Всъщност не е проблем,ако и двамата искат да живеят заедно без брак.Обаче, ако единия иска и се надява,а на другия му е добре, не се получава.
ЕТО ТУК СЪМ 100% съгласна!
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2016, 21:48 ч.
С брак или без?
ЕТО ТУК СЪМ 100% съгласна!
И без да се приема за заяждане, но продължавам да се изумявам, защо хора, които не искат да са семейни, упорито се наричат семейство и говорят за свекъри? 
По същият начин деца наричат вторите половинки на родителите си мамо/тате да речем, или децата им - сестри/братя, макар реално погледнато да не са им такива черно на бяло.
Разбира се, че има - партньорът в живота ми е именно това - мой съдружник в живота 
Той е до мен в ежедневието и не виждам причина да го декларирам пред когото и да било... Пред нас самите - това е напълно безсмислено, ако не го правим с ежедневни постъпки! Докато ни е добре в съдружието всичко е ОК... Когато обаче единият охладнее? Просто като нормални зрели хора всеки поема по пътя си .
Той е до мен в ежедневието и не виждам причина да го декларирам пред когото и да било... Пред нас самите - това е напълно безсмислено, ако не го правим с ежедневни постъпки! Докато ни е добре в съдружието всичко е ОК... Когато обаче единият охладнее? Просто като нормални зрели хора всеки поема по пътя си . 
Различават се спрямо човекът, който е срещу теб. Нямам кой знае какъв опит, но почти всяка връзка ми е била различна. Може би е хубаво, защото смятам, че не повтарям една грешка два пъти.
Ясно е, това че, пред него и за него съм казала/направила това, което е нужно, за да стане ясно, че той е моят човек и другото няма значение. Получила съм, това което ми е нужно, за да видя отсреща, че нещата са разбрани, взаимни и т.н. Пред други хора - било то и семейството ми или неговото, не дължа обяснения и излияния. Моят живот си е мой и ще го свържа с когото аз реша, както аз реша...
Ясно е, това че, пред него и за него съм казала/направила това, което е нужно, за да стане ясно, че той е моят човек и другото няма значение. Получила съм, това което ми е нужно, за да видя отсреща, че нещата са разбрани, взаимни и т.н. Пред други хора - било то и семейството ми или неговото, не дължа обяснения и излияния. Моят живот си е мой и ще го свържа с когото аз реша, както аз реша...
Законът е създаден, за да даде сигурност и повече права на хората, решили да живеят заедно и да създадат деца, в режим на цялост, а не на съквартиранственост.
И да си покажат един на друг, че си имат доверие дотолкова, че да си сложат подписите под договора за тази цялост.
Ама хич не ми дреме кой от какво се интересува
Опитват се да ми заключат в разни рамки разни хора и не мисля да им позволя, докато мога да се съпротивлявам. Просто обсъждаме различните виждания на хората за сравнително еднакви ситуации. За да имам доверие на някого не ми е нужен подпис - това казвам. Нужни са ми други неща и си ги намирам и то в човек, който е на същото мнение за брака.
Аз не съм създала "Семейство" и на никого не викам мамо и тате, без да са ми такива. Нямам свекъри, зълви, снахи и т.н. С хората се отнасям с уважението, което и аз изисквам от тях. Ние не сме градивна единица на обществото. Ние сме си ние и това е. Не искам да наричам нещо хубаво с кофти имена, затова не ги използвам. Наричам хората и нещата с имената им.
Това е от мен.
И без да се приема за заяждане, но продължавам да се изумявам, защо хора, които не искат да са семейни, упорито се наричат семейство и говорят за свекъри?
По същият начин деца наричат вторите половинки на родителите си мамо/тате да речем, или децата им - сестри/братя, макар реално погледнато да не са им такива черно на бяло.
Ами аз например нямам брак, но викам на майка му и баща му майко и татко, другата им снаха, която е законна снаха от 20 + години им вика Ей, познай коя снаха или не снаха е любимка на родителите на съвместно съжителстващия с мен мъж. Майка му не спира да ме хвали пред съседките и приятелките си може да се каже, че имам цял фен клуб, как готвя, как ги посрещам, как това, как онова и изобщо не ги интересува дали сме подписали или не, защото пък подписалата изобщо не ги признава за хора, въпреки че цял живот я издържат.
А що се отнася за игрите на семейство, по-често се срещат преструвки в подписалите се, отколкото в тези, които живеят на семейни начала.
Т. е., отричайки семейството, ви е хубаво да си играете на семейство и да се наричате така, за да не се различавате от наистина семейните?
А, казвате, че не ви интересува чуждото мнение и не искате да бъдете семейни?
А, казвате, че не ви интересува чуждото мнение и не искате да бъдете семейни?
Ти да не си на 800 века? Като нямаш брак ще живееш отделно, ще спиш в отделни хотелски стаи, а ако забременееш ще ти зашият алена буква и ще живееш в изгнание на самотен остров.
