С брак или без?

Какво му е странното? Разделиха се 5 дена след пристигането на бебето и майката от РД. За глупост се разделиха, появата на бебе,както и да го гледаме, добавя стрес. Нямаха брак, бащата имаше къде да отиде, приятелката ми очакваше той да се "разкае" и да я потърси, той, предполагам, също. Но нямаха брак и причина - формална - да се срещнат в разгара на трудната ситуация... а няколко години по-късно тя просто го лиши от родителски права. Ами, за няколко дена никой нормален човек не изгражда кой знае каква връзка с малко ревящо човече. А после... времето просто си минава... и минава... и единият, този, който отсъства физически, не е вече родител. Разделиха се както нормално се разделят любовници - не както нормално се разделят съпрузи. Като няма формални изисквания... понякога поправими неща си остават счупени просто понеже няма повод да бъдат поправени. Докато стане твърде късно. Не знам дали щяха да са по-щастливи заедно. Може би да, може би не. Не знам дали ... щеше да е по-щастлива с баща. Може би да, може би не. Но така или иначе никога не получи шанса да узнае.

А някои хора с брак се разделят по същия начин, дори още докато жената е бременна. И? Какво значение има това?

О, тя не се сърди, че държавата задължава кретена поне с 80 лева.
Сърди се на пишман- бизнесмена, който се чуди как и тях да не плати.
Свестният баща няма да се стиска с мисълта да не улесни бившата и да ѝ покаже, че няма да се справи без него.
А, що се отнася до хапартамента- ако е само негов, след пълнолетието на детето си го връща- има законов начин да я изгони, освен ако не е допуснал една голяма грешка, която да ѝ даде възможност до го придобие..........

Огромно.
Детето знае кой е баща му.
Което е негово право, често иззето от майката, решила да роди от някой, който си е бил камшика, без да поеме отговорността.
И не виждам защо трябва да не се отчита отговорността на майката, решила да забременее от някого, оказал се боклук.

Отново. Колко злоба. Добре, че не се омъжих. Но ако случайно се излъжа, задължително ще се посъветвам с вещите тук дали е читав по бгмамските стандарти.

Т.е. тя първо е установила, че той е боклук, но въпреки това е решила да забременее от него? И как да я накажем?
И децата, родени без брак, знаят кой е баща им.

Ами... това конкретно - много истинско, много живо, все още - но не за дълго - дете - знае само име.
Ако бяха имали брак, поради неудобствата на развода, щеше - вероятно - поне да го познава.
Пък той всъщност не е лош човек, наистина, и боклук не е - просто... така се случи. Но резултатът е, че тя скоро ще навърши пълнолетие... без да е имала баща. Дори и "ваканционен".

Не, просто не е направила нищо, за да разбере доколко сериозни са му намеренията.
Доверила се е на празни приказки.
Не е взела мерки бъдещото дете не само да знае едно име, ами да си има баща де юре.
Не е въпроса да я накажем, а да не се наказва тя самата и да не наказва детето си.

Пък аз колко съм проста, толкова години да се чудя кой би майка ми по главата да се жени за биологичния ми баща. Все си мислех, че ако просто ме беше родила, щеше да ми спести доста помия и житейска гадост. А от тук научавам, че то всъщност услуга ми е направила

Джия,

Много е спорно, колко точно едно дете ще познава родителят, който не иска да го гледа, без значение дали с другият имат или нямат брак.
Може хората да се разведат, докато детето е бебе и то нищо няма да помни за този, който е излязъл от живота му.
Имах съученичка в основното, която за първи път видя майка си, която и до ден днешен е в брак с бащата, когато беше на 22 години и се хвана от единият край на България до другия да я издирва, защото онази нито телефона си вдигаше, нито нищо. Плащаше до някое време една минимална издръжка и до там. Още помня как въпросната съученичка й беше звъняла за някакъв рожден ден или 8-ми март и оная й казала "Аз дъщеря нямам, какво ме занимаваш?" и това на дете в 5-ти клас ...
Дам, "идеално" семейство бяха. С брак, разбира се, за да е всичко точно.

Имам и приятел, който преди 8-9 години се хвана с девойка, бременна в 7-ми месец. Не припозна детето, защото тя отказа, живяха заедно 5 години и нещо, обзаведе й апартамента, накрая онази реши, че иска да приключат и му забрани да вижда малкият. Той си плащаше издръжка без някой да го е карал, и то не малка за нашият среден към малък град - 200лв. й даваше на ръка, отделно му купуваше играчки, дрехи и лакомства всеки месец. Онази си го ползваше за всичко - ела ми налепи плочките в коридора, прибери ми дървата, нашите искат да направят изолация на къщата, този месец нямам пари за тока, а малкият не може да стои на тъмно ... и накрая, когато момчето вече си намери нова приятелка, въпросната първа му забрани да вижда детето. Настройваше малкият срещу него, обясняваше му дори пред познати, че не го иска, че не му е истински татко, че ги е изоставил, защото вече не ги обича (макар, че тя сложи края) и т.н.

Та така ... С брак или без, ако и двамата са читави детето ще расте в нормална семейна среда с двама родители, било то биологични или не, а ако има някой, който е решил да не поема отговорност и с брак пак ще избяга далеч, че и чужбина, а детето ще и расте с един родител.

Така е, Зизу, просто някои много надценяват брака и закрилата, която той дава.

Ми, не, не е въпрос на надценяване, а на подсигуряване в рамките на възможното.
Да нямаш вяра на някого дотолкова, че да си сложиш подписа, но да му се довериш да родиш от него..........

За каква вяра говорим въобще, когато се намесва подсигуряването на дадена страна в сделка?!

И тези, които са на семейни начала писаха, че си се подсигуряват документално при придобиване на имот.
Не виждам нищо ненормално.

Аз не усещам брака като сигурност, но бих се отдръпнала от човек, който се страхува от него. Нищо страшно няма, а щом се дърпа значи има причина.

НСЧ, естествено е човек да се подсигурява, независимо какво прави. Точно за това писах, че не схващам защо се смесват двете неща. Колкото и да ми се обяснява че брака показва вяра (в силата на всемирните подписи явно), факт е че това си е договор, и хич няма връзка с емоционалната страна на връзката.

И аз не мисля, че брака дава каквато и да е сигурност. Не ме е страх от него, просто активно избягвам всичко, което излишно ми усложнява живота Но ей го на, на края и аз артисах