Детето септември, ако има навършени 4 годинки, тръгва на училище. От 9ам до 3пм. През останалото време може да ползвате услугите на детски клуб или childminder, ако не намерите part time job. В Лондон е много скъпо, трябва да си направите сметката.
- Публикувана: 11 окт. 2016, 10:20 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2016, 14:45 ч.
Великобритания - Тема 66 Много Есенно Зимно Коледна
Опааа,почивам днес 
При нас застудя много и ходих да купувам ботички или ботушки на ученичката.Студено й е вече с ученическите обувчици с каишка.Като гледам сварила и да ги ожули прилично.Ми,натресох се в първият срешнат магазин пред очите ми-Маталан.Ботичките много украсени,капси,туй-онуй.Засилих се и грабнах едни ботушки.Зиморничава ми е,моята,знам си-от джапанки минава на ботуши 
Касиерката толкова надута,с един чип нос ама право нагоре.С такава досада и нежелание ме обслужи 
Аз пък не й казах ,че от три неща забрави да маркира ботушките.Ми не й казах-като ми се надува!!!Иначе ми маркирала 2 торбички 
Никога не си премълчавам ако ми върнат повече пари или нещо не ми маркират.Ама тя си го заслужи.Та имаме си нови ботушки:))) 
На работа някакви счупени машини,та нас от агенцията ни изпратиха още в 3ч. да си ходим.Ааааа,чудесно!Отидох и си купих яке
С малката избрахме разни коледни украси,венец,ангелчета....Магазините са вече коледни тук-таме.Още не ме е завладяло онова коледното чувство,то се усеща и във въздуха:))))За днес ,моите ми поръчаха шоколадово брауни и нещо си като солети със сусам да било
При нас застудя много и ходих да купувам ботички или ботушки на ученичката.Студено й е вече с ученическите обувчици с каишка.Като гледам сварила и да ги ожули прилично.Ми,натресох се в първият срешнат магазин пред очите ми-Маталан.Ботичките много украсени,капси,туй-онуй.Засилих се и грабнах едни ботушки.Зиморничава ми е,моята,знам си-от джапанки минава на ботуши Касиерката толкова надута,с един чип нос ама право нагоре.С такава досада и нежелание ме обслужи Аз пък не й казах ,че от три неща забрави да маркира ботушките.Ми не й казах-като ми се надува!!!Иначе ми маркирала 2 торбички Никога не си премълчавам ако ми върнат повече пари или нещо не ми маркират.Ама тя си го заслужи.Та имаме си нови ботушки:))) На работа някакви счупени машини,та нас от агенцията ни изпратиха още в 3ч. да си ходим.Ааааа,чудесно!Отидох и си купих яке
С малката избрахме разни коледни украси,венец,ангелчета....Магазините са вече коледни тук-таме.Още не ме е завладяло онова коледното чувство,то се усеща и във въздуха:))))За днес ,моите ми поръчаха шоколадово брауни и нещо си като солети със сусам да било Аз да попитам с моето какво става в такъв случай? Август навърши 4г. Догодина кой клас е?
E добре,да приемем че заминаваме на пролет.През април малкия навършва 4г.Как ще тръгне научилище,като нито говори език,всичко ще му е ново...Няма ли стреса да е прекалено голям? 
Децата се адаптират по-бързо от нас, възрастните. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно свиква.
Ако мъжът ти е тук, още от сега да подава документи за училище, за да не изпуснете срока. Ако подадете напролет, няма да имате голям избор от училища, обикновено местата в предпочитаните училища са запълнени.
Моят син го доведохме в края на август и след две седмици тръгна в reception class (това преди много години!), дори за Да и Не кимаше по български
Отне им малко време на учителките да го разберат, но и ние въобще не се бяхме сетили за това различие 
Някой търсеше джаджа дето събира топлата и студената вода от разделените кранчета.
http://www.retromixer.com/copy-of-home-21
http://www.retromixer.com/copy-of-home-21
Някой търсеше джаджа дето събира топлата и студената вода от разделените кранчета.
http://www.retromixer.com/copy-of-home-21
http://www.retromixer.com/copy-of-home-21
MimsSsy, колкото са по-малки,толкова по-бързо се адаптират и по-бързо свикват с езика, особено като тръгнат на училище или на градина.
