Смятам,че аз,сега на 34, дори да бъда изтеглена и да заминем,едва ли ще се развия там в сферата,която искам,но въпреки това го искам,заради децата. Аз съм склонна да направя компромис със себе си,за общото благо

Тази в Англия в момента преподава в университет. Но с много учене,жертви,лишения,които повечето хора се отказват да правят там. Така си мисля. Само знам,че искам да ми се даде шанс да проверя аз какви ще ги свърша 
И честно казано,предполагам,че е доста изкушаващо
Понякога така ми пламва главата от постоянното учене,защото в сферата на образованието ако искаш да си добър,никога,ама никога не спираш да учиш,носиш гигантска отговорност пред едни деца,за които ти си всезнаещ и ще ги научи и направи хора и т.н. и т.н. В моменти на изтощение си представям как спечелваме,заминаваме,работя си някаква неангажираща работа,спирам с ученето вече и си живея спокойно
Дай Боже да имаме шанс да видим какъв акъл ще ни дойде :* Препоръчани теми