Година измина на радост взаимна, септемврийче е вече голямо човече! тема №9

Изобщо не ми звучи като нещо необичайно.

Изгледай лекцията за по-пълна картина, за да видиш дали има за какво да се притесняваш. Наистина се изрежда всичко възможно.

Only God can, и на мен  не ми звучи необичайно. Моят дребчо също понякога си удря леко челото по много пъти някъде, където издава звук, или просто му е интересно...или може би гледа кога как и от какво боли, тоест просто опознава света. За нереагирането - също понякога се прави, че не чува...Не знам, но ми звучи нормално.
А аз да попитам - вашите деца викат ли?В смисъл и за хубаво и за лошо - все вика, все нещо крещи или писука хахах Ясно,че още не може по друг начин да се изрази, но понякога направо ми идва да се затворя някъде за малко, без звук. Особено зле е в дните без излизане Та някой с викащо бебе? 

Ами не вика, казва ъъъъъ като иска нещо.
Навън си ходи сам, без ръка или друго. Но у нас основно лази или иска да го водя за ръка, сам не смее.
Вашите гледат ли тв? Макси е като зомби, може да гледа бейби тв денонощно, пусни му го и го остави в леглото и край. Аз не давам, обаче баща му редовно го прави. Танцува на песните друсайки се. И гледа безмълвно. И не само него де, само да работи тв и се зомбира. Направо полудявам.
Днес се опитах да разглеждаме книжка с животни, директно я бутна и си отиде.
Любимото му е да реди рингове в един конус, аз му ги давам подред и пляскам после, той обаче още не пляска. И затова се притеснявам, казва чао ако го подканя и му размахам аз ръката, показва как прави рибата пак с подсказване и това е. Днес дето го научих да имитира "ало".
Понякога показва колко голям ще порасне, но рядко. Постоянно показвам, повтарям и тн, но не. Знае тези неща и дотам се изчерпва репертоара му. Нормално ли е?
Обича да му пея, но не ме имитира.
Много съм притеснена, обаче ако споделя с лекарката ще ме гледа тъпо, нали се сещате.
ММ и той ми се подиграва открито, че само глупости съм си мислела.
А не познавам друго дете, което на тази възраст да знае толкова малко.
Цяла вечер ми е много криво, губя почва под краката си и не знам какво да направя.
Извинете че ви натоварвам, но ви чувствам близки и търся и странично мнение.
Иначе кака му не лазеше, тя си беше кротичка, тихичко си играеше някъде. Доста късно започна да се изправя, обръщаше се от 11-тия месец някъде, мързелива беше.
Той до към 10-тия месец нищо не правеше, но изведнъж, за много малко време се научи сам на всичко.

Аз въобще не го уча на такива неща, но и той не седи кротък, само обикаля и не ме отразява. Знае боц и чао.

Постоянно крещи! А Бейби тв може да гледа денонощно..крещи да му го пусна.

Моят може да казва чао, пляска с ръце и танцува и това е всичко. Бейби тв аз пускам само за да измия някоя чиния иначе преди лягане му го пускам но не го гледа постоянно. Започва да обикаля напред назад пак се спре да гледа, после пак се заиграва, но гледам да го ограничавам. Онли и аз смятам че детето си се развива нормално. Не се вманиачавай.

Only,  при положение, че детенцето ти има адекватни реакции ( но реагира както си му е кеф , не виждам нещо притеснително. А това, че ти мислиш, че малко неща прави - също е относително. И моя дребосък до скоро и думички казваше - сега само вика ) Просто на децата различни неща са им интересни и трупат и трупат инфо, до момента, в който почнат да показват реално какво знаят. Едни са палави, други кротки, трети искат ТВ, четвърти да пускат в тоалетната и ровят в коша Ти най-добре си го усеща детето обаче. Ако имаш притеснение - консултирай се. Не мисля, че лекар може да се изсмее на притеснението на майки, или поне не трябва. Но пак казвам - по думите ти , детенцето си изглежда съвсем адекватно на възрастта си

Юна, изгледах го и съм бая притеснена.
Седи понякога в поза W, не се обръща накъдето соча, не имитира.
Доста неща ме притесниха.
Поне дъвче, но вечер за млякото аз му държа шишето. Не винаги се обръща като го викна по име. Често се втренчва и не мога с нищо да го разсея, обикновено гледа в тв в тия моменти. Излизам от стаята, а и някой път от вкъщи и като се прибера не ми се радва.
Не разбрах какво е това пърхане с ръце, за което каза че е притеснително? Той понякога в леглото си стои на колене, друса се и маха с ръце нагоре надолу, все едно ще излети. Това ли е?

Онли, и с първото дете ли беше такава притеснителна?
Споко, всичко е наред.

Ей това само близнак може да си го причини, да гледа нещо и да реши че си пасва с нещата които го притесняват. Така си преиначаваме фактите че да служат за увеличаване на притеснението още повече.
Забравих да ви кажа, че и аз успях да намеря яке от Лидл до нас с наш размер. Взех 92, имаше и 86.

С каката не помня, беше преди 12 години.
Ей го реве за всичко, карам го да показва някакви неща, които знае, но не иска.
Ще го наблюдавам и ще видим.
Просто като чета вашите колко много неща правят, около нас другите на неговата възраст същоса доста по-развити, и се притеснявам.
Основното е, че много трудно мога да го накарам да ме загледа и да се концентрира.

