Причините за затлъстяването при децата

А пробвали ли са да се хранят балансирано и двамата? За тогава говорим, че няма да има разлика.
Това че е вегетарианец нищо не значи. С месо най-лесно се отслабва, с тестени и др. въглехидратни най-лесно се качва.

Генът е много определящ, но не винаги той е причината. За мен в основата стои хранителната култура в семейството. Виждала съм майка, която купува на ужасно затлъстялото си дете пържени картофи и сладолед от Макдоналдс. Хлапето си топеше картофите в сладоледа и си хапваше сладко. Заглеждала съм се и в количките на разни пълни хора - ами неслучайно са дебели /само полуфабрикати, сладки неща, тестени изделия/. В родата на мъжа ми има дете, което е толкова затлъстяло, че на 10г сигурно тежи едно 60-70 кг. Майка му казва, че щяло да го израсте  . Как ще стане това като муа мекици, пици, картофи и сладолед в несвяст.

Относно гена - принципно бих заложила почти 100% на него, ако нямах пред очите си друг пример.

В класа на голямата ми дъщеря /сега 17г./ навремето като започнаха училище имаше едно момиченце с наднормено тегло. Не много, а ужасно пълно.  Видно от родителите, генът бе наследен от бащата. Много ми беше мъчно за детето, защото съучениците му го отблъскваха, както често се случва с такива деца... Към 4-ти клас мисля, че му откриха някакво преддиабетно състояние, което налага спазването на строг хранителен режим. Явно родителите излязоха сериозни и отговорни. Сега не само, че е напълно здраво момичето, ами е страхотна мацка, няма никаква следа от наднормените килограми. Въпреки че си го имаше тоя ген от баща си.

За мен главната причина е храната, пакетирани боклуци, полуфабрикати и т.н., съответно лошата хранителна култура в семейството. Постоянно чувам от хората как се хранят здравословно, но като изброят какво ядат-ми не е здравословно.
Естествено ген и липса на движение също оказват влияние, но всеки треньор, изготвят тренировъна програма за отслабване ще каже, че без подходящ хранителен режим няма нищо съществено да се случи.

По мои наблюдения  генът е отговорен не само за бързия/бавния метаболизъм, но и за отношението към храната. Това от семейство, в което вече поне 3 поколения деца (и възрастни) са с "добър" апетит. Говоря за малки деца,  които буквално се разтреперват при вида на храна и започват да се хранят самостоятелно преди да проходят. Които и след като са приключили с порцията си искат още.  Които, дори и когато станат по-избирателни към храните, ядат с удоволствие всичко- месо, риба, мляко, плодове, зеленчуци (а ако откажат нещо, ще е точно някой зеленчук, ама и това е временно). Пред които не смееш да споменеш думата "хляб", камо ли да го извадиш, защото скимтят жално "Хляяяяяб!" все едно са на умиране. Които на площадката или в детската градина са склонни да се "самообслужат" с храната на другарчето преди още да си се усетил за намеренията им.

И въобще не е вярно, че ако до 2 г. се научат да ядат "правилно" след това не посягат към сладкотийките. В даден момент се изплъзват от родителския контрол и от деца с нормално тегло отиват към "леко пухкавки" (и то само ако борбата продължава). Тук естествено се намесват и хранителните навици в семейството, защото и възрастните в такова семейство не са склонни ежедневно да закусват овесени ядки или ръжена филийка, и поне през уикенда си угаждат с баница, например (домашна, с намалено количество олио, частично с извара, ноооо....все пак баница) Активният спорт и игри не могат да компенсират. В дългосрочен план такива хора непрекъснато балансират между примиряването с излишните килограми и примиряването с начин на хранене извън предпочитания.

+1
 

Дъщеря ми е с лош ген, не от единия, а и от двата рода. Вече 6-та година ходи на училище и излиза сама, съответно решенията са в нейните ръце. Няма признаци за залитане. Не че не яде понякога и вредна храна, но е в граници, които не оказват влияние. Не се разтреперва при вида на храната и никога не е преяждала.
Именно заради гена и нашите проблеми много внимавах при захранването и въобще отношението към храната. Това е единственото нещо, което се различава от другото при хората, от които идва този ген, затова смятам, че е причината.
Баницата в събота не е проблем, проблем са всекидневните навици.

