Не вярвам в семейството както преди, в брака въобще, а това ми беше всичко най-важно, не ми пука, че ще започна от нула, никога не съм се страхувал и винаги съм постигал и гонел, радвал на това да те нарекат със суперлативи и т.н., но нямам стимул, не знам как да го кажа. Разбирам, че имам шанс още утре да пробвам с нова любов, но ме гонят само черни мисли как ще каже един ден нещо просто ей така (същото), събрала малко прах и това е, ако има по-изгоден вариант ще избяга или ако аз се разболея, да не дава Господ, ще избяга със сигурност, само това си мисля или ще реве 2-3 дни, а после ще се гримира и излезе на лов. За секс ще намеря. Не искам да ви обиждам, споделям. Просто не ми пука. Лекарства няма да пия, защото главата ми е добре, но вътре съм изпразнен, няма го този плам, който преди ме амбицираше за всичко. Не се познаваме, дайте да не се конфронтираме скрити зад компютрите, това не е смелост, а... затова казвам. Не съм депресант, никога не съм бил, нито хленча / цивря, нито имам нужда от: "я се стегни!", "не се излагай", "нищо ти няма", "знаеш ли колко са по-зле от теб - ЗНАМ и ГИ МИСЛЯ и съм ги ценил винаги - тяхната БОРБА с болести и т.н.", подобни приказки от подблоковото пространство, хвани се да правиш нещо смислено, знам и действам, не съм спирал да работя от много малък... но, как сте се справили с гадния допир до тинята, оная гадна, мазна, миризлива, която не ви е опръскала, а с маркуч е влезнала от две места, няма да казвам кои. Аз, при когото идваха за съвети как да се държат, за да имат хубава връзка или да ги харесат - ей ме, на! Аз загубих вяра, надежда и любов. Не се срамувам и ще влезна в битка само с голи ръце, но просто не виждам смисъл както преди... всичко ми мяза на ГОЛЯМАТА ИЗМАМА НА ЗЕМЯТА! The scum of the earth!
Ако сте прочели дотук, благодаря за вниманието. Може и на лични съобщения да разменим по дума, че имам малко странни усещания за Опра клъб хиър, бейби..
Със здраве.
И той така би се изразил - аз всичко правех за нея, пък тя ме заряза и не ми даде шанс