Семейството съществува като такова далеч преди бюрократичната машина да "изобрети" подписа, може да те разочаровам, но твоите прабаба и прадядо са нямали подпис в гражданското, съответно са си играли на семейство, а баба ти и дядо ти са били извънбрачни според твоите виждания и схващания. Ние не се различаваме от "истинските" семейства, просто защото семейството не се прави от подпис пред някаква нехайна лелка, четяща заучени клишета от подвързана папчица с престорено гласче.
Виж сега, ние, безбрачните, СМЕ семейства заедно с половинките си и с общите си деца. Без значение е дали някоя лелка ще заяви, че не сме били семейство, а любовници съквартиранти.
А, Законът го е дефинирал недвусмислено и според дефиницията му, не сте семейство.
Аз не виждам нещо срамно и лошо, че сте решили да не бъдете семейство, а да съжителствате на семейни начала.
Защо вие се срамувате от това съжителство и искате да го прикриете, слагайки знак на равенство със статута на семейните, не знам?
Ти да не си на 800 века? Като нямаш брак ще живееш отделно, ще спиш в отделни хотелски стаи, а ако забременееш ще ти зашият алена буква и ще живееш в изгнание на самотен остров.
Семейството съществува като такова далеч преди бюрократичната машина да "изобрети" подписа, може да те разочаровам, но твоите прабаба и прадядо са нямали подпис в гражданското, съответно са си играли на семейство, а баба ти и дядо ти са били извънбрачни според твоите виждания и схващания. Ние не се различаваме от "истинските" семейства, просто защото семейството не се прави от подпис пред някаква нехайна лелка, четяща заучени клишета от подвързана папчица с престорено гласче.
И тъй като питаш, как е било при баба ми, ще ти кажа- не са могли да се нарекат семейство, ако не са се венчали официално и ако не им е бил издаден акт за брак от църквата.
СК просто е сложил и доразвил на хартия права и задължения, които преди това са били изреждани от попа при венчавката.
И пак ще питам- защо подскачате като ощипани, когато ви се напомни че не сте семейство според закона, след като сами сте си избрали да бъде така?
Смешно е да не искаш да бъдеш семейна, но да тропаш с краче, че си семейна- като мен, например.
Ами, не си.
Един подпис те дели от статута на " семейна".
Сега си живуща на " семейни начала", което си е добре отвсякъде, щом те устройва.
Защо се чувстваш неудобно, щом сама си го избрала, та се мъчиш да се присламчиш към семейните?
Виж сега, ние, безбрачните, СМЕ семейства заедно с половинките си и с общите си деца. Без значение е дали някоя лелка ще заяви, че не сме били семейство, а любовници съквартиранти.
А, Законът го е дефинирал недвусмислено и според дефиницията му, не сте семейство.
Аз не виждам нещо срамно и лошо, че сте решили да не бъдете семейство, а да съжителствате на семейни начала.
Защо вие се срамувате от това съжителство и искате да го прикриете, слагайки знак на равенство със статута на семейните, не знам?
Извинявай, но ти си в грешка!
Семейство - При човека семейство се нарича група индивиди, които живеят съвместно с ангажимент и обвързаност едни с други, формират обща икономическа единица, може да полагат грижи за деца, а идентичността им е значимо свързана с групата.
Често, но не винаги, семейството се структурира около индивиди свързани с брак
http://www.varnaparents.com/psihologia.html
Семейството възниква мнооого преди брака и обвързването с подпис
Семейството е общност, а вие говорите за брак, което е друго... Още преди самата църква и религиите изобщо е имало семейна общност. Едва много след това идва бракът като институция. (Заканих се да не пиша, но някои хора наистина прекаляват с настояването си
)
Виж сега, ние, безбрачните, СМЕ семейства заедно с половинките си и с общите си деца. Без значение е дали някоя лелка ще заяви, че не сме били семейство, а любовници съквартиранти.
А, Законът го е дефинирал недвусмислено и според дефиницията му, не сте семейство.
Аз не виждам нещо срамно и лошо, че сте решили да не бъдете семейство, а да съжителствате на семейни начала.
Защо вие се срамувате от това съжителство и искате да го прикриете, слагайки знак на равенство със статута на семейните, не знам?
А какво трябва да направя? Да си напиша на челото, че този мъж не ми е съпруг? Плюс това на теб къде ти пише, че си семейна, на халката? Ако се размина с теб, съпруга ти и децата ти на улицата, по какво се различаваш от другите, че си подписала? Вече дори в личната карта не ти пише, че си омъжена и имаш деца? С какво хората, които не искат да се подписват са по-лоши от тези, които са решили да го направят? Както казах аз вече имам един законен брак и църковен такъв със смяна на фамилията и всичките му простотии там...... е, не видях кой знае каква разлика или пък нещо специално от цялата работа.
По тази глупава логика, ако излезеш на заведение без съпруга си трябва да те обявят за парясница, че видиш ли семейна пък тръгнала без мъжа си, или пък да си говориш с колега, а не дай си Боже да пиеш кафе с мъж.... срамота.
