Лотария "Зелена карта" 2018

Аз смятам,че американската мечта е за хора,които отиват там много млади и имат време да се развиват,да учат,да доучват или за деца,израснали там,учили там,станали част от обществото на 100%. Разбира се,ако професията на някой по-възрастен човек е търсена,може да си сбъдне мечтата по всяко време. Лично за себе си,аз преподавам в университет тук,засега на хонорар,но с идеята да се развия,защитя степен и т.н., смятам,че тук имам по-голям шанс за лична реализация,НО в същото време,бидейки част от образователната ни система,всячески искам да измъкна децата Смятам,че аз,сега на 34, дори да бъда изтеглена и да заминем,едва ли ще се развия там в сферата,която искам,но въпреки това го искам,заради децата. Аз съм склонна да направя компромис със себе си,за общото благо  Та с две думи,само да ме изтеглят,мен или мъжо, и стягаме куфарите  Мъжото е с частен бизнес,бил е дълги години международен шофьор,та ще се оправи там. Важното е желание да има 

Аз пък, обратното на Бъни, смятам, че до 80-годишна възраст поне, имам мегдан да се развивам и да постигам, особено в една страна, където възрастта не е реална граница (стига да сме живи и здрави, ъф корц). Може би този нов начин на мислене е функция на остаряването, защото преди 10 г. не мислех така. А може би и на обстоятелството, че тук на моите стремления към дообразоване от край време се отговаря, че „не можем да си го позволим“. 

Не можем да си го позволим, защото за отглеждането на трите деца са нужни ср-ва и време и много често сме на ръба (или даже под него), а възможностите за финансиране не са съвсем достъпни, на второ четене (на първо - дъ скай из дъ лимит).

С останалата част съм съгласна - ще заминем, ако успея да убедя лъв ми, главно заради децата, за да ги измъкнем от калта (като под калта разбирам каквото и да било р-тие в Б-я). Какво ни чака там, ако ни изтеглят и заминем, бъдещето ще покаже. Този път смятам планирането да е с оглед на миналия опит.

П.П. Имам двама браЧеда, които са или са били м/ународни шофьори и живеят някъде там, около ЮЗУ.

bunny jinx не мисля, че на 34 години човек е стар, за да може да пробие и да се развие при смяна на средата. Аз също съм около тази възраст и донякъде желанието ми за тотална смяна на средата е свързана именно с това да "дръпна" напред в развитието си. Уви, може би в България е малко по-трудно, тъй като пазарът на труда така е организиран, че едва ли не ако до 26-28 години не си станал мениджър или достигнал до по-висока позиция, то след това те смятат за "стар" и обикновено трудно израстваш. Всъщност в България се дава приоритет на доста млади хора да станат изведнъж ръководни кадри по доста субективни критерии и това създава впечатление, че след 30 не е възможно да стигнеш до по - високо ниво.

Доколкото съм обърнала внимание, в Западна Европа и САЩ в масовия случай мениджърите обикновено са хора над 30, да не говорим пък за сериозни ръководни кадри, борд на директорите и т.н. Хората там са гъвкави и на 30+ сменят попрището и дори и тогава могат да стигнат далеч в развитието си.
 

 
Подкрепям казаното. Тук на туко що завършили студенти им дават поле за изява дори да нямат нужния стаж и опит, а на хора, които имат стаж, опит и т.н. си седят и чакат и затова точно тази част от хора търси развитие извън България. Първо заради по добрите условия и второ възможността за развитие.

