Частни училища - информативна тема 15

Боже Бояна, кога ли в нашите училища ще видим подобно оценяване?!?!? 

Аз като абсолютна отличничка от 1 клас до края на следването ми съм крайно зле насторена към бележкарството, защото съм я сърбала тази попара. И в момента една пчеличка не ми дава информация как всъщност детето ми се е справило с цифрата 2 - писане, задачи и т.н.

Бояна, всичко описано звучи много хубаво, но в българската система дали с количествени или качествени оценки, няма никаква съществена разлика. Нито някой родител ще разбере какво стои зад 4-ката, нито зад съответното "Добър". Евентуално заинтересованите родители питат учителките след часовете, защото родителските срещи в масовия случай са общи и се обсъжда дисциплината на конкретни деца или колко пари трябва да се съберат за помагала и шкафчета

По контролното и писаното в клас виждам какво знае и какво не. Стихотворенията също ги чувах колко ги знаят, сума пъти съм тълкувала ред по ред, фраза по фраза какво е съдържанието, за да не ми папагалстват, и ако ги питаш за какво се разказва в стихотворението, да мълчат и да се кокорят неразбиращо. Учителят си е учител, но държах да съм в час какво се случва текущо, от собствени наблюдения върху тетрадките и разговори, за да няма пропуски, или ако се появят неясноти, да се изчистват на момента.

По мои наблюдения няма да е скоро. От малцина се желае такава промяна. С въвеждането на целодневното обучение пък съвсем.....

Тези доклади ни ги изпращат в края на годината и там виждаш всичко, а ако има нещо притеснително винаги може да говориш с учител.

Не знам кой учител не е наясно какво стои зад 3.50, за мен е ясно като бял ден.

Стимулът са оценките. Ако ги няма, детето има стимул да учи само нещата, които го интересуват - компютри, игри, мода, и в редки случаи - астрономия или биология. Ако има оценки, родителите знаят къде се намира детето, а то има стимул да не му бъдат отнети привилегии, или да не му натресат частни уроци по предмета, по който изостава.

Ако отличничката на класа получи 4 или 5 на тест, аз знам, че е някое от споменатите неща - вирус, отит, скандал, проблем, или се е разсеяла. Но, ако тройкаджията получи тройка, не го оправдавам със странични фактори.

Никъде не говоря за учителя, а за родителите, за учителите в следващите класове и тн. Както във всяка наука и научна работа е хубаво всички да имат достъп до данните, с които да могат да стигнат до същите изводи като онзи, който официално е направил някаква преценка. Или пък не и да ги оспорят.
Но не настоявам да харесвате френската система, нито съм педадог, за да споря по нея срещу българската. Всяка система си има минуси. Дадох пример по повод оценките с нещо, което намирам практично и полезно за всички.

Оценяването е най-малкият проблем. То е за ориентир за изискванията на учителката, а не за реалните знания на детето, които и аз мисля, че родителят трябва сам да следи. Има учители, които лесно пишат шестици, по-невзискателни, така че поне за начален курс не мисля, че може да се разчита на показаното от оценката. Ниската оценка в повечето случаи показва незнание, но високата невинаги показва знание.

Докога според теб родителят трябва да следи реалните знания на детето?
Оценки ще има и във втори и трети клас. Просто ще са качествени, а не количествени. Дори са си направили труда да дадат описание на всяка от тях. Примерно:
2. много добър – ученикът постига с малки изключения очакваните резултати от
учебните програми. Показва незначителни пропуски в знанията и уменията си. Усвоил е
новите понятия и като цяло ги използва правилно. Доказва придобитите компетентности при
изпълняване на учебни задачи в познати ситуации, а нерядко – и в ситуации, които не са
изучавани в клас, макар това да става с известна неувереност. Действията му са
целенасочени и водят до краен резултат, който извън рамките на изучените ситуации може
да не е съвсем точен;
Въпросът е, че и от количественото, и от качественото оценяване не става ясно какви точно са малките изключения и незначителните пропуски.
Имаше предложение за изготвяне на ученическо портфолио, което щеше да включва и папки по учебни предмети с име на учителя, кратко описание на успехите на ученика по този предмет, с какво се справя лесно, какво го затруднява, в какво се изразява срещаната от него трудност и т.н.
Не съм сигурна какво се случи с тази идея.
Но имаше доста реакции от учители срещу нея.

