Топла есен вън е вече,ето го и първото ритниче на МАРТенското ни човече!-тема4

Sis,аз аъщо имам болки като придърпване и все едно в яйчниците с чук,пия Диаспорал всеки ден и сега да чукна съм по-добре.Като ме заболи пия нош-па по 2
Синеока,моите познати всички раждаха в Окръна при Жекова и Дачева.Илиева и на мен ми хареса,даже когато Жекова отсъстваше Илиева за заместваше.Всички да кажем са доволни от Окръжна,само аз не  .Имам две познати ,които се оплакаха от Илииева-еднака каза,че я е бъркала с железна шпатула,а не трябвало.Дано всичко е добре там 
секцио,живот и здраве и аз трябва да раждам,имам намален слух.Но дори и да не беше по мед.причини,мисля че пак бих избрала секциото.Страх ме е много от нормалното за мен и за бебо.Например че няма да мога да напъвам и ще го задуша,ше при ваденето ще ми направят нещо на бебо и т.н.

 Аз пак съм с крив термин. Уж говорихме за 20 март, но на документите пише 27 март. Освен това и по калкулаторите така ми го изчислява. Брееее, ега ти математиката! Значи изглежда съм за 27 март

 За раждането не съм решила къде. За как - нормално. Тая работа със страха е много сериозна и изобщо н е е за подценяване. В доста от случаите "по медицински причини" майката съвсем няма медицински причини, но на лекарите така им е по-комфортно, а майката се съгласява отдъхвайки си, че от нея е слязъл тежък товар. Защото притеснението, страха, гадните истории... това е наистина много голям товар, с който не бива родилка да посреща бебето си.
 Според мен това е в резултат на неинформираност до голяма степен и на лоши практики в болниците. Тоест информираме се и научаваме лоши неща, които реално се случват, а не раждането, което следва да ни се случи и към което да се стремим. А масово "естествено" се нарича вагиналното раждане, което е протекло по страховит начин, но не и естествен.
 
 Аз имах голям страх от вагинално раждане, защото дори гинекологичен преглед ми е неприятен. Отделно да си ударя пръстчето и крещя с пълно гърло, имам нисък праг на болката. Надявах се лекаря да ми назначи секцио, но той не го направи. После по пътя към болницата се надявах там да решат, че съм за секцио, но пак никой нищо не спомена. И така си чаках с надежда "да ме отмине тая чаша". Едва след първото си раждане започнах да чета, да се интересувам за ЕСТЕСТВЕНИЯ процес на раждане (не този, който ни представят масово), говорих с хора преминали през това рядко за БГ събитие и така се подготвих психически. Четях много за болката. Оказа се, че болка имало, но с някои практики допълнително си я усилваме до нетърпимост. Исках да си ги спестя. Също имало различни варианти за немедикаментозно обезболяване. Изобщо различни възможности за по-леко преминаване през процеса. Какви са предпоставките за усложнения и как да ги избягване също. И кога е напълно отговорно да се оставя в ръцете на лекарите, защото наистина се налага. Справих се доста добре. За второто си раждане тръгнах с огромен ентусиазъм. Имах огромно желание да премина през раждането, сънувах го и всеки път беше хубаво. Като скачане с бънджи си го представям - страшничко е, обаче ме влече, да го направя пак и пак. И го направих пак и пак Раждането.

 Ако трябва да съм честна, сигурно това търсене и ровене преди първото ми раждане щеше да ми е супер скучно. Не ме влечеше да уча неща за раждания и бебеотглеждане, и толкоз. То насила не става. Когато ти се запали любопитството, тогава идва истинското учене.

 Svetlana Hristova, моето първо бебе уж здраво (поне така се надявам, макар да имаше данни, че нещо не е съвсем в норма) и то беше такова - страшно изискващо, вечно недоволно и скимтящо. Сега се радвам, че то мина първо, защото приех, че бебетата са си просто такива. След това каквото и да дойде, все ще е по-лесно за гледане от първото 
kalfova, аз също имам болки на мястото, където е апендикса и не ми е съвсем спокойно, но ги имам от години. Сега, като се напъна да се изкашлям, понякога много силно ме прорязва ниско долу и от двете страни. Направо ми прекъсва кашлянето. Това ми се е случвало и без да съм бременна. За това искам да ходя на лекар да си кажа всички болки, но още не мога да го сменя (а старата е писала в документа за преглед, че съм отричала да имам болки. Ние изобщо не говорихме за това, само се карахме.
myrcheta, плацентата често е ниско и после се вдига, макар не винаги. А за тесен таз в някои болници по света дори не го правят на въпрос. Не мерят, защото е някак си странно Жени с нормално развити тела, без аномалии, без рахит, парализа и подобни заболявания следва да имат нормален за излизане на човешко бебе таз.
Svetlana Hristova, може ли да споделиш повече за миомектомията (може на ЛС, ще питам и подробности )? Колко беше голяма миомата, какви данни имаше за махане, други варианти имаше ли? Къде се намираше, имаше ли вариант за махане през влагалището? Това нещо с какви темпове расте? Имаше ли я през първата бременност? На мен ми откриха миомен възел, но "разговорливата" ми лекарка нищо не ми обясни. Сега се опитвам да събирам информация. Основно от статии. Докато си намеря лекар, когото да разпитам подробно.

