А бе Янтра, стана ми смешно на мен, както го разказваш, а пък знам, че не е било никак смешно.
Така е, мили мои, има си екстрени случаи.
И Яна е права, че всяко дете е различно, ненапразно казват "всяко дете е отделна вселена".
И за съжаление няма универсални рецепти, това също е ясно на всички.
Аз само апелирам да се стремите към повече разбиране и по-често да се поставяте на тяхно място, нищо друго.
Нито искам да ви уча как да си възпитавате децата, нито мога да го направя.
Просто ви давам още една гледна точка по въпроса, нищо повече.
Аз много обичам да си говоря с деца на всякаква възраст или да ги слушам. Преди, когато разхождах кучето, ставах неволен свидетел на много детски разговори и чувах неща, които много ме изненадваха. Дори игрите на децата ме изненадваха.
Играят си момченце и момиченце на 4-5 год. Тя реди някакви неща от листа, камъчета и клончета на пейката, после отива нанякъде, връща се, поглежда нещата върху пейката и му казва: Ама скъпи! Ами нищо не си продал! Какъв мъж си ти, с един бизнес да не можеш да се оправиш!
А в друга игра момченцето влиза в катерушката (която явно е домът им) и казва: Прибрах се, скъпа!
А тя отговаря с тон, който не мога да опиша: Така ли, скъпиии...Аз се изкъпах, сега съм мокричка и те чаааакам...
И всичко това казано от едни бонбончета, които още не могат да говорят правилно
Хем са смешни, сладки и забавни, хем една тъга се промъква...
Така е, мили мои, има си екстрени случаи.
И Яна е права, че всяко дете е различно, ненапразно казват "всяко дете е отделна вселена".
И за съжаление няма универсални рецепти, това също е ясно на всички.
Аз само апелирам да се стремите към повече разбиране и по-често да се поставяте на тяхно място, нищо друго.
Нито искам да ви уча как да си възпитавате децата, нито мога да го направя.
Просто ви давам още една гледна точка по въпроса, нищо повече.
Аз много обичам да си говоря с деца на всякаква възраст или да ги слушам. Преди, когато разхождах кучето, ставах неволен свидетел на много детски разговори и чувах неща, които много ме изненадваха. Дори игрите на децата ме изненадваха.
Играят си момченце и момиченце на 4-5 год. Тя реди някакви неща от листа, камъчета и клончета на пейката, после отива нанякъде, връща се, поглежда нещата върху пейката и му казва: Ама скъпи! Ами нищо не си продал! Какъв мъж си ти, с един бизнес да не можеш да се оправиш!
А в друга игра момченцето влиза в катерушката (която явно е домът им) и казва: Прибрах се, скъпа!
А тя отговаря с тон, който не мога да опиша: Така ли, скъпиии...Аз се изкъпах, сега съм мокричка и те чаааакам...
И всичко това казано от едни бонбончета, които още не могат да говорят правилно
Хем са смешни, сладки и забавни, хем една тъга се промъква...
.Спокойно,красиво,подредено и уютно.Ще черпя и снимки,но през телефона ми е трудно.
.Чини ми се,че скоро пак ще ме проводят на екскурзия 
. 
Живи и здрави да са. 
При вида на лук, плуващ в супата или яхнията, получавах позиви за повръщане. 
