Къде бъркаме, детето на 3 години става все по- агресивно

  • 17 972
  • 158
  •   1
Отговори
# 75
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Те и големите имат комфорт и желания.
Не знам защо се прокарва все повече идеята, че не трябва да се спират желанията на детето, независимо какви са те? И че сакън да не се скастрят то за неприемливо поведение.
После се оказва - една група деца в градина/училище, на които не е нужен  учител, а звероукротител и бавачка.

Спокойно може да не се стига до шамарене на дете, обаче родителя трябва да е постоянен и в наказанията, и в хвалбите, и в показването на любов.

# 76
  • Мнения: X
Мисля, че погрешно си "разчела" съветите за по-строго възпитание....    Laughing
Едва ли някой има предвид авторката да възпита робот.А когато едно дете посяга да бие/рита/щипе/хапе и т.н.,  ясно да му се покаже, че подобно поведение няма да се толерира и е недопустимо.
Не, не съм го разчела погрешно. Говоря за това, поведението на детето да се възприема плоско. Т.е. да се смята, че каквото детето прави, значи то това иска да направи и каквото казва, значи това има предвид.
Децата не са никак плоски. Всъщност са объркващо сложни.
Съгласна съм, че трябва да му се покаже, че нещо е недопустимо, но децата всъщност много по-лесно и бързо хващат правилата, отколкото си мислим. Дори нищо да не им казваме, те пак сами ще ги налучкат, имитирайки нашите действия и реакции.

И нарушенията на правилата всъщност са опити да ни се каже нещо друго. Нещо, за което детето все още няма речник и не може да опише с думи, затова и прибягва до подобни похвати. Лошото му поведение е огледало на начина, по който детето се чувства. "Държа се непоносимо, защото нещо, което се случва тук, е непоносимо за мен, SOS, забележете го и го поправете". Това е.
Кое точно е непоносимо за детето вече изисква малко по-задълбочена работа, за да се открие, но посоката е тази. 


Ако възприемаш поведението на детето по плосък начин, значи трябва да приемеш, че то бие родителите си, защото не ги обича или направо защото ги мрази и иска да страдат. Това звучи ли ти логично изобщо?! Децата в тази възраст обожават родителите си.

Трябва да се открие истинското послание. Ако не успяват да го открият сами, да намерят психолог, той ще им помогне. Но всяко търсене на причината в плоското тълкуване е грешка. Да се работи само с проявлението, без да се открие първо причината, е голяма грешка и може да доведе до задълбочаване на проблема.
В такъв случай пишеш, без да четеш ....    Laughing
Назад съм написала почти същото, с други думи.  
Докато се търси истинската причина обаче, нещата не могат да се оставят така, нали?
Детето трябва да схване, по един или друг начин, че постъпките му са недопустими, независимо какви са причините да се държи така.
Скрит текст:
Отгледах две страхотни деца, които вече са двама млади страхотни мъже, които никога не са посягали на друг по агресивен начин.Имам племенница, горе-долу като детето на авторката, която единствено на мен никога не е посягала.Обича ме, търси ме, играем заедно, но агресия към мен няма.Не съм учила психология, смея да твърдя, че имам "инстинкт" към децата и се разбирам чудесно с всякакъв типаж.Майка ми (светла й памет) беше така.....нямаше дете, което да не е страхотно в нейно присъствие.

# 77
  • Мнения: 5 259
Първо, детето няма аналогична нужда от внимание от другите хора, каквато има от родителите си. То от тях търси помощ и с поведението си им сигнализира, че нещо не е както трябва в живота му. Подобни послания няма как да тръгне да отправя към учителката, взаимоотношенията са различни.

Не знам защо си останала с впечатление, че според мен не трябва да се нарушава дори минимално комфорта на детето. То не е възможно и даже точно наскоро в една тема писах защо. Колкото повече се стремиш да го пазиш този комфорт, той толкова по-лесно нарушим става. Това е напълно загубена кауза.
Стремежът трябва да е детето да е устойчиво на стрес, а не обратното - никога да не е преживявало стрес.

В конкретния случай съм против съветите в стил 5-годишно - Ами то като те удари и ти го удари! Да види то!
Те са профански и зачеркват цялата огромна преднина в емоционалното и социално развитие, която родителят като възрастен човек трябва да има пред детето си. Принизява родителя на нивото на три-годишно и показва на детето му, че то не може да разчита за него. Подобно действие може да е сред взаимоотношенията между малки деца, но не и при родител - дете. Родителят трябва да има капацитет да потърси и реши проблема, а не да се държи и той като малко дете, да се разсърдва, да не говори, да се фръцва и други инфантилни реакции.

Детето не прави това, защото не знае, че не е редно или че е недопустимо. Напротив, знае го. Отлично го знае и точно затова го прави.
Ох, уморих се  Laughing


Колкото до дъщеря ми, може да ѝ е било трудно и изморително да не става, но това не значи, че е ставала. Напротив, не е. А аз съм се оплаквала от това, че е трудно, а не, че е ставала. НО не ми се нищи тази тема, че е много дълга. Просто си разбрала погрешно.

