Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 28

  • 112 958
  • 770
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 16 131
Тина

Не е важно какво детето прави вкъщи, важно е какъв е навън и дори без нас защото вкъщи винаги е спокоен и подкрепен. Факта че вкъщи може хиляда неща нищо не значи. Аз много дълго се отучвахт като сме на обследване или на урок с мое присъствие някъде да не му интерпретирам , ппдсказвам или да пояснявам че това го прави вкъщи... Не е правилно нито коректно. Такъв тип мое участие имахме при специалната педагогика, но с нея работихме в продължение на 5 години аз присъствах на всички занятия  и вече бяхме като две ръце на едно цяло, толкова се бяхме сработили.

Що се касае до жестове ние също изпозлвах такива заедно с думите. Някак жеста го караше по лесно да се сеща за думата защото жеста е визуален а при нас визията е от голямо значение и водеща , по разбираема от слухово постъпваща информация. Дори си бях купила пособие за жестомимичен език. Щяхме и него да подкараме ако се беше позабравил още с проговарянето.

# 331
  • Мнения: 260
Здравей, Тинна! Аз съм от Габрово и съм водила сина ми това лято две три седмици в центъра,за който пишеш...Не живея в България и трябваше да прекратим посещенията,материалната база ми се стори добра,но само до там. Така и не почнаха заниманията със сина ми по някаква конкретна програма,да обсъдим примерно дефицитите му и да се започне работа относно това. От няколко месеца сина ми посещава друг център,където сега живеем. Не съм много доволна,но нямаме голям избор...Психоложката,която преди месец пое сина ми за терапии набляга на общуването с жестове. И наистина има логика в това.... Относно това дали да спираш сина ти от центъра за работа с деца от аутистичния спектър си мисля, че трябва да си направиш равносметка...дали има напредък при него именно от работата на психолозите с детето ти там. И една молба,ако можеш да ми кажеш с две три изречения само как протичат посещенията в центъра в Габрово. До колкото знаеш, разбира се, знам че не пускат родители. Аз за двете седмици, не разбрах с пекс работят ли или с други методи. Наблягат ли изобщо на това,което е трудно при съответното дете. Може и на лични да пишеш,благодаря ако решиш да ми отговориш:)

# 332
  • Мнения: 413
Здравей, Тинна! Аз съм от Габрово и съм водила сина ми това лято две три седмици в центъра,за който пишеш...Не живея в България и трябваше да прекратим посещенията,материалната база ми се стори добра,но само до там. Така и не почнаха заниманията със сина ми по някаква конкретна програма,да обсъдим примерно дефицитите му и да се започне работа относно това. От няколко месеца сина ми посещава друг център,където сега живеем. Не съм много доволна,но нямаме голям избор...Психоложката,която преди месец пое сина ми за терапии набляга на общуването с жестове. И наистина има логика в това.... Относно това дали да спираш сина ти от центъра за работа с деца от аутистичния спектър си мисля, че трябва да си направиш равносметка...дали има напредък при него именно от работата на психолозите с детето ти там. И една молба,ако можеш да ми кажеш с две три изречения само как протичат посещенията в центъра в Габрово. До колкото знаеш, разбира се, знам че не пускат родители. Аз за двете седмици, не разбрах с пекс работят ли или с други методи. Наблягат ли изобщо на това,което е трудно при съответното дете. Може и на лични да пишеш,благодаря ако решиш да ми отговориш:)


Пиша на лични Simple Smile

# 333
  • Пловдив
  • Мнения: 20 664
Този център в Пловдив ли е? Ако е този, специалистите са млади, не мога да кажа колко опитни и се сменят на около 2-3 месеца, което говори само за себе си.
Офтопик. В "този" център водя нашия човек веднъж седмично (по-често не мога). Суперудобно ми е от "логистична" гледна точка, защото майка ми живее наблизо, по тази и по други причини не смятам да преставам да го водя, но наистина и за мен беше голямо озадачаване, да не кажа разочарование, смяната на специалистите, работещи с децата, преди месец-два, кажи-речи всички изведнъж. Само една такава смяна съм хванала досега, де. Предполагам, че е имало някакво несъгласуване, конфликт или нещо подобно между тях и ръководството.  Rolling Eyes