Здравейте мами:)
Отскоро се замислям да заминем за Лондон с моето детенце, тя е на 4 годинки с ДЦП, може да ходи, и всичко друго като другите деца, не говори все още... Тук за момента не виждам подобрение с нея, седим си на едно ниво, пък за там съм чувала че има добри възможности за отглеждане на такива "специални дечица".
Тъ питането към Вас ми е, какви са ми възможностите, има ли така наречени дневни центрове като тук, или на училище ще трябва да ходи(специализирано ). Общо взето нищо не ми е ясно:(
Надявам се някоя от вас да е наясно ако има позната мама в моето положение.
Благодаря Ви:)
Хубав и успешен ден!
Отскоро се замислям да заминем за Лондон с моето детенце, тя е на 4 годинки с ДЦП, може да ходи, и всичко друго като другите деца, не говори все още... Тук за момента не виждам подобрение с нея, седим си на едно ниво, пък за там съм чувала че има добри възможности за отглеждане на такива "специални дечица".
Тъ питането към Вас ми е, какви са ми възможностите, има ли така наречени дневни центрове като тук, или на училище ще трябва да ходи(специализирано ). Общо взето нищо не ми е ясно:(
Надявам се някоя от вас да е наясно ако има позната мама в моето положение.
Благодаря Ви:)
Хубав и успешен ден!
marinka876,не съм много сигурна как точно стоят нещата с училищата за деца със специални потребности. Знам,че до нашето училище има друго училище за деца с увреждания, но тези деца са наистина много увредени ментално и физически. В ресепшън класа на дъщеря ми има дете в инвалидна количка,учи наравно с другите деца,но ментални проблеми няма. Факт е обаче,че се полагат много грижи за хората с увреждания.Създадени са им всякакви удобства и никой не ги гледа странно.
Здравейте, леле, изтървала съм новата тема!
Моят син миналата година като пристигнахме беше на 4 г 3м и веднага започна в ресепшън клас. По-доволна не мога и да бъда от училището. Колкото по-рано, толкова по-добре, по-малко ще има за наваксване. Например в ресепшън учиха буквите, числата, дните от седмицата, сезоните, частите на растенията, сяха семенца и си гледаха в саксийки, все неща, които и англоговорящите деца в класа не знаеха и това, че той не знаеше езика, не му попречи да ги научи. Иначе всичко се учи чрез игра в ресепшън клас и училището много наподобява детската градина в България.
Аз искам да питам нещо друго, имам възрастна двойка съседи на 90 г, с които много се сближихме, с бабата често си говорим и си разменяме писъмца, картички и бележки, помагаме с каквото можем предвид възрастта им и здравето им. Днес разбрах, че дядото е починал. Не смея да притеснявам бабата все още, но искам някак да изкажа съболезнованията си, не знам какъв е етикетът в такива случаи и как се прави, не искам да звъня на вратата, може би картичка да и пусна или нещо подобно, и кога би било удобно, тъй като случаят е съвсем пресен. Ако можете да ми кажете нещо по този повод.
Българи познати тук имам много и често се чувам с доста от тях, но близка съм само с едно момиче. Другите просто не са моя тип компания за прекарване на време, маса и мероприятия, но пък си помагаме при нужда и поддържаме добри отношения с всички.
Моят син миналата година като пристигнахме беше на 4 г 3м и веднага започна в ресепшън клас. По-доволна не мога и да бъда от училището. Колкото по-рано, толкова по-добре, по-малко ще има за наваксване. Например в ресепшън учиха буквите, числата, дните от седмицата, сезоните, частите на растенията, сяха семенца и си гледаха в саксийки, все неща, които и англоговорящите деца в класа не знаеха и това, че той не знаеше езика, не му попречи да ги научи. Иначе всичко се учи чрез игра в ресепшън клас и училището много наподобява детската градина в България.
