Моят неочакван филм.

Изведнъж всичко рухна. Кошмар. Мъж на 36 съм, видял съм и живял за още един живот, без да се правя на важен. Жена ми ме напусна от раз заради друг, разведохме се, а искахме деца, последната година и половина живеехме скучно (сега осъзнавам), от гледна точка на емоции по-скоро, но много добре финансово, демек - екстри, затова и нямахме много свободно време, работа. Не съм го усетил, пропуснал съм, нямах опит, обичах я безкрайно, тя беше моят живот, но от работа-вкъщи, магазини, ваканцийки - абе все едно нормален живот - но не съм разбрал, че тя е изстинала (защото се кълнеше в мен винаги, без да го изисквам), не сме имали сериозни кавги, но сексът намаля до 2 пъти на месец понякога, а сме и двамата много добре сложени физически. Не съм перфектен със сигурност, но исках да бъда за нея, каквото ми е показвала и учела съм правил, нищо не съм отказал, никога, ако реши примерно, че й се иска да се занимава с еди какво си, защото ще правим еди какво си - голям кеф. Но не съм досадник, нито болестно ревнив. Пробвах да й вдигам тонуса с какво ли не, защото аз съм такъв, обичам да пътувам, да работя по нови проекти, като всеки мъж - бързи коли, но като че ли тя даваше вид - да не я натискам или изисквам. Това и направих! А  в каквото е намирала емоцийка, пак казвам,се втурвах с голям кеф, това ми бе най-голямото самочувствие, да се грижа и да се грижат за мен, благодарен съм за грижите. Това съм аз или това бях аз. Трудно падам и за мен мъжът трябва да е скала. Но едно след друго загубих всичко - семейството си, вложих много средства в бизнес, който върви към фалит, загубих добра работа заради това (не ме никак яд, ще продължа), но мисля и се мъча за това, че "уж - любовта на живота ми", а не ми даде шанс. Не прости грешките ми (грубо казано, сякаш очакваше 24/7 да я разгадавам). Тъй като я хванах в изневяра, изненадах я и първата ми реакция бе - ще й простя и тя ще разбере колко много държа на нея и нас, после ще мисля за останалото. Но... цирк, напусна ме. Близките са свикнали, че аз съм най-силният мъж, имам верни приятели до гроб, които дрънкат същото, демек - ти ако не го преживееш, аз ли, кой? Ти си най-силният от нас! Това не е хвалба, за какво ми е, казвам ви истината, че никой не ме разбира, защото не е минал през това. Просто съм потрошен отвътре, душичката ми. Не его, егото ми мина бързо, въпреки че бях "лудата глава на рода, квартала, училище", а и до ден днешен се самовъзспирам за неща, които вече видях и преживях и няма нужда от повече риск само за адреналина и тръпката. Гледам да съм разумен, с една дума, мислех по-скоро къде ще си печем задниците на слънце. Не мога да се позная, допреди респектирах около мен, сега съм като тотална щета - не се харесвам в огледалото, не ям, спортувам и отслабвам без силна храна, мразя лекарствата, пия мента - глог - валериан, чувтствам се дори и стар и бита карта, което е смешно, хубавата ми бивша жена тръгна с 13 год. по-стар от мене, а от нея колко е - не ми се говори. Поредният цирк е, че си купих в тези гадни емоции много бърза кола и едвам не се утрепах, катастрофирах много сериозно и колата и тя е щета, каското го прекратиха, защото направих грубо нарушение, но уви, сега ще я продам на части, а струваше луди пари. Сякаш ме проклеха, затова се моля по няколко пъти на ден, улеква ми, търся и намирам смирение към Господ. Но много ми тежи, че нямах шанс да поправя грешки, които със сигурност съм имал, разберете ме правилно - осъзнавам, че съм живял с неправилен човек, защото обстоятелствата го показаха, да не изгрубявам, аз съм от типа хора - всичко ще е наред, но МРАЗЯ самотата и сега съм неадекватен. Предадоха ме, добре, добре, как не озъзнах, обаче че минава времето и жената не споделя в дълбочина какво я мъчи, сякаш си гласи картите да може винаги да се оправдае и дори сякаш я оправдавам и аз и се обвинявам (а би следвало да сме равни), това гадно чувство ми насади, тя за мен беше приоритет, разсъждавал съм така: близките ми са ДЛЪЖНИ да осъзнаят и разберат, че МОЯТА жена е част от мен и тя ще бъде защитена дори и да не им е изгодно или харесва, без да ги мачкаме, разбира се. Обвинявам се за секса, но не мога да повярвам, че сме го правили толкова малко напоследък, бях привикнал и със самозадоволяване чат-пат, ужас, викам си сега - защо не може да пробваме отново, за да не проваляме така нещата, после разбирам, че не може това да е такъв проблем и изтрезнявам, разбирайки, че проблемът е ясен, по-добре да не обиждам какъв е. Но не мога да ви опиша колко съм разочарован и започвам да генерализирам, че вече животът и хората са си просто едни...
Не вярвам в семейството както преди, в брака въобще, а това ми беше всичко най-важно, не ми пука, че ще започна от нула, никога не съм се страхувал и винаги съм постигал и гонел, радвал на това да те нарекат със суперлативи и т.н., но нямам стимул, не знам как да го кажа. Разбирам, че имам шанс още утре да пробвам с нова любов, но ме гонят само черни мисли как ще каже един ден нещо просто ей така (същото), събрала малко прах и това е, ако има по-изгоден вариант ще избяга или ако аз се разболея, да не дава Господ, ще избяга със сигурност, само това си мисля или ще реве 2-3 дни, а после ще се гримира и излезе на лов. За секс ще намеря. Не искам да ви обиждам, споделям. Просто не ми пука. Лекарства няма да пия, защото главата ми е добре, но вътре съм изпразнен, няма го този плам, който преди ме амбицираше за всичко.  Не се познаваме, дайте да не се конфронтираме скрити зад компютрите, това не е смелост, а... затова казвам. Не съм депресант, никога не съм бил, нито хленча / цивря, нито имам нужда от: "я се стегни!", "не се излагай", "нищо ти няма", "знаеш ли колко са по-зле от теб - ЗНАМ и ГИ МИСЛЯ и съм ги ценил винаги - тяхната БОРБА с болести и т.н.", подобни приказки от подблоковото пространство, хвани се да правиш нещо смислено, знам и действам, не съм спирал да работя от много малък... но, как сте се справили с гадния допир до тинята, оная гадна, мазна, миризлива, която не ви е опръскала, а с маркуч е влезнала от две места, няма да казвам кои. Аз, при когото идваха за съвети как да се държат, за да имат хубава връзка или да ги харесат - ей ме, на! Аз загубих вяра, надежда и любов. Не се срамувам и ще влезна в битка само с голи ръце, но просто не виждам смисъл както преди... всичко ми мяза на ГОЛЯМАТА ИЗМАМА НА ЗЕМЯТА! The scum of the earth!
Ако сте прочели дотук, благодаря за вниманието. Може и на лични съобщения да разменим по дума, че имам малко странни усещания за Опра клъб хиър, бейби..
Със здраве.