Имам наблюдения върху семейство с пълно дете и те са, че предимно навиците в семейството оказват най-голямо влияние върху храненето им. Като навика да се купуват гига кроасани, газирано - най-различно и други готови пици, кифли и тн.т. от магазините е основно хранене. Не мога да кажа, че не се готви, но също така се консумира твърде много от изброеното. И става от всичко по много

        Най-значим фактор- хранителните навици на семейството.
        Пред очите ми се раждаха и израснаха деца на приятели, на роднини, деца от махалата.Много от тях в детска възраст бяха съвсем нормални деца, вече в предпубертет- някои станаха страховити.
      Храната се издига в култ, не се пропуска ядене, гладът се изпреварва, сакън, ако един час погладуваш.Принципът на хранене в такава среда е един- когато и каквото ти се прияде- без оглед на здравословни норми.
      Връстниците на сина ми са още малки, няма драстични промени, ама и при тях се забелязва кой накъде върви.
      Всеки човек, освен изключително злоядите, има дни, в които нещо му се прияжда или посяга към боклук, или седне пред тава баница. Но навиците са тези, които карат едните да си го търсят непрестанно, а други- могат да минат и без това.

     През целия ми живот/ а аз съм отдавна на средна възраст/ не съм видяла лаком слаб човек, честно. Ако наблюдаваш един слаб човек в определен отрязък от време, може и да кажеш- ау, той всичко яде, пък не дебелее.Ама същият този човек ако е зает с работа, ако няма време или има др. приоритети, няма да си търси храната, а дори ще забрави, че не е ял.

     Обратното, дебеличките- аууу, нищо не ям, пък пълнея.Ама на рожден ден на работа ,като се сложи почерпка- обикновено все съблазнителни неща, очите им така почват да светят, чиниите им преливат- Ау , ама айде днес може от утре- диета. Ами не става така.

      Не само семейните хранителни навици, ами и обществените навици.
      Някога- погачи, питки- на празник.Днес- а, не си се пресегнал, а не си ги намерил в първата квартална фурна.
      Спомням си, руска салата в детството ми се правеше само на Нова година/ необяснимо защо/,имаше чат-пат в кулинарните магазини. Днес в първия хран. магазин да отидеш- ще си я намериш с тонове, че и 1000-та и разновидности.

      Тази година бяхме на почивка на три места, в едното трябваше да се прави предв. заявка за храна. Синът ми се поглезваше и мрънкаше на храната понякога, което ме подсети за почивките от моето детство: Храна- каквато ти дадат в стола.Вечерята- най-често миш-маш с десерт компот от сини сливи или грах с малеби, или зелен боб с ябълка. И въобще не става въпрос за смотани места, а за хубави почивни станции в планината. Ако има някакво местно ресторантче, екстрата беше да те заведат родителите ти един-два пъти за две седм. на кебапчета или мешана скара
Направо звучи нереално, ама и дебели хора в този им вариант нямаше.

Аз пък познавам. Хора, с които съм живяла по няколко години заедно и имам преки наблюдения. Преди това не съм и подозирала, че поглъщат толкова храна и то по такъв начин 

Човече, много зависи каква храна поглъщат, не само количеството.

Каквато ядяхме и ние + огромно количество хляб  м/у храненията "лека" закуска беше дебела филия + майонеза + сланина 

Аз бях такава, преди да се разболея от автоимунно заболяване. Прекрасен метаболизъм и слаба, стройна фигура, напук на огромните количества тестени и сладки неща, които поглъщах.

Иначе по темата: основните фактори за мен са гените, твърде много джънк фууд при твърде малко движение. Моята щерка яде всичко - и бургери чат-пат, и много сладолед, банички, мекици и т.н. Даже чипс, веднъж-два пъти в месеца. Всъщност яде точно каквото съм яла аз, на нейните години. Родителите ми никога не са били фанатици, даваха ми и т.нар. вредни храни, но умерено. Но и аз, а сега и тя, се скъсва от движение - нонстоп играе, търчи, кара тротинетка, катери се. Няма телефон, няма таблет и у дома нямаме ТВ. Филми гледа на моя лаптоп, от време на време. Тежи 19-20 кила на 6 години, стегната, жилава и здрава е.

      Аз съм виждала инцидентно слаб човек да изяде много храна, но принципно да е лаком- не.
      Случвало се е мъжът ми да изяде 4 шоколадови вафли, намазани с масло, ужасих се, като го видях за първи път.Слаб е, а като по-млад- болезнено кльощав. Но ако има някаква работа, може и цял ден без храна да изкара, случвало се е многократно. Не че е полезно, но такива са навиците му. Още- каквито и съблазни на масата да има, не е ли гладен, няма ли настроение за ядене- няма да посегне.А лакомите хора не търсят утоляване на глада, а по-скоро- да си създават още и още удоволствия.

Това + коментара на Човечето за вегетарианците, ме подсети за една случка в офиса, когато небрежно споменах на една колежка-вегетарианка, че желираните бонбони се правят от животински кости...Направо я втресе  

Дъждец, от любопитство, дай някои примери, за това което са ти изтъквали като здравословно, а не е било?