Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 644
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 15 204
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.
Защо? Ако напиша принуда, сила, натиск .... по добре ли ще звучи. Wink По един или друг начин възпитанието е обучение на детето в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 

# 211
  • Мнения: 1 345
Много ми харесва мнението на Ирис за възпитанието.
Няма нужда от следване на школи, методи, книги, стратегии за наказание, ако децата растат в нормална среда.
Но не може да се отрече, че децата са различни и  влияят и вродените особености, както и поредността на детето. Първото винаги е една степен малко по-голям егоист. И две години да е живяло само, това дава отражение. Виждам го по моите деца. Малкото винаги се сеща, когато купуваме нещо  да има и за голямото, докато обратното е по-рядко.
Второто дете пък, като по-малко, винаги иска да настигне голямото по сила, по умения, да са равни и често в това бързо израстване е малко по-нервно.
Но пък различността, като едното да е по-умозрително, по-интровертно, другото по-отворено към света, по-бамбашка си е до голяма степен вродена. Както и начините, по които преживяват видяното - едното да търси физическите, научните обяснения, другото да обяснява колко е красив изгрева и да пропуска природното обяснение на случващото се. Аз не допускам да има родители, които да симпатизират повече на едното или другото дете и затова резултатите от възпитанието да са различни. Може би просто някои деца са по-сходни като чувствителност на родителите и с тях е по-лесно.

# 212
  • София
  • Мнения: 62 595
Бебетата и малките деца учат основно чрез подражание. Затова виждаме бебета, които разнасят бебетата си, чистят стъклото на вратата или пушат цигари. По същия начин се учат да ядат с лъжица и да си обуват обувките.

# 213
  • Мнения: 21 445
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.
Защо? Ако напиша принуда, сила, натиск .... по добре ли ще звучи. Wink По един или друг начин възпитанието е обучение на детето в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 

Защо, Мамо Нана? Все едно принуждаваме детето през цялото врме да е фрустрано и насилвано да прави нещо въпреки съпротивата му. На практика не е така. То просто се учи чрез пример и подражание. Когато е много малко има прости нужди, после почва да се еманципира и да показва несъгласие и да се противопоставя. Това обикновено се поощрява у децата. Никой родител не прави така, че детето му да е изцяло зависимо от него. Аз съм правила тая грешка - вместо да позволя детето да си избира само дрехи каквито на него му харесват, съм му подавала дрехи до първи клас. Ми остави само подходящите дрехи за сезона, па го остави да пасе. Какви баталии стават с малките деца, че иска дя облече едно, а не друго и не ще да си обуе чорапи... Така само ги правим зависими за най-дребното нещо, ако държим да става на нашето.

Много родители на малки деца искат прост да се наложат, зя да не изпуснат контрола и детето да знае кой командва. Но причинно-следствената връзка не е толкова проста. Трябва някак си заучаването на нормите на обществото да са осмислени и приети наистина, а не чрез страх мама да не се ядоса и да ми шибне един...
Същото е с отговярянето - аз мога да я прасна през устата,  но предпочитам да не ми отговаря, защото не съм заслужила да ми се отговаря, разбран родител съм и няма нужда от грубости.
Възпитанието чрез страх има временен ефект, детето пораства и спира да го е страх, идва време на Ти ли ще ми кажеш...

Последна редакция: нд, 11 сеп 2016, 20:30 от Iris04

# 214
  • Мнения: 5 060
Това е като да те удари мъжът ти само веднъж. Няма такова положение. Вдигнеш ли ръка веднъж, ще се изкушиш отново.
Познавам дете, което заради травмите от шамарите в детството е пациент на психиатрията сега.

# 215
  • Мнения: 21 445
Кофти със шамарите е, че детето все пак някога ще допусне пак лоша проява. Неизбежно е, то и възрастните сме така. Нов шамар ли трябва да последва...

Наистина трябват яки нерви, за да се гледат деца,  особено пубери, но няма как.

# 216
  • Мнения: 12 473
Родителят има едно задължение към детето си - да го обича.
Да го обича искрено като отделна и заслужаваща уважение личност, която следва да закриля в детството му.
Обичаното дете е уверено дете, то попива правилните модели, а авторитетът на родителя се превръща за нещо естествено. И детето приема да бъде направлявано, а същевременно се чувства уверено да си опитва силите.
Такова дете не се чуди как да привлече вниманието на околните, не дава своята територия, чуждата територия не го вълнува.
Давам пример за голямото си дете - името му има много умалително, но едно от тях е супер рядко използвано. Когато исках да му посоча в среда с други хора, че върши нещо нередно, беше достатъчно да го призова с това име. Нито съм го обиждала, нито съм го поучавала на доброта на детската площадка. Разговорите вкъщи, със спокоен тон и включване на другия родител.
Прекрасен пост!