O,aз на 34 не се чувствам стара. Дори мога да започна от нулата да уча нещо ново и пак да се развия.Аз съм си такава,читанка,амбициозна. Говоря като цяло. Ако професията ти не е нещо особено,но въпреки това в Бг си се развил добре,наближаваш 40 г и изведнъж отиваш в Америка,какво става? Попадаш в друг свят,към който тепърва ще трябва да се нагаждаш. Имаш деца,трябва да ги храниш на първо време,те да учат. Хващаш се на всякаква работа,само за да я има.Казваш си временно,НО повечето хора си остават там постоянно. Защото някак доучването ти,стремежа към някаква кариера все остава на заден план,а в същото време с непретенциозната си работа живееш супер добре. Това са ми наблюденията от хора,които имаха някакво развитие тук и заминаха - като,разберете ме правилно,не казвам,че има нещо лошо в описания от мен сценарий. Имам две колежки,доцентки,едната замина в Америка,другата в Англия. И двете няколко години работеха какво ли не,но в крайна сметка се добраха до по-добра работа. Тази в Америка учи допълнително за медицинска сестра,от нулата,на възраст доста над 40 Тази в Англия в момента преподава в университет. Но с много учене,жертви,лишения,които повечето хора се отказват да правят там. Така си мисля. Само знам,че искам да ми се даде шанс да проверя аз какви ще ги свърша 
Мяуче,не е мъжО брадчед ти 

Аз тепърва, на 41, станах age-sensitive, което ще рече, че се смятам за изключително млада жена, в разцвета на силите си. Преди това нямах усещане за възраст ни-как-во. Също съм амбициозна, развивам се малко встрани, преводи в определена област, както и в използването на различни програми за генериране на преводна памет и за локализация на софтуер, уебсайтове и пр., но всичко това без никакво признание и без тапия (защото си се учим сами, с инструкции и чат-пат по някой уебинар, ако имам време да го посетя). Само онези, които са работили с мен дълги години (вече 18), знаят какво е нивото ми и ми се доверяват безрезервно. Включително няколко фирми от САЩ. НО цените, на които работя, няма да ми донесат особени дивиденти на място. Иначе нищо не ми пречи да си продължа (освен дето трябва да плащам данъци на 2-3 нива, де). Затова търся друго или и друго. + че ще драпам да направя нещо в трета посока, вписана в дипломата ми за вишу. Тук не мога и не искам, няма да навлизам в подробности защо. Но в крайна сметка, може някой ден и тук да се реализирам, ако не успея да се изстрелям в космоса.

Същото каквото става и на 30, на колкото бях аз, когато заминахме през 2005 г. Започваш някаква, каква да е, работа. И търсиш друга, както и опции за р-тие. Само не съм опитала как е с деца. Виж, с тях няма да е толкова проста задачата.

Ами, аз тук съм така, заради децата. Да поработвам, когато мога, все пак да допринеса към бюджета. Щото за безсънните нощи и пр. пари не дават.


Мхм, кой казва друго?

Аз съм доста по-млада и не знам откъде идва тази идея, че в България се дава път на по-младите, защото при търсене на работа навсякъде ти затварят вратата и ти казват, че нямаш опит. Затова ти се принуждаваш да работиш на стаж с надеждата, че след това ще останеш за постоянно, но дойде ли края на стажа и ти казват: "чао". И именно заради това се хващаш на работа, която не ти харесва толкова много и отново се надяваш за развитие и точно когато има някакъв изглед за такова, идва позната на еди-кой си, която дори няма нужния образователен ценз, а ти иначе се доказвай толкова време.

Точно и заради това реших тази година за първи път да подавам за зелена карта. Някак си е демотивиращо да виждаш как хора, които пишат "не знам" заедно или сватба с "д", да заемат по-високи места от теб, само защото са познати на еди-кого си. Тогава ти за какво да се доказваш? Другата главна причина поради, която искам да напусна БГ е образованието ни. Аз и приятелят ми мислим вече за деца и се надявам, че един ден ако имам такива, то те ще учат в чужбина, но не само висшето, а изцяло.   

Колкото до американската мечта - за мен тя е до хора, няма значение възрастта ти, образованието ти и т.н. Аз имам доста колеги, с които бяхме на бригада в Америка и някои от тях останаха там нелегално. Макар че сме все още млади и без деца, част от тях записаха там да учат и завършиха, а други все още работят на по-непретенциозни работни места. Просто си зависи от човека - какво иска да прави, какво може да жертва и т.н.

Абсолютно е права cute_poison. Има и още нещо, което касае не младите хора като цяло, а младите, нереализирали се семейно, жени (разбирай жени без деца). Ми, не ги взимат. Или още по-грубо, карат ги да правят АГ прегледи, тестове за бременност, да обещават безумни неща, ако забременеят (говоря от опит). Пък ти ако щеш.