Не ме разбирай погрешно. Ако не бяхме на светлинни години от френската система за оценяване, щях да аплодирам образователната ни система. Но ние няма да въведем дори далечно подобие на тези данни за ученика, а заедно с НЕвъвеждането им, ще премахнем оценките, и оставаме с голото "Браво, Иванчо".

Защо трябва да се правят промени от този род? Махат оценките, слагат оценките, махат оценките, слагат матурите, махат матурите, слагат матурите... За чий? Да решат нещо и точка. Всичко "ново" е добре забравено старо. Преди не е имало оценки до не знам си кога, не е имало матури. След 10 години ще махнат матурите и пак ще въведат оценките от втори клас. След още 10 - обратно.

Мисля, че и сама си си отговорила на въпроса Оценката, качествена или количествена, не дава представа за реалните знания, а само за летвата на изпитващия.

Идеята ми е, че фокусът не трябва да е върху оценяването, а върху преподаването и изпитването. То куца в образованието, а не начинът на оценяване. Дали ще са точки, оценки или зайчета, няма никакво значение.

Да ти преподават звуков анализ и да те изпитват на тест със заграждане на верния отговор - това е реалният проблем. Оценяването е подробност.

Не ми отговори - докога?
Това, което съм написала, лесно може да бъде избегнато, особено при все по-популярните писмени изпитвания.
Афтършок, вземи го прочети тоя закон на края, както и наредбата за оценяването. Оценките не се премахват. Просто за втори и трети клас:
Чл. 120. (1) Оценката съдържа качествен и количествен показател.
...
(6) На учениците от I до III клас включително не се поставят количествени оценки.

Даже съм го подчертала 

В начална степен и в пети-шести клас е добре да следи, защото до четвърти клас се полагат основите на ограмотяването и българския език, а от пети на фундаменталните науки и за много деца е културен шок всеки учител да има свои изисквания.

Точно така.

Ако има ясни критерии, а цитирах пример, че такива може да има, тези оценки са си много ясен ориентир за всички. И за родителя, и за детето, и за системата, не само за учителя в момента. Защото едно дете не се развива благодарение на един човек и колкото повече от ангажираните с него хора са наясно как върви, толкова по-добре. Пък и у нас оценките са някакво страшилище, незнанието е чистия ужас, пък като човек не знае просто ще трябва да учи още, да му се обясни пак, да се поупражнява още малко и така. Материала за основното училище е по силите на всеки, който не е под чертата на нормалната интелигентност. По-умните по-бързо и лесно разбират, другите с повече усилия, но при всички случаи това са базисни знания и умения по силите на всеки.
Аз затова не харесвам профилирането от ранна възраст, защото какво означава заложби? Изключвам чисто физическите. Всяко дете, поне според това, което съм учила като социолог, е може да се развие равномерно и хармонично поне до края на основното образование. После може да се профилира, но да му приписваме математически или други заложби, когато е на 6-7-8 ми се струва меко казано несериозно. Това, което ще покаже и плод на образование, т.е. учило е, упражнявало е достатъчно и е развило. Ако не показва по литература същото, което показва по математика ми се струва по-добре да се обърне внимание на литературата, отколкото да се запише в математическа паралелка и завинаги да настоява, че е математик и затова не умее да разказва. Или рисува. Мое мнение, разбира се.


Да, това са бутафорни мерки, за да се симулира промяна, докато промяна няма. С този тип система и програма ми е непонятно какво повече изобщо могат да направят частните училища. Засега има малко новини от училището на Джонев, ако не се лъжа, но ще ми бъде интересно дали и тази алтернатива ще бъде бутафорна или ще бъде някакъв положителен пример за възможна промяна. Защото сега, с уговорката, че не съм чак толкова добре запозната от първа ръка, ми се струва, че се дълбаят останките на старата система от моето детство, а всъщност реална система няма. Иначе и най-тъпата система би работила, хората ще свикнат и ще има някакъв ред в нещата. Сега хаоса е в повече и родители, и учители си прехвърлят топката постоянно в тази неяснота.