С:Ще издържа..Но не ме завежда йвкъщи.
М:Добре, ще те заведа в работилницата на Рижавия, където си ходел ти, ще те оставя в колата, все едно ти си дошъл сам.Сарп, чуваш ли ме? Аз не се намесвал в тази работа, така да знаеш.
Д:Татко, стана късно, да беше легнал.
Д:Нека да заспим и да потънем в дълобк сън, ако можем, разбира се.
М:Накякъв проблем ли има, татко?
Д:Има, има. Нещата се объркаха много зле.
М:Зпаводяй, кажи ми какво да правя, татко.
М:Добре ли сме? Разбра какво ещ правиш ,нали?
С:Майка ми няма да знае за това.
М:Това никой няма да го знае, колега. Ако си наясно, рискувам много с това, което правя.
С:Рискува шли?
М:Спаси ми живота, разбрахме, но никога няма да ми го напомняш.
Ф: Къде е Сарп?
Р:Лельо, успокой се ,какво става?
Ф:Къде е Сарп?
Р:Не е тук.
Ф:Сарп!
М:Ела, хвани се за нем. Готови ли сме, колега? Хайде тръгваме.
(
Ф:Сарп!
Р:Лельо, какво става, кажи..
Ф:40 пъти го търсих, не ми вдига.. Ясно е, че е станало нещо, щом момчето ми не може да вдигне телефона.
МЧ:Виж, след тази нощ ще забравиш какво стана там. От уткре аз съм полицаят Мерт, а ти си човекът на кебапчията Джелял. Ако кажеш нещо, ще отрека, че си ме спасил..Няма да те пожаля.
С:Слушай, ако следващия път те хвана пак в това положениу тгози път ще стремя не по рамото си, а в твоята глава ще се прицеля.
Р:Моля?
С:Батко, простреляха ме.. Намирам се на ъгала на улицата, ела да ме вземеш.
Р:Да дойда ли? Но майка ти е тук.. Как да дойда при теб?
С:Тя какво търси там? Слушай, ти я отпрати по някакъв начин и после прати хората си да ме вземат.
Р:Момче, простреляли са Сарп, вървете да го преберете ,вземете моята кола и го откраайте някъде.
(
Р:Лельо, Сарп сигурно е извън града.. Сега ни позволи да те откараме вкъщи.
(Ф:Не ,благодаря ,няма нужда..
Р:Какво ти стана така?
С:не питай, батко, навлякохме си беля на главата с полицията.
Р:Татко ДЖЕЛЯЛ ЗНАЕ ЛИ?
С:Не.
Р:Татко, Сарп е дошъл, простреляли са го. Какво да ог правя?
Д:Доведи го тук.
Р:Но, татко, той е ранен май сериозно.
(Д:Добре, аз сега ще се обадя на лекаря, ти го заведи в нашата поликлинака..Вече не знам как ще се справим с това, Местан.
М:Ти можеш да ес справиш с всичко, татко..
Д:Ти върви в нашата клиника и уреди всичко.
Лекарят: Излезте всички навън.
М:Докторе, не знам що за лекар си, но искам той да живее.
Директора чете конско на екипа си.
Д:Къде еприятелят ви, лан?
М:Тук скъм, Директоре- Едва се спасихме, Директоре.
Д:разкажи ми какво става?
М:Ами някой ме удари в главата, после като се свестих видях, че са убили Йомер.
Д:И как ес спаси?
М:Тами маше един човек и аз го засдтрелях.
Д:Как изглеждаше този човек?
М:Н езнам, директоре, аз избях и се скрих в гората..
М:Лека работа..Братле, дай ми това..Ти помогни горе там.. Докато аз мълча, вие ще живеете..