Добро утро момичета , как сте ?

Аз винаги съм искала да родя нормално но тежката дума ще я каже АГ.

Усещате ли малките ангелчета вече?Аз от събота насам от 01.10 го усещам и усещането е неописуемо хубаво , всеки път като ме ритва ми става смешно и се хиля като загубена , много е хубаво чуството да ставаш майка

Сис, щом те боли като се понатовариш и раздвижиш, по-добре си почивай и зарежи тия курсове, не се натоварваш излишно.
Някой питаше дали да си самоназначи МАГНЕРОТ-така като гледам масово го пият, едва ли ще има проблем,на мен ми помага, а но шпа то-не съвсем, макар,че сега комбинирам и двете, и може от това да е ефекта. Но шпа обаче ще го спирам постепенно, че не нямам нужда сега.

Марчета, много се радвам за добрите новини и дано нямаш повече стресови моменти!
Зара, аз отдавна го усещам. Някъде в 14та седмица за първи път, но тогава се преуморих доста и от тогава мина може би 2-3 седмици и вече го усетих по-ясно. Моята матка е килната напред, а плацентата ми от предна-горна, се е изместила в задна-горна, сигурно заради тези причини успях да уловя движенията толкова рано. Беше като гъдел, не вярвам че са газове в матката  , но все пак все още само се кикотя и не съм казала че ясно го усещам. 
skrech, ако ти е по-дълъг МЦ, нормално да има изместване
Аз ще съм секцио по медицински причини - операция на очи. Искам не искам това ме чака. Иначе бих искала поне да опитам нормално, но това само времето ще покаже, а то ми минава безумно бавно 
Славче, имам познати там, надявам се на леко раждане ... първоначално отидох при Жекова, но в последствие се оказа че Илиева води и ЖК, затова мисля с нея да съм до край. Такива са първоначалните планове, ще видим по-нататък как ще е. За сега само ми води ЖК и не сме обсъждали раждане.

Момичета да ви почерпя виртуално, днес имаме празник.

 аз в 15г.с усетих гъдел, ама не смеех да казвам, че може би е бебчо. тези дни от време на време пак усещам, дори вчера му говорих като лягах за следобедна дрямка и ми си стори, че ми "отговори" с шаване хахха . снощи се прибирам и викам на ММ трябва да му говориш, че няма да ти познава гласа (че последно време се виждаме за много малко) и той май се стресна 
Синеока, живи и здрави, ама бива ли само виртуално ?! 

Жерен, какво да ви правя, не щете да се виждаме и това си е 

Аз от два дена усещам нещо като плахо побутване. Едната девойка е с предна плацента, другата със задна.

Аз все още не усещам ритничета, 18+3г.с. съм, много искам вече да започна да усещам. Док каза, че плацентата ми е ниска, но най-вероятно с времето ще се вдигне. Малко се притесних, някой друг с ниска плацента? Даде ми да пия и Магнерот за контракции.

И аз съм с ниска плацента. Май е масово явление. Иначе миналата седмица правих серклаж и от няколко дни имам болки и освен това на моменти коремът ми се втвърдява. По цял ден лежа, днес да чукна на дърво нямам болки. Пия Магнерот и Но шпа и след 2 седмици съм на контролен. За раждането- и аз мисля секцио, не знам защо съм останала с впечатлението, че е с пълна упойка. Като лежах в болницата разбрах, че е със спинална, но страх-не страх трябва да излезе бебето по някакъв начин.

djfeq бързо възстановяване и много лежане сега! Как мина процедурата? Беше много притеснена преди това...

Аз съм в 18г.с., от около седмица усещам много ясни побутвания поне по 5-7 пъти на ден Снощи дори се разбудих от ритничета по никое време Не знам с каква плацента съм, но с първата бременност го усетих по-рано, за сметка на това мисля, че това бебче е по-шавливо, синът ми все си почиваше (и сега е доста спокоен и спи добре). Все още не можем да хванем момента и мъжа ми да усети тупкането, бързо спира или усеща ръката върху корема ми и се стеснява:D
Мерси за почерпката, Синеока, доста набързичко погледнах, че и без това апетита ми за сладко е голям да не се разяждам хах

WhiteWabbit, благодаря, че попита. Процедурата мина много бързо и леко. След това нямах никакви болки и почти нямах зацапване. Останах 2 вечери в болницата на системи и сега вече съм си вкъщи и пазя леглото 

djfeq , почивай си и всичко ще мине 
Сис, рано е да се усетят външно, по корема, аз ги усещам като мехурчета и не всеки ден. Зачестяват, но все пак не са предвидими 
Това ми носи някакво спокойствие, че е живо и здраво. Преди време мислех за домашен доплер, но успях да се въздържа 
Оххх аз пък нямам грам апетит  и пак качвам кг 
mariana_  колко мило 

Момичета, напоследък преодладават хубавите новини и емоции в групата, много е приятно да се комуникира така. 

Видях във фейсбук среща за Бебемания в ИнтерЕкспо София, с предложения 21 или 22 октомври, има ли вече уговорка? Кой ще може да дойде? Време е да направим събиране преди големите студове