Аз познавам една двойка, която живее заедно и единият ако плати тока 60 лв, другият му дава 30лв и така за всичко, дори за храната. Тя като напазари за 20 лв той й дава 10. За мен това не е нормално и аз съм за общия бюджет. При нас е , който има в момента плаща сметки, другия месец може да ги плати другия и така.И двамата купуваме храна и други неща, които трябват за едно домакинство. Ако ми трябват обувки, а нямам да заделя той ми ги взема и прочие подобни примери.
- Публикувана: 3 окт. 2016, 23:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2016, 21:48 ч.
С брак или без?
Никога не съм харесвала институцията "брак"...
От 14 години живеем заедно и имаме прекрасна щерка, която отглеждаме заедно и по равно в ангажиментите
. Имаме много приятели, но това лято се оказа, че само ние и още една двойка (също без брак) сме единствените, които са все още заедно. ВСИЧКИ останали са вече или щастливо разведени и живеещи в съжителство, или в процес на нещастен развод чакайки да станат щастливо разведени... Някои дори не си направиха труда да се развеждат, а само се разделиха физически и емоционално. Това, което видях в последните години само затвърди и без това бетонната ми позиция на противник на брачната институция... В душата и сърцето си аз винаги ще принадлежа на този мъж, а той дори и да се беше подписал (в което няма как да ме убеди да направя) няма да ме обича ни повече, ни по-малко...
От 14 години живеем заедно и имаме прекрасна щерка, която отглеждаме заедно и по равно в ангажиментите
. Имаме много приятели, но това лято се оказа, че само ние и още една двойка (също без брак) сме единствените, които са все още заедно. ВСИЧКИ останали са вече или щастливо разведени и живеещи в съжителство, или в процес на нещастен развод чакайки да станат щастливо разведени... Някои дори не си направиха труда да се развеждат, а само се разделиха физически и емоционално. Това, което видях в последните години само затвърди и без това бетонната ми позиция на противник на брачната институция... В душата и сърцето си аз винаги ще принадлежа на този мъж, а той дори и да се беше подписал (в което няма как да ме убеди да направя) няма да ме обича ни повече, ни по-малко... 
Аз познавам една двойка, която живее заедно и единият ако плати тока 60 лв, другият му дава 30лв и така за всичко
Е,и?!
Всеки решава за себе си как ще му е по-добре.
Това, че родителите на детето в ДГ били още гаджета е страшна простотия....
Аз съм за брак , но не ЗА да е задължително.Ние живеем от 5 години на семейни начела и ни е добре така.Не виждам подписът какво ще направи повече 
И двама си знаем задълженията и т.н.
И двама си знаем задълженията и т.н.Ще разбереш какво повече прави подписа.
Никой не е безсмъртен, но когато е млад, здрав и прав, не го осъзнава.
И не иде реч за това, дали си знаете задълженията, а за сдобиването ви с повече права и гаранции.
Подкрепям. Въпреки че и аз съм откъм "младите". С приятеля ми имаме не малка разлика в годините. Живеем заедно вече почти година. Типичен семеен живот. Само че, за семейното право, както в цитирания пост е написано, така и още в първите страници. Има и друго. Научена съм да уважавам семейството и за мен бракът е важен. Защото какви сме сега? Реално - просто любовници. Измислили са го по-меко: "приятелят ми", "приятелката ми", но пак реално говорим за любовници, а не за съпрузи. Не искам да родя, без да съм се омъжила. А определено искам да имам деца. Законни. Ако ще прекарам живота си с някого, искам да е като семейство - законно, официално. Сега всеки път, когато се скараме, се чудя, дали пък няма да реши да ми набие шута? Не, че и ако сме женени не може да се случи, само че нещата не опират до събиране на багажа и честно казано, аз бих се чувствала по-сигурна и по-спокойна. Пък и коя жена не мечтае да се види булка?
