С какво ви дразнят свекървите- 71

Точно!

Това твърдение е в противоречие точно с твоето.
Аз не говорех за карането, а за изграждането на приоритетите и остването на младите да си ги преценят за себе си. Включително и това кой и по какви причини да уважават

За опита нямах предвид справяне с петлето. Казах, че опита на различните поколения е различен, а от там нагласите и реакциите им. Като цяло

Терминът "снахето" не визира младостта на снахата, а е по-скоро част от лексиката на една определена прослойка. В тази лексика е включено определението "путьо" за сина. И отново стигаме до гърнето и похлупака.

Ами ако е толкова несигурна в себе си, че се заяжда на дребно, скача за глупости и се сили да се доказва, без някой да й иска каквото и да било доказване, е петле, ако ще и на 37 да е. А че ще се има за разтропана и можеща е несъмнено, но дали е такава е съвсем друг въпрос.

Ако нямаш акъл в главата за две стотинки и да се сдобиеш с мъдрост, придошла от различните житейски ситуации, каква файда, че си станал дъртюга и имаш опит?
При някои живота си минава ей така и пет пари не дават. Хората са казали за акъла и мензиса.   

Това "силене и доказване" понякога е само в главата на свекървата. Ако поканя свекърите на гости и приготвя няколкостепенно меню, гледащата под вола теле свекърва, може и да реши, че се пъна да се доказвам, а аз просто така да си посрещам по принцип гостите.
Добре, че свекърва ми си гледа живота и не се превтриса кой колко се "доказва", нито си даваме акъли една на друга

Джули, има и нещо друго. Не е нужно свекървата конкретно с теб да се състезава и да се пъне. Може да си е такава по характер. Знаеш ли я примерно как се надлъгват с комшийката: на коя погачата повече се е надула, на коя агнето е станало по-сочно, на коя кокошките снесли повече яйца и т.н.
То го приемам като в парка с майките - на коя колко зъба имало, кога проходило и дъра-бъра. Явно времето не е шега работа и това не го казвам с лошо чувство.
И аз като мина 50така, когато децата ще отхвръкнат и ще сме поодъртели с мъжа ми може и да се заинтересувам да джуркам лютеница и да правя компоти.
На мен вчера темата ми подейства положително. Не сте лоши. 
Ще извикам свекито на гости да се гледат с детето, ако иска да шета. Ще резервирам две нощувки и отивам с ММ да се правим на гаджета.

На каквото да се правиш,ако не е двупосочно разбирането,ще се чувстваш виновен.Както да поставяш на място някого,вътрешно ти трепери.
Както си просиш ,така ти  подават.Отстъпките са до време, намеците са следвани от директни   изяснения. И след всичките продължаваш да надничаш под леглото и  в мивката и печката,в душата на някого,където не си желан.То  наистина снахето  е показателно  за  надмощие и  пренебрежение,да ме извини Бобка.Нещо като свекурвата  е .
Гадното е когато хората са на различни нива,единият страда със сигурност,другият може и да не се усеща къде  е.На  едно ниво и лика прилика  да се оправят.
И тези недоразумения  и разминавания  са до време,докато се напаснат и разберат хората кой  какво иска  и за какво се бори.Колко струва. После са излишни и  дразнещи отвсякъде.
И няма нужда да се чувстваш виновен,че другият е простак.

Бях на 27, когато заживях с ММ. При първите ни гостувания при неговите родители, тя не ме приемаше на сериозно май, като се има в предвид, че той не е бил от момчетата, които са водили момичета у тях. Не съм и искала от нея да ме приема с чест и почести де. При моите родители видимо нещата протичаха по-леко, защото там никой за нищо не ни закачаше. Ако решим да спим по обяд, то не идват да ми тропат сто пъти на вратата да ни питат ама наистина ли ще спите, ама като станете какво ще правите, ще вечеряте ли и така една камара въпроси. Да не говорим, че никой не ме е разпитвал кой пере у нас гащите, кой търка тавите и такива ежедневни работи. Ако по някакъв повод се е стигало да такива въпроси, майка винаги контрираше с - както им е добре, така да живеят, ако не знаят, сами ще се научат и т.н.

При свеки беше друго - ето ти тенджера, купи си тел и еди какъв си препарат и да я търкаш, че да не остават петна. Не му купувай еди какви си боксерки, щото са скъпи, няма нужда. Пери му бялото бельо отделно от цветните дрехи, щото знаеш ли как се захабяват. Чувствах се все едно съм чистачката дошла на смяна в къщата на сина й. Опитваше се да ми внуши, че понеже "бързо сме се взели" не се обичаме чак толкова много, ама нали сме по-възрастни, това не било важно.
Това страшно много ме изнервяше. Лошото е, че го правеше, когато сме на саме. В началото смятах за нужно да й се обяснявам и да я оборвам с разни неща, докато един ден не споделих със сина й и си реших всички проблеми. Добре, че бързо ми узря кухата глава и разбрах, че няма смисъл да споря с вятърни мелници. На няколко пъти ММ се е налагало да ме защити и да й спре словоизлиянията. Сега периодично само й се напомня, когато прекалява. Опитва се да ме засегне понякога, но пък вече не съм й интересна. Не че не ме ядосва от време на време с изказванията си, ама гледам да не се тровя излишно.

Деската, прави ми впечатление, че непрекъснато правиш сравнение и изтъкваш твоите родители.

Мъжки майки. Аз до тоя извод стигнах.
Женската майка я интересува някой да обича момичето й, да се грижи за нея, да я уважава, да е мил.
Мъжката я вълнуват освен тези неща и дали някой ще е в състояние да се грижи за него, колкото тя. Дали е изпран, изгладен, спретнат, пък да не е гладен. Пък дали жена му не е някоя мърла.
  

Правя сравнение между неговите и моите и че има разлика в отношенията. Все пак с чии родители да сравня тези на мъжа ми?

Не, че моите нямат трески за дялане. И за тях съм писала в тази тема, но поне по отношение на битовизмите с тях е някак по-леко. Разговорите ни не се въртят само около мръсни гащи, готвене, чистене и т.н. задължения и набиване на канчето, как всичко това е женска работа.

Виж, като родих, те се държаха доста неадекватно. Даже до скоро, като чуеха за болести, се побъркваха. Примерно на свекърва ми по-лесно мога да споделя, ако детето е болно. С майка ми до скоро ми беше по-трудно, защото тя все нещо не харесва в начина на лечение, сякаш е доцент по медицина. Та и те не са безгрешни де.

Джули, откъде го извади това кулинарно състезание? "Сили се да се доказва" е съвсем друго. Аз поне го свързвам с определен начин на общуване и свързване с хората.

Ако трябва да слезем в бита, "доказването" не се изразява в какво е сготвила снахата, а претенциите към готвенето и поддръжката на свекървата тип "Каква домакиня е тя, мъжът ми цяло детство филии е ял." и подобни.

А ако едната страна възприема другата като враг (все едно коя), никаква дипломация не помага, само спиране на общуването.

Да, бе! През метлата ми е дали е изпран и изгладен. Да не е сакат? Ако иска увит с одеало да ходи.

Вие в живота прости хора не срещате ли? Как се справяте с тях?

Дезертирам. Прекалено са ми ценни и нервичките, и личното удоволствиенце, за да си губя времето с тях. Ако е крайно неизбежно, паля метлата и показвам най-доброто от благия си, нежен характер.