# 78
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Аз удряне с удряне не съм церила, нито хапане с хапане.
Сал за обида изяде няколко 2 пъти шамарите и те помогнаха прекрасно. Въобще не съм се обяснявала, че ме обижда, ама детето добре ме разбра.

# 79
  • Мнения: X

В конкретния случай съм против съветите в стил 5-годишно - Ами то като те удари и ти го удари! Да види то!
Те са профански и зачеркват цялата огромна преднина в емоционалното и социално развитие, която родителят като възрастен човек трябва да има пред детето си. Принизява родителя на нивото на три-годишно и показва на детето му, че то не може да разчита за него.
С това съм напълно съгласна, но с допълнението, че при неприемливо поведение на детето, моментално трябва да му се покаже, че това е недопустимо. И то, да се покаже по ясен и категоричен начин.

# 80
  • Мнения: 5 259
Не знам защо се прокарва все повече идеята, че не трябва да се спират желанията на детето, независимо какви са те? И че сакън да не се скастрят то за неприемливо поведение.
Кой прокарва подобна идея?!

Децата нямат речник за по-сложните емоции, които изпитват. На три години се смята за много високо емоционално развитие, ако каже, че е уморено, а не просто да стане кисело и да се затръшка от което майката да познае, че е уморено и да го насочи към леглото. УМОРЕНО! Това е най-високата възможна емоционална зрялост за тази възраст и много малко деца я владеят. Повечето просто се разкиселяват.

Ако трябва да дам пример с нещо по-разбираемо, да кажем, че детето е жадно. И иска да каже, че е жадно, но не знае думата и не знае подходящи жестове, с които да го обясни, а водата стои на скришно място и то не знае къде точно. Започва да се опитва да привлече внимание, вътрешно си повтаря "Жадно съм, жадно съм", но родителите не го разбират и се опитват да го дисциплинират.
"Ще ми ръкомахаш, а! Я си отивай в стаята, сърдита съм ти. Наказано си за един час да не ти говоря!"
Или половин час лекция по темата "Колко е лошо да се ръкомаха и как това обижда и наранява мам и татко", а детето просто си мисли колко е жадно и как никой няма да се сети да му даде вода.

Това е аналогия, за да се види къде се къса нишката. Колкото и усилия да полагаш в погрешна посока, те няма да доведат до желания резултат, ако наистина не се установи правилна комуникация с детето.
Това е много различно от да не му спираш желанията и сакън да не го скастриш за нежелано поведение. Толкова различно, че даже няма допирни точки.

# 81
  • София
  • Мнения: 39 161
Но ти даже да разбереш от какво идва това поведение на детето, не можеш да му обясниш на него откъде идва и ала-бала. Ще му дадеш вода /примерно/, но с това лошото поведение няма да спре.

# 82
  • Мнения: 5 259
Ще спре, разбира се. Децата не искат да са лоши. Искат да съдействат на родителите си и да получават одобрение. Искат го много силно, просто за много неща нямат изградена реч или поведение и не знаят как най-добре да си постигнат целта, затова понякога се опитват да я постигнат по начин, който ни изглежда абсурден и като че ли по-скоро би им дал обратното на това, което искат.

Ако обаче смяташ, че детето се държи лошо от чиста вродена лошотия и от желание да дразни и защото обича да причинява болка, е разбираемо защо смяташ, че няма да спре.

# 83
  • София
  • Мнения: 39 161
А, не. Не съм казвала нищо за вродена лошотия. Просто те непрекъснато искат нещо. Ако днес е едно, утре ще е друго.

# 84
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Юна, какво точно искаш да ни кажеш? Или си мислиш, че само по твоя край големите разбират децата, или че ние не сме имали ситуации малко дете да не може да обясни, че иска вода?

# 85
  • Мнения: 5 259
Аналогия. Въобще не говоря за вода.

# 86
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Аналогия. Въобще не говоря за вода.
Въобще не говори за физическите нужди за детето.
Защото аз мога да извъртя примера с това, че детето иска да пие от препарата за килими и маха, ръкомаха и се тръшка.

# 87
  • Мнения: 7 006

Обясни му с думи на възрастен , че "иска, да го удари и да го заболи", не можа да обясни- защо?
И аз намирам точно това изречение за притеснително
Консултация с детски психолог,може да е от полза

# 88
  • Мнения: X
 Не мога да се съглася за вродената лошотия.

 Децата са бял лист, върху който пишат възрастните. Аз самата съм привърженик на идеята детето да има свобода да си развива характера според заобикалящия го свят,  като единствено проявите на "девиантно поведение" да се пречупват рязко и отведнъж, в дъно.

 Детето е малко, няма нужда от психолог. Родителите да направят консултация, как да преодолеят периода, щом не могат сами да се справят.

 

 

Последна редакция: вт, 11 окт 2016, 21:41 от Анонимен

# 89
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Не мога да се съглася за вродената лошотия.

Децата са бял лист, върху който пишат възрастните.

 Детето е малко, няма нужда от психолог. Родителите да направят консултация.

 
Ей точно това се оказва, че не е така като се появи детето. Wink

Общи условия

Активация на акаунт