# 217
  • Мнения: 15 204
Iris04,
Аз съм съгласна с теб и с други мнения, но колко пъти си оставила детето да направи нещо, та било то и по подражение без да го коригираш. Много пъти съм опитвала, уж пресмятам риска /ако се опари, пореже, падне, обуе две различни обувки, ходи с офицерска шапка и раница навсякъде .../ и въпреки всичко в повечето случаи се намесвам /и не само аз, повечето родители го правят с цел да опазят детето/ т.е. налагаме правилност дори когато детето се опитва да подражава.
Съпротива има винаги, на всяка възраст. Това, което ми прави впечатление е, че родителят няма време, а понякога и желание да разбере защо детето се съпротивлява. Целта е съпротивата да бъде овладяна и пълен напред. Как ще се случи това, няма значение, важно е че родителя е наложил правилността.
Относно осмислянето - то идва много късно, когато детето вече е натрупало достатъчно знания, умения и най вече опит.

ПП Не съм се дразнила, когато ми отговарят, а как ми отговарят. Вече са големи и преди аз да кажа, казват те, та отговарящия съм аз.  Grinning 

# 218
  • Мнения: 236
.

Последна редакция: пн, 12 сеп 2016, 08:02 от Мarchesa

# 219
  • Мнения: 4 300
в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 
Това не е погледнато широко, а е погледнато опростено. Има пирамиди, чрез които се онагледява човешкото поведение и колкото по нагоре се качва човек, толкова повече изчезват подбуди като глад или бой.
Искрено се учудвам, че смятате принудата за единствен мотиватор.

# 220
  • София
  • Мнения: 62 595
Сега на Синемакс гледам някакъв странен филм, не разбрах отчно откъде, но сигурно е от скандинавските някъде. Тооооолкова бааааавно стааааава всииииичко, дори караниците им са флегматични. Те не се карат, де. Младежът не изнае какво иска, затова ще отиде на почивка. А ние тук за шамари си говорим.  Мислех, че всякакви неща съм гледала по филми, обаче това майка небрежно да подканя пубера си да $кърми$ малкото си братче ме остави да давам заето. Дори бебето плаче някак... спокойно. Нашенските са по-кресливи.

Ха, не познах! Току-що мледежът на филма изяде един шамар от майка си заради бебето!

# 221
  • Мнения: 15 204
в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 
Това не е погледнато широко, а е погледнато опростено. Има пирамиди, чрез които се онагледява човешкото поведение и колкото по нагоре се качва човек, толкова повече изчезват подбуди като глад или бой.
Искрено се учудвам, че смятате принудата за единствен мотиватор.
Приемам опростено, останалото е спорно.

# 222
  • Мнения: 1 269
Скъпи майки, чета разнообразните ви отговори и се чудя коя от вас има отгледано дете, навършило 18.
Както сме различни възрастните, така са различни децата.
Дали проявяват характерчето си от малки-абсолютно!
Всички крайности са вредни, ако се държи безобразно детето и плюе по родителя , който се опитва да го спаси да не се пребие- шамара е задължителен, че не трябва и да се бие с повод и без- също не трябва!
Търсете баланса и реагирайте според ситуацията, а това означава да сте гъвкави, будни към промените в поведението му, особено като стане тийнейджър!
Тогава трябва да го възприемате не като приятел, както ще се изкушите много- приемайте го като дете, въпреки ръста, мутиралия глас, наглед разумното поведение и много от близо го следете, приятелчетата и средата му ще се опитат всячески да го ограбят, наранят и даже убият- само и само да не са сами приятелчетата ще се опитат да го пристрастят към пушене, наркотици, секс и много други плашещи неща.
Мислите,че е крайно и на вас няма да се случи!
Всяко второ дете в училище в гимназиалния период е пробвало поне веднъж, а твърде много са пристрастени!
Е тогава ще съжалявате,че не сте го скъсали от бой, но сега няма да ме разберете!

# 223
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Бабунка, поздравления за изразеното мнение! bouquet
Всичко останало са локуми, изработени от либерастки организации с извратени цели. Иначе, на приказки го докарват - пътят към ада е постлан с добри намерения. Освен това, все по-лесно се намират лапнишарани като Андариел, които възторжено прегръщат идеята и започват да лаят, без да си правят труда да проумеят, че между "един зад врата" и истински системен бой има планина разлика, и че - не, балансът не е морско свинче, а болезнено реална необходимост.

# 224
  • Мнения: 30 802
Още малко за резкия шамар като шамар сам по себе си: има хора, дето си плащат да ги пляскат с летвичка по време на медитация. Този стимул директно променя състоянието на съзнание. Работи на много ниско ниво на възприятие, не може да се избегне и заобиколи. Има деца, които лесно ще заобиколят лекцията и няма да си сменят съзнанието. Те вече са открили съзнанието "малко дяволче", открили са, че има гъдел в това да си лошичък.

Работата на родителя е да спихне ентусиазма от тоя гъдел.

Общи условия

Активация на акаунт