# 334
  • Мнения: 20
Здравейте, Магдена! Заинтригува ме информацията, че водите сина си в Центъра за аутисти в Пловдив. Тъй като търся център, където да водя дъщеря си, може ли малко подробности за този център: каква терапия прилагат, доволни ли сте от терапевтите като специалисти (стари, нови), от колко време ходите, виждате ли ефект от посещенията. Предварително благодаря и весели празници Simple Smile

# 335
  • Пловдив
  • Мнения: 20 664
Става дума за центъра на фондация "I can too", в сградата на 6-то ДКЦ до хотел "Лайпциг".
Прилагат, доколкото ми е ясно, терапията Floor time или нещо близко до нея.
Родителят не присъства, в края на заниманието излагат впечатления и препоръки, ако сметнат за нужно.
Старите ми харесваха, не мога да ги преценя като специалисти, защото аз не съм специалист, а още повече, както писах, родителят не присъства; но ми харесваха. Новите също са дружелюбни и малкият излиза от занятието в добро настроение, повече от това няма как да кажа. Засега е ходил само 3-4 пъти при тях.
Човекът, който се занимава с дадено дете, не е един и същ, а се "въртят". В момента май имат проблем със сместването на часовете заради напускането на няколко от специалистите едновременно.

Водя го от това лято; водя го още от две години на психолог и от година и половина - на логопед.
Няма как да преценя от какво точно има ефект. Като цяло при моя син развитието е много бавно, той е почти на 4 години, не говори и почти не разбира реч.

# 336
  • Мнения: 20
Много благодаря за изчерпателния отговор, Магдена. Най-вероятно ще опитам да запиша дъщеря ми там. Тя е на 3,5 години, нямаме диагноза, но според двама невролози е от спектъра.
Още веднъж весело посрещане на Новата година.

# 337
  • Мнения: 413
Момичета благодаря за подкрепата. Вече сериозно обмислям да го спирам от центъра за аутисти и да се работи с логопед и психолог само..... въпреки че не разбрах защо от центъра за аутисти не искат логопед да работи с детето ми.....Та надявам се да се сработим с новата логопедка и нещата да вървят лека ,полека... 
желая ви весели празници и да са ни живи и здрави дечицата   Hug

# 338
  • Мнения: X
Аз имам въпрос към мамите, чиито деца вече са в училище. Моят син догодина му предстои смяна на градина и ме тресе при мисълта. Особено, че съм в сферата и знам как такива деца "пречат" и звънят да си ги взимат. Но по-скоро ме тресе треската след 2 години, когато трябва да е 1-ви клас. Ясно е, че ще се ходи за по 1-2 часа за отбиване на номер по-скоро и то аз ще трябва да стоя с него, но през другото време какво ги правите? Вие ли си ги гледате, в ДЦ ли са? Или сте наели някой, пък вие работите. Направо не ми се мисли  ooooh!

# 339
  • с.Николово, обл. Русе
  • Мнения: 709
Моето момче посещава помощтно училище - ще кажа как е при нас. До обяд е на училище сам, без придружител. Наред е учебните часове там с него работи логопед и психолог по график. Следобед го водя в Център за работа с деца с увреждания. Иначе в училището има занимална, където по желание на родителя остава детето след часовете. Синът ми е невербален, ако това ще е от значение за Вас.
Ние работим и двамата.

# 340
  • Мнения: X
Да, и моят е невербален. В Пловдив има само едно ПУ и не съм с много добри впечатления. От друга страна нали щяха да ги преобразуват и може би дотогава ще са по-добре. Благодаря  bouquet Весело посрещане на новата година довечера! Нека е по-добра за всички нас и за нашите деца!

# 341
  • Мнения: 92
Здравейте, мили майки!
Моето дете е на почти 11 години с диагноза F84 и F88. При генетичните изследвания тази година се установи, че е със Синдром на Чупливата X-хромозома През април се отключи и първична есенциална хипертония. Много е агресивен и състоянието му се влошава. Има периодично психотични кризи и едвам го удържам да не се нарани, или да не нарани някой друг.
Не може да се интегрира в училище и в средата около него. С умерена умствена изостаналост е.
Толкова години се надявах, че след като работим с психолог, психиатър, логопед и специален педагог нещата ще се подобрят...Останах си с надеждите само.

