Година измина на радост взаимна, септемврийче е вече голямо човече! тема №9

И като съм взела да се хваля, не може да не се оплача. Нали ви бях споменала, че се изнесохме, но не сме се нанесли. На гости сме на свекърите. Тук не е обезопасено за деца и малко постоянно тичам след малкия, че естествено той прерови всички шкафове и чекмеджета, вади съдове и буркани, изобщо - намира си много интересни неща за игра. Обаче не това е най-лошто. Както и подозирах започнаха едни неприятнички ситуацийки. Първо Ели я глезят с какво ли не - носене на ръце, хранят я като малко бебе (тя вече отказва напълно да се храни сама), дават й шоколад всеки ден и то вечер. Казвам, че не удобрявам, но никой не ми търси мнението. Вчера й дадоха в 10 вечерта и отидоха да си легнат, а познайте кой остана до след 12 да я усмирява, защото тя буквално подивя. През целия си живот не е изяла толкова шоколад, колкото последната седмица. И ММ ми вика - Я недейда да я приспиваш следобед, че да си легне по-рано.  Моля! Да се лиша от единствените 2 часа спокойствие през деня, когато се оправям сама в необезопасена обстановка и не на моя територия, и да я преуморявам, и да се изнервяме повче, защото той като си дойде от работа иска децата да си легнат и малко да се поглези на неговите мама и тате. Директно си му го казах това и му казах да ги накара да спрат да й дават шоколад вечер, вместо на мен да ми говори глупости Освен това спането следобед няма общо с ранното лягане вечер и може дори да се постигне обратния ефект - аз съм го виждала това при нея и изобщо не е добре.
Друг случай пък онзи ден - свекъвата взела и храни малкия, ама го приклещила в скута си. Имаме една колика - първата от каката, изпрана и се ползва вътре у тях за столче за хранене. Казах й, ако иска да го върже в количката и ще й е по-лесно. Тя обаче вика - не, така си е много добре. След малко обаче от мятане и дърпане на малкия от нейната хватка, всичко се омаза, и тя се измори, защото той е много силен. Реших нищо да не казвам, обаче тя реши да каже. И се започна - едно време ние нямахме столчета за хранене, аз моето го слагах между две възглавници и така си го хранех без проблем. Аз - ами той сигурно е бил по-малък и не толкова подвижен още. Тя - не, колкото Митко беше. Аз - ами децата са различни, той е бил кротко дете. Тя - не, аз така го бях научила. Ами явно аз моите дивачета не мога да си ги възпитам и науча да седят мирно. Много е лесно като си имал кротко дете, което си е лягало в 8, спало си е по цяла нощ, не е било злоядо и като го сложиш да си играе, да го откриеш след половин час там, където си го сложил (защото на ММ баба му пък това ми беше казала при друг случай), да си помислиш, че детето е такова, защото заслугата е твоя, а не защото детето ти го позволява. Май Юна веднъж го беше написала това твърдение и е много права. Между впрочем те моите наистина обръщат всичко с главата надолу, но какво да направя, моят ген явно е дивашки и те него са наследили  .
Свекъра пък ми каза, че Елена била много лигава. Тя верно е, ама все пак не аз я нося на ръце постоянно, подхвърлям във въздуха всеки път като поиска, защото така й е забавно, не я храня все едно е на 6 месеца и още куп други неща, които като преди сме се виждали на 1-2 седмици по за 2-3 часа, не са били пробем, но сега сме от 1 седмица тук. Те са на работа през деня, но все пак вечер сме всички накуп и усещат разликата. Освен това тя е малко дете - не може да разсъди, че дядо го боли като иска да я носи, че се изморява, когато иска постоянно да я подхвърля. Усетиха и мрънкането й за нашия престой толкова време. Иначе тя изобщо не мрънкала преди при тях, проблемите се решавали с говорене или отвличане на вниманието или пък да не й обръщаш внимание ... какво стана с безотказните методи, май не работят и леко започна да лази по нервите на всички вече, не само по моите и на баща й. Аз пък как едното дете успях да го науча да не мрънка, а другото не успях ...

Лошото е, че ние отидохме там в нужда, така се случи - непредвидени обстоятелства с единия майстор Трябва да съм балгодарна че ни помагат, като помисля за това и започвам да си се ядосвам на себе си от написаното по-горе, понеже никой не е длъжен да ни търпи А аз много мразя някой да се чувства не добре заради мен. И все пак аз съм майката и решавам и е добре да ме слушат понякога какво говоря.

Хубавото е, че има пункт на детска кухня на две минути. Да, и за детската кухня получавам някои коментари - каква била, колко ли пък месо имало вътре ... Ами все пак спазват някакви стандарти и имат здравен консултант. Показателите на малкия са добри. Расте си повече от очакваното, де да знам, може да е по-добре всичко аз да им готвя, но да ви кажа и в това не съм толкова убедена. Все пак аз не мога да предложа такова разнообразие, а и ако трябва да съм честна нямам време. Едно е да наготвиш нещо за един ден, като ти дойдат на гости децата, друго е да мислиш постоянно за това и да трябва да осигуряваш прясна и разнообразна храна на тези деца всеки ден. Това последното малко звучи като оправдание. И като го обясня така на тях и изглеждам като още по-не добра майка и как очаквам тогава да вземат предвид мнението ми.

Ами наоплаках се пак. Дано не съм ви отекчила. И дано скоро да ни се поучат нещата и да си взема дивачетата и пак да си се разбираме с роднините. Това едно време как са живели толкова поколения на едно място, не ми е ясно и не искам да рабирам ...