Ти да не си на 800 века? Като нямаш брак ще живееш отделно, ще спиш в отделни хотелски стаи, а ако забременееш ще ти зашият алена буква и ще живееш в изгнание на самотен остров.
Семейството съществува като такова далеч преди бюрократичната машина да "изобрети" подписа, може да те разочаровам, но твоите прабаба и прадядо са нямали подпис в гражданското, съответно са си играли на семейство, а баба ти и дядо ти са били извънбрачни според твоите виждания и схващания. Ние не се различаваме от "истинските" семейства, просто защото семейството не се прави от подпис пред някаква нехайна лелка, четяща заучени клишета от подвързана папчица с престорено гласче.
И тъй като питаш, как е било при баба ми, ще ти кажа- не са могли да се нарекат семейство, ако не са се венчали официално и ако не им е бил издаден акт за брак от църквата.
СК просто е сложил и доразвил на хартия права и задължения, които преди това са били изреждани от попа при венчавката.
И пак ще питам- защо подскачате като ощипани, когато ви се напомни че не сте семейство според закона, след като сами сте си избрали да бъде така?
Смешно е да не искаш да бъдеш семейна, но да тропаш с краче, че си семейна- като мен, например.
Ами, не си.
Един подпис те дели от статута на " семейна".
Сега си живуща на " семейни начала", което си е добре отвсякъде, щом те устройва.
Защо се чувстваш неудобно, щом сама си го избрала, та се мъчиш да се присламчиш към семейните?
Аз не се чувствам неудобно, дразни ме отношението ти към хората, които не са направили твоя избор. Аз не нападам хората решили да подпишат, не ги подигравам, не им се присмивам. Не виждам обаче в качеството си на каква ти категоризираш хората!? В крайна сметка живеем в 21 век, брака не е това което беше.
И нека ти кажа нещо за Закона, според същия този закон дори собствените ти законно родени деца вече не са от твоето семейство що навършат пълнолетие, по същия начин както и пълнолетните деца на не сключилите граждански брак.
Когато децата ти си имат деца, а ти внуци, ще имаш такива права над тях нищо че са законно родени, каквито права ще имат и бабите и дядовците на внучета родени "извън закона" т.е. никакви.
В грешка си, не дали някоя лелка ще го заяви, а дали Законът ще го признае.
А, Законът го е дефинирал недвусмислено и според дефиницията му, не сте семейство.
А, Законът го е дефинирал недвусмислено и според дефиницията му, не сте семейство.
Понеже съм почти сигурна, че ще ми цитираш чл. 1 от СК за обхвата на уредбата на самия СК, повтарям: искам дефиниция на думата "семейство". В закон, с главно или малко З.
absurT, проблема ти е, че гледаш на семейството само от правната страна, но в 21-ви век всички привилегии, които се "полагат" на женените, могат да се полагат и на хората без брак след простичко посещение при адвокат или нотариус. Ти дори не можеш да обясниш, защо точно си против хората, живеещи на семейни начала и защо смяташ, че те са просто съквартиранти. Пишеш някакви неща из подобни теми, но в нито един от постовете ти не пише нещо конкретно, освен повтарящото се "законЪТ!!!", в който никъде не пише, че двама души, живеещи на семейни начала нямат право да се чувстват семейство и не могат да наричат роднините си по определен начин, или че след един договор всяко нещо, закупено след определена дата ще е общо и т.н. В това число и прословутото взимане на решение от единият за другият във връзката в животозастрашаваща ситуация може да се реши с едно посещение при адвокат, че дори и при нотариус - нещо, което в днешно време съвсем не се случва рядко между другото.
Ох, хубаво, тия дето само живеем с мъжете сме полу-семейства. Ама децата, които са родени в такива отношения, значи ли, че нямат семейство.
Както казах - ЗА брака съм, но не бързам да се омъжвам и не виждам защо се скача толкова на жените, които са решили просто да не го правят. Отношенията между тях, мъжете им и роднините им са си пак като на семейство.
Да, няма законово установена единица, обаче семейството в самото общество далеч не се дефинира с юридическите отношения. Аз на хартия имам баща, ама на практика хич не ми е част от семейството.
Бащата на приятеля ми пък го усещам като част от семейството, ако ще и легално да не ми е свекър. Човекът пред хората си ме нарича "снахата".
Както казах - ЗА брака съм, но не бързам да се омъжвам и не виждам защо се скача толкова на жените, които са решили просто да не го правят. Отношенията между тях, мъжете им и роднините им са си пак като на семейство.
Да, няма законово установена единица, обаче семейството в самото общество далеч не се дефинира с юридическите отношения. Аз на хартия имам баща, ама на практика хич не ми е част от семейството.
Бащата на приятеля ми пък го усещам като част от семейството, ако ще и легално да не ми е свекър. Човекът пред хората си ме нарича "снахата". Препоръчани теми