С баща му толкова много го обичаме и това, че не можем да му помогнем с нищо направо ни убива!
Преди 3-4 месеца ми каза: "Мамо, аз май живея за нищо!"Много е изолиран от хората - и от деца и от възрастни. Ние сме му всичкото което си има, а психотичните му епизоди понякога са много страшни, самата аз изпитвам страх от него в такива моменти.

Това е нашият живот.

Със съпруга ми взехме решение, че е по-добре да го запишем в помощно училище, защото там поне ще има някакви контакти - до този момент няма никакви. Примирихме се, че няма как да вирее в "нормалната" среда. Не знаем дали постъпваме правилно, но отметнахме всички останали алтернативи.
От София сме. Обръщам се към родителите чиито деца са помощни училища - дайте някакви отзиви, моля.

Весело посрещане на Новата година пожелавам на всички ви от цялото си сърце!

# 342
  • Мнения: 1 070
http://www.nmgenomix.com/bg/sindrom-na-chuplivata-x

Божидара, този тест ли правихте?
След колко време са готови резултатите и къде дадохте кръв?

# 343
  • Пловдив
  • Мнения: 20 664
Този съм го правила аз за себе си - за носителство на премутацията, отрицателен.
Дадох кръв мисля, че в Бодимед. Във всеки случай беше "обикновена" лаборатория, която има поделения в различни градове, работи с организаторите на теста и им изпраща пробите - не съм сто процента сигурна дали беше Бодимед, помня само къде се намираше. Свързах се с тях по и-мейл.
Самото изследване беше направено в Националната генетична лаборатория.

# 344
  • Мнения: 438

Толкова години се надявах, че след като работим с психолог, психиатър, логопед и специален педагог нещата ще се подобрят...Останах си с надеждите само.

............

Това е нашият живот.


Не се отчайвай ....погледни се в огледалото и горе главата  bouquet

Аз с моето дете се убедих че обхване ли ме отчаянието, някак детето го усеща и почва да дърпа назад. И това още повече ме отчайва и влизаме в един омагьосан кръг от който винаги излизаме много трудно.

И друго. След всичко изчетено се убедих че генетичните проблеми водят не само до различни външни белези , но и до нарушен баланс в биохимията на организма. Не знам, явно нещо някъде липсва, нещо с нещо не се свързва по правилния начин и т.н.
Та в тази връзка ние две години и половина ходихме по терапии с нулев ефект. От както давам добавки се видя резултат още на втория месец. Всички почнаха да ми обесняват как чудо станало с детето, но истината е че явно успях да направя промяна в биохимията, от където започнаха видимо различни процеси.

И друго, убедих се че съм един от тримата братя, дето им се счупила колата и викали викали неволята пък накрая сами седнали и си оправили колата и продължили по пътя си. Та в тази връзка  винаги когато съм разчитала на разни терапевти да свършат нещо вместо мен, защото съм имала нужда от малко глътка въздух , то винаги съм съжалявала..

Не искам да те поучавам, просто борбата е всяка секунда. И дето викам аз , колкото по инатлива е майката, толкова по няма да си остави магарето /детето в калта.

Не знам, може би просто тярбва да търсите нови подходи. Децата се променят. Ние сме още малки за училище, но мисля че никога не бих записала детето си в помощно училище. Какво ще му даде ? Среда.......?
От всички съвети които съм получава най уважавам казаното от една докторка генетик. И тогава когато бях в безизходицата какво да правя, тя ми рече така "едно дете за да се развива нормално, трябва да бъде поставено в нормална среда ". Много е простичко и много трудно се оказа за изпълнепие.  Но непрекъснато търся подходи.

Например понеже не можем да отидем на театър, виках два пъти седмично в нас двама актьори, после и клоун, дори фокусник. Гледаме поне два три пъти годишно да се събираме с приятели които  виждат проблемите, но са съпричастни  и винаги подхождат с добро намерение към нея.
И разни такива ги измислям  Joy


Желая на всички весело посрещане на Новата година !

Общи условия

Активация на акаунт