Аз не се разсълзих на клипа, Вещице, но ми стана мнооого топло на душата. Не пускаме сълзи ние, мъжете, брей, кораво племе. Имам списък от филми, на които съм ревал с хълцане. За мой срам започва със "Слонът, моят приятел"... Последният беше на К. Истууд, както и следва да се очаква, впрочем. Ама беше отдавна.
Обичам Рождество, най-милият празник е, по моему.
В юношеската ни компания имаше едно момиче, което в ония (сещате се) тихи, душевни, заключителни часове на купоните, ни рецитираше стихове. Слушахме я замаяни и благодарни. И най-въздействащите бяха за една малка вещица, в която лирическият герой се беше влюбил до безпаметство, а тя, магарето, взела, та изчезнала. Като всяка вещица.
Обичам Рождество, най-милият празник е, по моему.
В юношеската ни компания имаше едно момиче, което в ония (сещате се) тихи, душевни, заключителни часове на купоните, ни рецитираше стихове. Слушахме я замаяни и благодарни. И най-въздействащите бяха за една малка вещица, в която лирическият герой се беше влюбил до безпаметство, а тя, магарето, взела, та изчезнала. Като всяка вещица.