Аз искам да питам нещо друго, имам възрастна двойка съседи на 90 г, с които много се сближихме, с бабата често си говорим и си разменяме писъмца, картички и бележки, помагаме с каквото можем предвид възрастта им и здравето им. Днес разбрах, че дядото е починал. Не смея да притеснявам бабата все още, но искам някак да изкажа съболезнованията си, не знам какъв е етикетът в такива случаи и как се прави, не искам да звъня на вратата, може би картичка да и пусна или нещо подобно, и кога би било удобно, тъй като случаят е съвсем пресен. Ако можете да ми кажете нещо по този повод.
Българи познати тук имам много и често се чувам с доста от тях, но близка съм само с едно момиче. Другите просто не са моя тип компания за прекарване на време, маса и мероприятия, но пък си помагаме при нужда и поддържаме добри отношения с всички.
Здравей, мисля че ще се справите, щом мъжа ти има работа, а и ти професия. Ако си добра, само от българите ще си направиш клиентела. От уста на уста е най- добрата реклама. Не знам за парт-тайм, трябва да договориш това със собственика на салона. Според мен мислете за град различен от Лондон, там е неоправдано скъпо и не си струва. Ние се преместихме и не съжаляваме, успех! 
За детето не знам, моята е още малка, другите ще споделят.
За детето не знам, моята е още малка, другите ще споделят.
Би ли споделила куде живеете? Може и на ЛС! Благодаря!
В Бирмингам живея, не го препоръчвам . Бих предпочела малко и зелено градче, без много пакистанци, бангладеши и т.н, но засега сме тук. Лондон е много красив град и понякога ми липсва, въпреки че като ходим на гости на свекървата и се чудя как съм издържала на ритъма на живот в града. Сега ми е доста по-спокойно. 
Някой има ли лични впечатления от яслите с Монтесори метод на обучение ?
. Бих предпочела малко и зелено градче, без много пакистанци, бангладеши и т.н, но засега сме тук. Лондон е много красив град и понякога ми липсва, въпреки че като ходим на гости на свекървата и се чудя как съм издържала на ритъма на живот в града. Сега ми е доста по-спокойно. Някой има ли лични впечатления от яслите с Монтесори метод на обучение ?
Здравейте, леле, изтървала съм новата тема!
Аз искам да питам нещо друго, имам възрастна двойка съседи на 90 г, с които много се сближихме, с бабата често си говорим и си разменяме писъмца, картички и бележки, помагаме с каквото можем предвид възрастта им и здравето им. Днес разбрах, че дядото е починал. Не смея да притеснявам бабата все още, но искам някак да изкажа съболезнованията си, не знам какъв е етикетът в такива случаи и как се прави, не искам да звъня на вратата, може би картичка да и пусна или нещо подобно, и кога би било удобно, тъй като случаят е съвсем пресен. Ако можете да ми кажете нещо по този повод.
Аз искам да питам нещо друго, имам възрастна двойка съседи на 90 г, с които много се сближихме, с бабата често си говорим и си разменяме писъмца, картички и бележки, помагаме с каквото можем предвид възрастта им и здравето им. Днес разбрах, че дядото е починал. Не смея да притеснявам бабата все още, но искам някак да изкажа съболезнованията си, не знам какъв е етикетът в такива случаи и как се прави, не искам да звъня на вратата, може би картичка да и пусна или нещо подобно, и кога би било удобно, тъй като случаят е съвсем пресен. Ако можете да ми кажете нещо по този повод.
Има картички за целта.
Sympathy Card се казват, има ги във всеки магазин или където продават картички.
Обаче, аз лично ползвах готови темплейти за текст, че са малко трики.