Онли, успокой се.Моят не прави и половината неща, които ти си изредила, че правите.

А има ли интерес като му показваш примерно книжки?

Много деца нямат интерес към книжки.

Ти си забелязала, че има някои от споменатите във видеото проблеми, но те са за различни възрасти, не всичко е проблем да го прави на 12м, някои се отнасят за 24м, освен това се касаят за различни причини. Не може да ги има всичките едновременно.

Ако много се притесняваш, заведи го на някакъв специалист. Примерно невролог. Знам какво е чувството като ти влезе някаква муха в главата и как не ти дава мира.
Аз така в последните месеци забелязах, че една бенка много ми е пораснала и е станала неравномерна, изпъкнала 3-4мм над кожата и с неправилна форма. Четох като побъркана, гледах снимки и реших, че 100% имам рак на кожата  Обаче докато се организирам да ида на лекар, минаха месеци, през които все ме тресеше паниката и не можех да я отпъдя.
Чак тази седмица намерих време да ида на преглед и се оказа, че нищо ми няма. Такъв камък ми падна от сърцето!!! Дето с месеци съм се паникьосвала и съм се чудела как да не мисля за това.

И понеже виждам, че ти много се притесняваш и много често намираш поводи, просто те съветвам да заведеш Макси на преглед, за да се успокоиш. Понякога само това работи, човек като се е стегнал в някакво притеснение.

Всичко ще е наред!

Подкрепям мнението на Юна да посетиш специалист и да те успокои.Не виждам нищо смешно в това (както се притесняваш от лекаря или ТМ).
От вчера съм през телефона и още не съм гледала клипа от Юна, макар да ми е много интересно.
Под "разглеждане" на книжка при Криско се разбира да я върти в ръцете си и да се опитва да разлиства страниците (неговите са от тези малките с дебелите страници).Не е много заинтересуван от съдържанието, макар че поглежда.Такива да показва кое животно как прави ни е далечно примерно.

Момичета, благодаря. Ще пробвам продуктите да видя от кое ще съм доволна.

Only, правиш възможно най-грешното - самонавиваш се все повече и повече. Нищо хубаво няма да излезне от това /за теб/. Много добре те разбирам, защото и аз се бях вманиачила преди време на тема "прохождане". И аз като теб, като сравнявах с връстниците на Вики, и се шашках - всички ходеха или поне правеха опити. Постепенно, но много сигурно, паниката започна да ме обзема. Започнах да търся в нета /а съм против подобна информираност/ научни статии за това кога децата прохождат /все едно са роботи и всички рябва да са като от калъп/, на колко месеца катво трябва да правят и какво им има, ако не го правят. Ами да ти кажа, излезна, че моята Виктория е доста зле - едва ли не изостава физически и е възможно да има в по-късен период и умствено изоставане?!?!?! И защо? За това, че на определена възраст детето ТРЯБВАЛО да се изправи, завърти, пролази, проходи, и т.н. иначе било болно ... Е, няма такава малоумщина. Да, сега ми звучи смешно, но тогава не мислех така, и много лесно се изплаших и реших, че ще я водя на лекар, въпреки, че никой около мен не беше съгласен. Заведох си я на ортопед и той каза да не чета толкова много и да не си въобразявам разни работи, защото съм лаик и нищо от написаното в нета не бива да се приема черно или бяло. Правят се много по-съществени прегледи, за да се постави диагноза /и то не винаги точна/. Каза ми, че Вики е напълно здрава от ортопедична гледна точка /видя й снимките, които й бяха правили на крачетата, тя нали носеше гащи като бебе/, всичко е овече от перфектно и трябва търпение от моя страна, за да проходи. Подхвърли, че може да отида на невролог, за да я прегледа и той да прецени дали са необходими допълнителни упражнения за заякване на крайниците и кръста с цел по-бързо "справяне с проблема и постигане на желания резултат, т.е. прохождане". Реших никъде да не я водя. Детето ми се развива добре. Вече доста по-стабилно се държи на крачетата, макар и не сама, макар и да не се изправя все още.

Та те занимавам с моя случай - теб и всички в темата - не за руго, а за да ти покажа, че е хубаво да се подхожда към нещата, от които ни е страх с малко повече разум и без панически страх, който може само да ни обърка представата за правилно и грешно. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ ПРЕДВАРИНЕЛНО. НЕ СРАВНЯВАЙ С ДРУГИТЕ. ВСЯКО ДЕТЕ Е ИНДИВИДУАЛНО И ЕДНО С ЕДНО НЕ СИ ПРИЛИЧАТ. Ако прецениш, че ще се успокоиш, отиди и се консултирай със специалист. Ние тук не можем да помогнем кой знае колко, въпреки добрата ни воля. А това, че джипито щяло да ти се изсмее, хич да не те и впечатлява. Какъв лекар е тогава и как й имаш доверие, като не можеш да споделиш с нея страховете си. Аз затова смених моето и сега съм много доволна от настоящето - мога да го питам за всяка една "глупост"

Горе главата. Упокой се и пиши какво е станало :*