Вайс, никой не играе лотария, в която има шанс да загубиш. Дори да е минимален.
А лотарията по принцип си е загуба и аз затова не я играя. Не знам какво имаш в предвид под лотария, но самоубийството на болен човек не е лотария, а скъсяване на пътя към неизбежното.
Дали това самоубийство е правилно от морална гледна точка аз още не мога да преценя. Дали АЗ ще го искам за себе си, не знам-зависи от много неща. Дали ще го направя за близък-може би не, може би зависи...А що се касае за дете изобщо не искам и да го мисля. Знам само едно-докато диша човек все има надежда. Умре ли-умира и надеждата.
Повечето хора не могат да осмислят какво значи смърт. Те си представят някакво ново начало, не могат да приемат че най-вероятно това е край. Просто край. Те вярват, че ще продължат да съществуват под някаква нова форма и затова приемат самоубийството по-леко.