След последното ми активно кандидатстване за работа, following завръщането ни от САЩ през есента на 2005 г., поработих малко съвместно с една приятелка, след което изцяло се отказах от работата в офис и с шеВ.  

Оообаче ако отидем в Америчко, ще трябва да си преглътна гордостта и закостенелите разбирания... и да се гмурна в океана от възможности, заради децата. Ама отказвам да го направя сама. Или с лъвю, или изобщо не тръгвам.

Някой определено е гладен за промяна.

Ех тая любов бе. Ако някой така ме дърпа назад, да съм му била шута още през 2005.

Да, това за жените е така, още докато учихме ни казваха, че при търсене на работа ще има дискриминация спрямо пола ни, все пак живеем в мъжки свят.


Хахаха, чакай да го поправя, че адски смешно звучи. Иначе определено съм гладна за промяна, защото тази година съвсем се отвратих от всичко в тази държава. Но иначе си бях и гладна докато писах поста, де.  И тъй като наистина искам да се махана от тук, си мисля и за Англия например, но с техния Брекзит не знам дали си заслужава да зарязвам всичко тук и да отивам в държава, която тепърва ще решава съдбата на европейците, живеещи там.

Много ясно,че всичко е индивидуално. И все пак,имаме много роднини и близки приятели в Америка,Нова Зеландия,Австралия,Англия и Канада и общото ми наблюдение е,че повечето сякаш са се отказали да се развиват там. Даже наскоро си говорехме с мои приятели в ЮК, които тъжно констатираха,че в българската общност там,където те са,единици са търпяли някакво развитие за 13-те години прекарани на Острова. Не,че не си живеят добре,но са зарязали сякаш човека,който са били в Бг и там ново начало,друг живот. Аз съм прекарала 3 години в ЮК също и съм го видяла не само в чужденци,а и в местни. Колкото по-добре развита е една държава и дава възможност и на най-бедните и необразовани да си живеят спокойно,толкова сякаш по-слабо е желанието за развитие в някаква сфера или професия. Имах колеги в една фабрика там,аз пикла на 20 години,те 40+ хора все на тази работа,на най-ниско заплащане. Наричаха себе си бедни,само защото не могат да си позволят почивка в чужбина.Други ядове нямали   Питах ги какво мислят за учене,а те масово казваха,че не им се е учило,защото и без да учат си живеят ок. Затова си мисля,че като отидеш в друга държава с цялото семейство,първа грижа ти е да се устроите,децата да са ок,работата да ти осигурява средства за нуждите на семейството и ако остане време и желание за търсене на възможности за професионално развитие. Така или иначе тези,които бъдат изтеглени ще имат личен сценарий,но не пречи да си чешем езиците тук - да не замира темичката до май  

Cute_poison, то сега е най-добре за тези,които ще изберат Острова,защото все още може да се извади иншурънс - най-трудното ,да не кажа почти невъзможно, за вадене нещо навремето, когато имаше визи. Всички с необходими документи ще се броят в заварено положение. Аз имам слабост към Острова,но ММ не иска и да чуе,иначе имах възмножност да заминем тази година и то да запиша докторантура там,ама ей на, направих компромис с мъжО 

Виждам, че си говорите за развитие. Аз ще дам друг поглед на нещата. На мен честно казано не ми се работи отговорна работа. Признавам си го най- чистосърдечно. Не искам отговорна и стресираща работа. Сега отивам, върша си работата и точка. Нито се напрягам, нито го мисля като се прибера. Идеално ми е. Нещо нямам амбиция за покоряване на висоти и тям подобни, искам да си живея спокойно и простичко. Финансите са ок. 

Tочно това имах предвид  И честно казано,предполагам,че е доста изкушаващо Понякога така ми пламва главата от постоянното учене,защото в сферата на образованието ако искаш да си добър,никога,ама никога не спираш да учиш,носиш гигантска отговорност пред едни деца,за които ти си всезнаещ и ще ги научи и направи хора и т.н. и т.н. В моменти на изтощение си представям как спечелваме,заминаваме,работя си някаква неангажираща работа,спирам с ученето вече и си живея спокойно  Дай Боже да имаме шанс да видим какъв акъл ще ни дойде :*