Честно казано, липсата на елементарно съобразяване с ближния е еднакво противно и у млади, и у стари.
- Публикувана: 18 окт. 2016, 13:04 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2016, 23:29 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 71
Абсолютно.
Пазим си нервите. Как да се отнасяш към напрено младо петле, което си мисли, че всичко знае, а ти си някаква отживелица. Майка ми ми е разказвала как правила кюфтета за пръв път - все й се виждали сурови отвътре, та ги нарязала на парчета, да се изпържат, докато станало запържена кайма.
Пазим си нервите. Как да се отнасяш към напрено младо петле, което си мисли, че всичко знае, а ти си някаква отживелица.
Уважение или неуважение върви в две посоки.Човек се напъва и му писва.
За готвенето-толкова подробни рецепти има в нета и питаш и в този форум и ти отговарят опитни хора,че само да поискаш.Дълго готвихме с моите по телефона и в нета,първо писма писах като нямаше връзка.В чужбина,не че няма,нямахме ние.Ами научиха се и някак готвят,щом си го ядат е хубаво.Или си поръчват готово.Който го плаща го е готвил.
Благодаря на снаха ми ,че е директна.През всички минават периоди някакви.Първо не бях виждала толкова директен човек.
Носех по много, едни вишни цяла купа напълних,може би две кила,да не казвам голяма дума. Директно ме отряза,колкото да твърдях,че са хубави.И после ми казаха,че в кофата отишли.Тук щях да раздам на някого,там не живеят така да си дават.Бързо се разваля и с шепи ли да ядат. И се старая да е малко.И питам.
Аз пък съм впечатлена как някой страда,че постъпва по определен начин.Постигнал е желаното,но го яде отвътре защо постъпва така.Има го в доста оплаквания тук.И аз го правя -уж съм доволна,ама не съвсем.
За готвенето-толкова подробни рецепти има в нета и питаш и в този форум и ти отговарят опитни хора,че само да поискаш.Дълго готвихме с моите по телефона и в нета,първо писма писах като нямаше връзка.В чужбина,не че няма,нямахме ние.Ами научиха се и някак готвят,щом си го ядат е хубаво.Или си поръчват готово.Който го плаща го е готвил.
Благодаря на снаха ми ,че е директна.През всички минават периоди някакви.Първо не бях виждала толкова директен човек.
Носех по много, едни вишни цяла купа напълних,може би две кила,да не казвам голяма дума. Директно ме отряза,колкото да твърдях,че са хубави.И после ми казаха,че в кофата отишли.Тук щях да раздам на някого,там не живеят така да си дават.Бързо се разваля и с шепи ли да ядат. И се старая да е малко.И питам.
Аз пък съм впечатлена как някой страда,че постъпва по определен начин.Постигнал е желаното,но го яде отвътре защо постъпва така.Има го в доста оплаквания тук.И аз го правя -уж съм доволна,ама не съвсем.
Стига де! Ако младите не са уверени на 20, кога да са? Тепърва да придобиваш самочувствие след тази възраст не е добре. От психологична гледна точка, здрав човек в това отношение, именно на тази възраст трябва да има самочувствие.
Обратното би означавало да е вече смачкан психически човек, а това е гаранция, че никога нищо няма да постигне.
И за двата пола се отнася, не само за жените и такива, които са снахи в частност
Обратното би означавало да е вече смачкан психически човек, а това е гаранция, че никога нищо няма да постигне.
И за двата пола се отнася, не само за жените и такива, които са снахи в частност
Пазим си нервите. Как да се отнасяш към напрено младо петле, което си мисли, че всичко знае, а ти си някаква отживелица. Майка ми ми е разказвала как правила кюфтета за пръв път - все й се виждали сурови отвътре, та ги нарязала на парчета, да се изпържат, докато станало запържена кайма.
На мен точно това ми е било чудно понякога. Младото - ясно, че е наперено, със смешно самочувствие и не умее да преценява правилно. Старото, като човек с опит, мъдър, врял и кипял, не би ли трябвало да може да прецени и да овладее ситуацията, преди да се стигне до конфликт? А вместо туй неясно уважение, което се изисква, елементарно любезно отношение и възпитание би свършило чудесна работа.
Това клише с опита, вече не е меродавно. Опита, който имат примерно 60 годишните, няма нищо общо с този на 40, ако вземем една и съща възраст от 20 години, да речем. Ама нищо. Както и днешните 40 годишни, имат различен опит от днешните 20 годишни.
Ако на 60 годишната, единствения приоритет като е била на 20 е да се омъжи и хареса на свекървата, научена как трябва да го постигне и да се държи, то този приоритет е изместен в нещо друго при 40 годишните и в трето при 20 годишните.
Трябва обаче всяко следващо поколение да се остави да натрупа опита си за неговото си време. Ако му вменяваме архаични отживелици е съвсем естествено да не ги приеме. Неестествено би било противното.
Ако на 60 годишната, единствения приоритет като е била на 20 е да се омъжи и хареса на свекървата, научена как трябва да го постигне и да се държи, то този приоритет е изместен в нещо друго при 40 годишните и в трето при 20 годишните.
Трябва обаче всяко следващо поколение да се остави да натрупа опита си за неговото си време. Ако му вменяваме архаични отживелици е съвсем естествено да не ги приеме. Неестествено би било противното.
Трябва обаче всяко следващо поколение да се остави да натрупа опита си за неговото си време. Ако му вменяваме архаични отживелици е съвсем естествено да не ги приеме. Неестествено би било противното.
Разбира се. Аз говорех за самоувереност. Един самоуверен човек няма да се върже на подскачането на младото петле и да поведе война срещу него. Най-много да се подсмихне под мустак.
Става дума, че възрастният човек с опит, трябва да знае как да се държи с петлето. А не да се карат на едно ниво.
Именно.
Ма ко, опитът предполага, че можеш да се справиш с врабчето достатъчно дипломатично и без тежки повреди, стига да го имаш като цел. Не говоря за опит в смисъл "виж колко съм опитна, прави точно като мен". А някои хора може и да нямат усета за това, но с какво смятат, че са по-добри от 20-годишно петле, след като за двойно по-дългия си житейски опит не са успели да излязат от собствените си 20 години по петлешки реакции?
