Безсилието на днешните учители

Пффффф, смеси една чаша бял с една чаша кафяв ориз и му дай да ги раздели...ужас, тези разкази ме връщат в някой си клас, когато една от учителките ни не издържа и метна тебешир към единия заяждач, който я побърка, че тя го била нарекла "индивид". За беда го нацели в окото, той пък се разсърди и седна най-отзад демонстративно затулил око. Тя пък се притесни дале не е нещо сериозно, започна да го уговаря да й покаже. Той пък почна да се лигави тройно и след десетина минути часът свърши... Нямам думи днешно време нещата колко повече са се усложнили.

А сега ми хрумна... ако с ввлизането започнеш с "хайде, Петърчо, забавлявай ни сега, днес ще си почивам" и го предизвикваш да прави циркаджийници, дали ще има достатъчно въображение да започне и да държи неуморно темпо?

Не съм чела цялата тема, за което се извинявам. Но аз си задавам въпроса, какви са последиците за това поведение. Според мен трябва да измислиш определени последици за това му поведение и от началото да го поставиш пред избор - ако не работиш и спазваш дисциплина по време на час, ще се наложи да останеш в междучасието в клас и да довършиш това, което не свърши в клас (ако е приложим този модел, тоест ти да можеш също да останеш там  в междучасието или някой друг колега), или например: ти ни крадеш от времето, последиците са ето тези (тях най/добре да обсъдиш с всички деца и да съберете идеи) - да измете класа след часовете, да изчисти дъската, да вдигне столовете на всички на чиновете след клас. Тоест трябва да има последствия за това поведение и човек да е напълно постоянен при изпълнението им.
Обясни също така на другите деца да се опитат да го игнорират, това е трудно за тях, но пък той като види, че това му поведение не предизвиква желаната от него цел, може и да спре.
Не съм съгласна с мнението, че учителят се справя сам, защото е професионалист, има такива деца, при които наистина нищо не помага и точно затова трябва да се потърси помощ отвън, било то специален педагог, който да тества детето, разбира се разговор с родители (при което няма гаранция, че ще съдействат), консултация с колеги, уведомяване на директор и т.н.

Само че пропускаш едно нещо - на детето трябва да му пука за последствията. Ако не му пука или не осъзнава послествията, то не виждам какво може да се направи.

Ами зависи от последствията. Едва ли на някое дете ще му хареса да остава в голямото междучасие в клас, вместо да излезне и да прави каквото си желае.
Но с по-голям или по-малък ефект дадена мярка, която предприеме учителят, трябва много ясно да се показва на това дете, че има граници и то ги прекрачва.

как точно ще го накараш да остане през голямото междучасие в клас, ако то не иска? Ще го вържеш з ачина или ще го заключиш? Ако детето не избере да се подчини, ти физически нищо не би могла да направиш. Това с ясното показване съм го чела само на думи. На практика никой не казва точно как и какво се прави. Трябва да покаже, ама как?

Възлагат се специфични отговорности на детето. Важно е да разбере, че не е непрекъснато наблюдавано с цел да бъде мъмрено за лошото си поведение. Вие се взирате в грешките, за да ги коригирате навреме, но когато това става от позицията на принудата, то започва да действа опозиционно и това се превръща в стереотип - игра на нерви. Спрете да обръщате внимание на дребните пакости, разчупете рамките, възложете отговорности, с които то да се почувства значимо, хвалете го, спечелете го. Това поне съветват психолозите.

Хубадо, де, трябва, ама като неразбира, или ако разбира, но не му пука? Рамки, разчупване, хвалене - дъра-бъра! Психолозите си приказват дежурните неща, но малко от тях го правят на практика.

Между другото, започвам да оценявам положително смисъла на това, което правят някои западняци при лошо поведение на детето - отстраняване от час и от училища за ден или колкото решат, родителите при директора и т.н. Насила хубост не става, а и да става - не бива. Не може на всяка цена едно дете да бъде държано в час, макар то очевадно да не проявява интерес или да смята, че не иска. И тук държа да се отделят децата със СОП, защото те си имат обективни причини и при тях се работи допълнително. Ако правилно съм разбрала конкретния обсъждан тук случай, родителите трябва да си поемат отговорността, защото щом детето е с дислексия и и без това му е трудно да се справя в редовните часове, то занималнята е абсолютно безсмислена за него в този си вид и изпълнява функцията само на място, където детето да пребивава. И то се вижда по дисциплинарните проблеми - детето нищо не научава, изморено е, усеща, че не се справя и затова го избива натам. Това дете не е за тази занималня, защото престоят там не само, че не го развива, а го затормозява още повече, но нататък решенията са на родителите.

