така ме научиха като малка
Направиха по този начин от сестра ми непоносимо и проклето дете
А на мен ми трябваха десетилетия да стана себе си и да спра да позволявам на другите да ме използват
Този тип възпитание само съсипва личността на детето и живота му като възрастен
И на другото дете също, като се замисля, то расте с увереността, че светът му е длъжен и после сблъсъкът с действителността е жесток - лично го наблюдавах, голяма драма беше, с години, трудно се прие реалността

# 145
  • Мнения: 22 036
Аз съм съгласна с Андариел, че насилието си е насилие. Ако спорите с партньорът си и го извадите от равновесие не ми се струва нормално да ви лепне един шамар.

Разбирам обаче и безсилието понякога. Баща ми веднъж искаше да ме бие и някак го оправдавам, след като ме бяха търсили 8 часа, включително по релсите на влака и в реката. Бях на 5 и нямах вина за "изчезването", но си представям ужасът който са изживели с майка ми.

# 146
  • Мнения: 4 300
Но насилието си е насили, независимо кой спрямо кого го упражнява - дали психическо, дали физическо.
Също така без значение дали някой ни е видял или не, дали има трайни последици или не, и всичките дежурни реплики от рода на "и нас са ни били, пък станахме хора" и т.н.
Встрани от това какво би причинило на детето, родителят е редно да погледне и себе си, в какво се превръща. Аз лично бих се срамувала/се срамувам, за случаите на изпуснати нерви и проявена агресия.

# 147
  • София
  • Мнения: 62 595

Може и да не те арестува, а да ти цапне един или да те гръмне, и за себе си той ще има същите основания - държала си се надопустимо и наказуемо. Просто човекът решава, че твоето а тооооолкова недопустимо, че заслужаваш не $просто арест$, а един възпитателен бой. Същото е и с родителя - той решава как да отговори. Тук става въпрос за власт, а властта не знае граници в проявата си, особено когато е безнаказана. В този смисъл по-силният, по-овластеният се чувства в пълното си право да решава тежестта на провинението и сам да определя съответното наказание, което в повечето случаи повече ми прилича на отмъщение.

Мисля, че всеки много добре осъзнава в един момент, че проявява насилие. И тук всички оправдания го доказват - самият факт, че много потребители се опитват да обясняват, че цапването през устата е напълно допустимо и не е насилие, опитват се да го неглижират, са ясни знаци, че осъзнават. По същия начин избягват да отговорят на въпросите, които зададох, когато те са в ппозицията на по-слабия физически и властово и по-силният може по свое осмотрение да приложи каквото си ще насилие (пардон, наказание) спрямо тях, защото за него примерно, поведението на нашия възрастен е силно недопустимо.

Едва ли има родител, който да не е ударил, но важното е да знае, че е постъпил лошо, а не да се оправдава, че и по-лошо - да смята, че е бил напълно в правото си.

# 148
  • София
  • Мнения: 12 554
По-добре един шамар през устата, отколкото разпасано и лигаво дете.
И не знам защо си мислите, че някой се оправдава.
Този форум отдавна заприлича на ОФ. За пореден път констатирам.

# 149
  • Мнения: 2 441
Родителят има едно задължение към детето си - да го обича.
Да го обича искрено като отделна и заслужаваща уважение личност, която следва да закриля в детството му.
Обичаното дете е уверено дете, то попива правилните модели, а авторитетът на родителя се превръща за нещо естествено. И детето приема да бъде направлявано, а същевременно се чувства уверено да си опитва силите.
Такова дете не се чуди как да привлече вниманието на околните, не дава своята територия, чуждата територия не го вълнува.
Давам пример за голямото си дете - името му има много умалително, но едно от тях е супер рядко използвано. Когато исках да му посоча в среда с други хора, че върши нещо нередно, беше достатъчно да го призова с това име. Нито съм го обиждала, нито съм го поучавала на доброта на детската площадка. Разговорите вкъщи, със спокоен тон и включване на другия родител.

Общи условия

Активация на акаунт