Аз живея без брак,дори чакаме бебе скоро,направихме си документ за признаване на детето,това до момента е била единствената пречка че нямаме брак,един подпис не променя нищо,не съм изпитала нуждата да сключвам брак и само защото така е редно да се направи.Направи самата ти това което усещаш за необходимо!!!
Скрит текст: На първо време, чукай на дърво някой от вас да не пострада или да не се разболее.
Ще разбереш какво повече прави подписа.
Никой не е безсмъртен, но когато е млад, здрав и прав, не го осъзнава.
И не иде реч за това, дали си знаете задълженията, а за сдобиването ви с повече права и гаранции.
Подкрепям. Въпреки че и аз съм откъм "младите". С приятеля ми имаме не малка разлика в годините. Живеем заедно вече почти година. Типичен семеен живот. Само че, за семейното право, както в цитирания пост е написано, така и още в първите страници. Има и друго. Научена съм да уважавам семейството и за мен бракът е важен. Защото какви сме сега? Реално - просто любовници. Измислили са го по-меко: "приятелят ми", "приятелката ми", но пак реално говорим за любовници, а не за съпрузи. Не искам да родя, без да съм се омъжила. А определено искам да имам деца. Законни. Ако ще прекарам живота си с някого, искам да е като семейство - законно, официално. Сега всеки път, когато се скараме, се чудя, дали пък няма да реши да ми набие шута? Не, че и ако сме женени не може да се случи, само че нещата не опират до събиране на багажа и честно казано, аз бих се чувствала по-сигурна и по-спокойна.
Пък и коя жена не мечтае да се види булка? Аз съм за брак , но не ЗА да е задължително.Ние живеем от 5 години на семейни начела и ни е добре така.Не виждам подписът какво ще направи повече И двама си знаем задълженията и т.н.
И двама си знаем задълженията и т.н.Ще разбереш какво повече прави подписа.
Никой не е безсмъртен, но когато е млад, здрав и прав, не го осъзнава.
И не иде реч за това, дали си знаете задълженията, а за сдобиването ви с повече права и гаранции.
Подкрепям. Въпреки че и аз съм откъм "младите". С приятеля ми имаме не малка разлика в годините. Живеем заедно вече почти година. Типичен семеен живот. Само че, за семейното право, както в цитирания пост е написано, така и още в първите страници. Има и друго. Научена съм да уважавам семейството и за мен бракът е важен. Защото какви сме сега? Реално - просто любовници. Измислили са го по-меко: "приятелят ми", "приятелката ми", но пак реално говорим за любовници, а не за съпрузи. Не искам да родя, без да съм се омъжила. А определено искам да имам деца. Законни. Ако ще прекарам живота си с някого, искам да е като семейство - законно, официално. Сега всеки път, когато се скараме, се чудя, дали пък няма да реши да ми набие шута? Не, че и ако сме женени не може да се случи, само че нещата не опират до събиране на багажа и честно казано, аз бих се чувствала по-сигурна и по-спокойна.
Просто в момента в България е модерно да не се женят хората. За родителите ни е било задължително, за нас е по избор. И тази мода ще отмине, а нищо чудно да станем като Германия, където съжителството с човек като цяло не е модерно, те живеят с куче, котка, някои си имат собствен кон ( нищо, че са в столицата и са на 40+ години) - от собствени впечатления коментирам.
Така че човек е добре да прецени сам за себе си.
За мен бракът е доказателство за любов и ако ММ не беше съгласен, твърде вероятно беше да се разделим.
Така че човек е добре да прецени сам за себе си.
За мен бракът е доказателство за любов и ако ММ не беше съгласен, твърде вероятно беше да се разделим.
На мен пък ми се струва, че модата мина, все повече хора си се женят 
Това щях да кажа и аз, работя в голям колектив с млади хора, масово се сгодяват, женят, хубаво е. Аз, очевидно, съм от привърженичките на брака
На мен пък ми се струва, че модата мина, все повече хора си се женят
