С:Тръгвай, бягай ,спасявай се!
С:Избяга..Простреля ме, избяга на тази страна, хайде да го заловим.
Д:Ти остани тук, с теб ще си оправим сметките после..
Ф:Вдигни го, синко, този телефон. хайде вдигни го..
С:Още много ще стреляш ти..
С:Избяга ли негодника, ха?
Д:Неудачник такъв! Да пукнеш дано!
С:Не се получи, бе Умут! Не успях!
Малкия Сарп: Добре ли си, не се страхуваш, нали?
Малкия Сарпчо чете приказка на Умут..
С приказката намекват, че един ден двамата братя ще се обединят и ще победят Джеля..
М:Ела да видим, колега, тръгваме си оттук..
Д:Сарп, вдигни го този телефон.
М:Улан, поне веднъж в правилното време се обадетке бе! Хайдааа!
Д:Мерт, вдигни го този телефона.
М:Извинявай, директоре! Ама ти си бил доста тежък, я! Ама ние наистина станахме добри приятели с теб.
С:Умут!~
М:Моля, колега? Наистина си пътник за оня свят..Взе да ме смяташ за свой брат. Сарп, не разбирам какво говориш.. Сега отивам до колата, ти стой тук..
Д:Татко!
ДЖ:Какво направи?
Д:С Йомер есвършено.
ДЖ:А другия?
Д:Той избяга ,спаси се.
ДЖ:Как така ,лан?
Ж:Джелял, какво става?
Д:При толкова проблеми, сега го изпусна и от ръцете си ли?
Д:Не аз, татко, Сарп го изпусна. Тъкмо щях да го убия. Дойде Сарп и поиска то йда приключи с него. Но полицаят го простреля и избяга.
ДЖ:Къде е то йсега? Дай ми да го чуя. Давут, там ли си?
Д:Ттако, идвам след малко, всичко ще ти разкажа.
Ж:Живот мой, какво те ядоса пак?
ДЖ:Все същите работи, детето ми.. Хайди ти върви да си лягаш..Хайде..
М:Хората ти за малко щяха да ме убият.
Д:Какво говориш, мерт?
М:На мен се наложи да заведа Йомер в управлението, хората ти ни хванаха. Убиха Йомер
Д:Значи аз дадох заповед за твоето убийство, така ли? И как се спаси?
М:Избягах, прострелях Сарп..
Д:И какво стана с него?
М:Не знам, аз го оставих там.
Д:Щом ти си добре, чедо, дори и целият свят да изгори, на мен не ми пука..
Не осъзнаваш, но ти простреля брат си, мерт..
С:Избяга..Простреля ме, избяга на тази страна, хайде да го заловим.
Д:Ти остани тук, с теб ще си оправим сметките после..
Ф:Вдигни го, синко, този телефон. хайде вдигни го..
С:Още много ще стреляш ти..
С:Избяга ли негодника, ха?
Д:Неудачник такъв! Да пукнеш дано!
С:Не се получи, бе Умут! Не успях!
Малкия Сарп: Добре ли си, не се страхуваш, нали?
Малкия Сарпчо чете приказка на Умут..
С приказката намекват, че един ден двамата братя ще се обединят и ще победят Джеля..
М:Ела да видим, колега, тръгваме си оттук..
Д:Сарп, вдигни го този телефон.
М:Улан, поне веднъж в правилното време се обадетке бе! Хайдааа!
Д:Мерт, вдигни го този телефона.
М:Извинявай, директоре! Ама ти си бил доста тежък, я! Ама ние наистина станахме добри приятели с теб.
С:Умут!~
М:Моля, колега? Наистина си пътник за оня свят..Взе да ме смяташ за свой брат. Сарп, не разбирам какво говориш.. Сега отивам до колата, ти стой тук..
Д:Татко!
ДЖ:Какво направи?
Д:С Йомер есвършено.
ДЖ:А другия?
Д:Той избяга ,спаси се.
ДЖ:Как така ,лан?
Ж:Джелял, какво става?
Д:При толкова проблеми, сега го изпусна и от ръцете си ли?
Д:Не аз, татко, Сарп го изпусна. Тъкмо щях да го убия. Дойде Сарп и поиска то йда приключи с него. Но полицаят го простреля и избяга.
ДЖ:Къде е то йсега? Дай ми да го чуя. Давут, там ли си?
Д:Ттако, идвам след малко, всичко ще ти разкажа.
Ж:Живот мой, какво те ядоса пак?
ДЖ:Все същите работи, детето ми.. Хайди ти върви да си лягаш..Хайде..
М:Хората ти за малко щяха да ме убият.
Д:Какво говориш, мерт?
М:На мен се наложи да заведа Йомер в управлението, хората ти ни хванаха. Убиха Йомер
Д:Значи аз дадох заповед за твоето убийство, така ли? И как се спаси?
М:Избягах, прострелях Сарп..
Д:И какво стана с него?
М:Не знам, аз го оставих там.
Д:Щом ти си добре, чедо, дори и целият свят да изгори, на мен не ми пука..
Не осъзнаваш, но ти простреля брат си, мерт..
Никаква благодарност 
от една рана в рамото Сарп два пъти губи съзнание 