Не виждам смисъл насила да се стоварва всичко на главите на учителите, ако едно дете се държи безобразно в час и не му пука или не разбира последствията. Щом не иска, нека родителите да си влязат в ролята и да говорят с детето си и да го убедят те като родители, че е важно да се държи добре в час. Отстранява се от час, обаждат се на мама и татко и те да си го поемат нататък. Уверявам ви, че при неудобството да отсъстват от работа ден или два, много бързо ще намерят подхода да убедят детето какво трябва да прави. Иначе лежат на ухото "длъжни сте да държите детето в училище и да го учите, мен не ме закачайте", което е зле за всички.

Ми подписка, изключване, а може и затвор! Никой ли не се сети да го предложи досега?! То затова държавата ни е на такъв хал, щото такива нагли престъпници се разхождат необезпокоявани !

По-късно стават престъпници, поощрени от дългогодишната безнаказаност, на която са се радвали. И не, не си губим времето с подписки. Местим си децата, а "героите" ги оставяме на родителите им, да се оправят с тях както могат и да си ги търпят докато са живи.

Аз си местих детето от една, дето само подписки правеше, наказания и крясъци. И моето дете не беше обект на подписки, напротив, беше й любимка. В последствие видях, че във всяко училище има деца с проблеми и/или СОП, ама с други учители случайно разбирах изобщо за това, и проблеми имахме 0. Нали се сещаш каква разлика имаше и за децата. И за „добрите”, и за „лошите”. Затова са ми смешни тези нахъсвания против децата. Триста пъти се каза да пита опитен колега с авторитет, и че не става за ден. Тя опява за майка му и телефона. Ту има дислексия, ту е просто невъзпитан. Просто ми звучи точно като онази женица, която успя да изгони 15 деца до 4 клас и която вечно беше недоволна, и от която още имам кошмари. Изключителен непрофесионалист и третираше всички 7 годишни като престъпници  Ако просто изпуска напрежението тук-окей, ама ако е такъв подхода...и мен ме избива на агресия

Не зная за какво говориш, но емоцията ти е до тавана.
Във всеки случай ако моето дете беше с деслексия и нещата са като описания случай, нямаше да го изпращам в тази занималня, а щях да търся други начини - занималня с малък брой деца, индивидуална подготовка с учител вкъщи или аз самата щях да се заема. За съжаление за много родители занималнята се възприема нещо като забавачка, а учителката като гувернантка - да има място, където детето да седи, половин ден. Хората са всякакви, така че и целите са им различни.

Анди, да, на запад може да стават тези неща с отстраняването на деца от училище за ден-два, защото правата на учителя  и на останалите деца да работят в спокойна атмосфера не се поставят под въпрос. Тук на родителя се гледа като на потребител, а училището предлага т.нар. образователна услуга  

Възможно е практически да го накараш да остане в междучасието, дори и детето да не иска. Зависи от подхода, ако му се каже, че дори и да избяга, това няма да му подобри ситуацията, а ще доведе до това да остане и следващото...Или ако въпреки че съм му казала да остане то излезе, то излизам и го намирам и му казвам, че не трябва да е навън а вътре. Нужни са железни нерви, за да се изтърпи всичко в началото и отнема много време, но действа, нужно е постоянство. Определени мерки помагат дори и ако за ненапълно отстраняване на дразненията, то за намаляване. И ако се изработят мерки според възрастта при пречене в час, учителят има рамка, на която да се опре и да действа. Не може нещата да се оставят така и ежедневно да се приема този тормоз. Ако самият учител си каже, и аз няма как да го накарам, няма как и детето да му повярва на това, което той изисква от него. И тук не говоря само за оставане след час, това беше само 1 пример.
 

какъв е подхода ? да съм казала , че крещя? че съм набила детето? че си изпускам нервите? че се отказвам от него и не искам да му помогна? Не си противореча- има дислексия , но наред с това и поведението му е под всякаква критика и тук търся съвет как бих подобрила това му състояние. Опитни колеги с авторитет бол, но никой няма да тръгне да решава моите проблеми, всеки си гледа в неговата паничка. И с други учители се държи по този начин и какво?Явно аз съм "изтеричката", която се опитва да му помогне. Като не успяваш да вникнеш в поста ми и четеш отгоре отгоре не коментирай, друго е да си вътре , друго е да гледаш отстрани

Това с измитането на стаята, почистване на дъската, свършване някаква работа за класа работи и се практикува. Подобни последствия обаче са свързани с това да се изработят от целия клас, тоест и децата да бъдат участници в това и да са наясно. При определени нарушения следва да се уреди едно от тези с целия клас споразумяни неща. 
А имате ли правила на класа, пак обсъдени и изработени с децата?
Не виждам нищо лошо в това, децата да помагат за хигиената на класа. Не е ли част от учебния процес и научаването на ред? Как да си сортират учебници, тетрадки, как да работят с учебни материали и после да ги връщат по местата им? Аз съм свидетел на това как деца доброволно метат стаята, чистят си чиновете, искат са изтрият дъската и да подредят учебния план за даден ден. Не виждам нищо странно в това, още по-малко лошо.
А що се отнася до крясъци и викане, според мен също не дават резултат, по-скоро може и обратен да е вфектът