Анорексия

  • 83 983
  • 814
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 4 496
Габи, какво става с теб?

# 241
  • Мнения: 200
меню поняога много малко,поняога както оби4айно...страх ме е да ям през деня .. стане ли някъде около 17-18 4аса тогава запо4вам да си взимам по малко нещо,не мога да обясня защо..днес нищо не съм яла

# 242
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 316
Габи, колко време ще изкараш така още?  Cry Нали знаеш накъде си тръгнала? Не те ли е страх поне? Cry
Ако те е страх да се храниш, защо не пробваш да пиеш? Мляко, сок, нектар? Разредени с вода бебешки пюрета?

Майка ти знае ли колко се храниш? Rolling Eyes

# 243
  • Мнения: 2 829
От храната я е страх повече отколкото от смъртта. Храната е по-реална, тя има образ. Това,ч е се убива бавно е на заден план.

Аз също искам да попитам Габи за майка й- какво прави относно твоето състояние? За семейството ти - имаш ли брат/сестра? Баща?

# 244
  • Мнения: 6 829
Габи, защо се включваш с по две - три изречения и почти нищо не казваш в тях? Темата ти я зададе, а ни оставяш да гадаем.
Когато се гладува, в началото, идва една сила и човек се чувства много добре, леко му е, горде се че отслабва... постепенно обaче силата изчезва.
Ти от колко време не се храниш нормално? Спря ли ти вече цикълът, започна ли да ти капе косата, немощна ли си? Другите, забелязват ли, че имаш здравословен проблем или все още можеш да прикриеш адът и мъката, в които живееш?
Не знам дали четеш внимателнo всички постове и връщаш ли се да препрочетеш някои от мненията. Аз ти писах в началните страници, че минах през анорексия, последва булимия. Толкова бях отслабнала, че когато майка ми ме видя гола ме наби (бях 7 клас). Спря ми цикълът за 2-3 години, окапа ми косата, спря ми растежът и от този черен за мен период последваха редица проблеми: с нервите и контрола на емоциите, проблем със самочувствието и общуването с другите, с кожата, с имунната система, с храносмилането, с ходенето по голяма нужда, развалени зъби,  засилено окосмяване, липса на енергия, години по късно проблеми с щит. жлеза... Не ги степенувах по болката, която ми причиниха...
Много години, много, ми трябваха, за да свикне тялото ми да приема храна, без да предизвиква болка, колики и подуване на стомаха. Оправих се с разделно хранене. Имам предвид, че болката и коликите премахнах с разделно хранене. Преди това обаче имаше повече от 10 годишен период, в който се борих с това, че на тялото му е нужна храна, каква точно храна и какво е нормално количество. При мен имаше период, в който разбрах, че ако продължа така ще умра много скоро. Слава Богу не се случи, но болката и последствията са много тежки. Моля те, прочети няколко пъти това, което съм подчертала и си помисли дали да си слаб оправдава всичко, което жертваш. Ако си слаба жена и срещнеш "любовта", ще може ли да я задържиш, ако в същото време си психически, физически и емоционално лабилна.
Africana ти е дала контакт за помощ. По-лесно е, когато имаш подкрепа.

Последна редакция: ср, 16 ное 2016, 10:30 от Kaktus s usmivka

# 245
  • Мнения: 200
здравей те ,съжалявам 4е не пиша.Нямам сила за нищо ве4е,едвам вървя,вси4ки ми казват 4е катоме видят се плашат и ги е страх да ме докоснат да не се с4упя,изглеждала съм плашещо - е ама аз не се виждам така.оСтанах по4ти без коса ,зъбите да не говоря,цикъла ми го няма от много отдавна ,ужасно бледа съм,...Не се храня не знам с диети експериментирам от 2014г. а спрях да ям  края на миналата ггодина.Майка ми е страшно загрижена ,водиме по лекари,имам малка сестра,на баща ми не му пъка ..

# 246
  • Мнения: 10 571
Не знам какво очаква авторката от четящите в темата, но след последния пост, си мисля, че е пързалка. newsm78

# 247
  • Мнения: 4 496
А ти какво мислиш по въпроса? Остави мнението на другите.

Не те ли е страх, че утре може да умреш?
Харесваш ли се така?
Според теб нормално ли е да си без цикъл, коса и зъби?
Нормално ли е да нямаш сили за нищо?
Това ли искаше да постигнеш?

Остави баща си. На теб не ти пука за живота ти, защо на него трябва да му пука. Горката ти майка, на какво е подложена само......

ПП. И аз не съм сигурна, че темата е истинска и дано да не е такава де. Нямам идея как мислят хората изпаднали в нейната ситуация. Може би ако Габи даде някаква лична информация ще ни е по-лесно да повярваме. Също така някоя загрижена съфорумка от Пловдив може да отиде да я посети на място и да удари едно рамо на майката, дори и само със съвет.

# 248
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 212
Аз съм в Пловдив и съм в отпуск до 25.11,ако мога да бъда полезна с нещо споделете,предложете Hug

# 249
  • Мнения: 200
А ти какво мислиш по въпроса? Остави мнението на другите.

Не те ли е страх, че утре може да умреш?
Харесваш ли се така?
Според теб нормално ли е да си без цикъл, коса и зъби?
Нормално ли е да нямаш сили за нищо?
Това ли искаше да постигнеш?

Остави баща си. На теб не ти пука за живота ти, защо на него трябва да му пука. Горката ти майка, на какво е подложена само......

ПП. И аз не съм сигурна, че темата е истинска и дано да не е такава де. Нямам идея как мислят хората изпаднали в нейната ситуация. Може би ако Габи даде някаква лична информация ще ни е по-лесно да повярваме. Също така някоя загрижена съфорумка от Пловдив може да отиде да я посети на място и да удари едно рамо на майката, дори и само със съвет.
каква ли4на информация ?- мога да ви пратя снимки .но мисля 4е пове4ето хора ве4е се обедиха  4е съм истинска и наистина страдам от тази болест ,която колкото и да осъзнавам не мога да спра.Разбира се 4е не е нормално , дали ме е страх 4е ще умра ? не знам ,мислите ми по тази тема не искам да споделям.Аз се харесвам не виждам това което казват другите,/

# 250
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 316
Харесваш ли си косата? Зъбите? Цвета на лицето? Физическото си състояние? Болките? Страха си? Харесваш ли тези неща?
Габи, не виждаш нещата реално, дай възможност на хората, които те обичат и мислят за теб да ти помогнат! Tired

# 251
  • Мнения: 200
Харесваш ли си косата? Зъбите? Цвета на лицето? Физическото си състояние? Болките? Страха си? Харесваш ли тези неща?
Габи, не виждаш нещата реално, дай възможност на хората, които те обичат и мислят за теб да ти помогнат! Tired
това определено не харесвам,особено 4е нямам сила за нищо,не мога да ка4а 2 стълби за бога , а не мога да се спра ,как да кажа край...страх ме е , не знам то4но от какво ,но има бариера която не мога да преско4а

# 252
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 316
Да, разбирам те, затова имаш нужда от помощ! Просто остави се да ти помогнат. Животът ти е това, мило момиче! Hug
Скрит текст:
Знаеш ли, вероятно ти звучи абсурдно, но има много 80+ килограмови момичета, които са много много щастливи, въпреки килограмите си! Аз не го казвам, защото аз съм 80 кг, не съм, но познавам такива. Килограмите нямат пряко отношение към щастието.

# 253
  • Мнения: 200
Да, разбирам те, затова имаш нужда от помощ! Просто остави се да ти помогнат. Животът ти е това, мило момиче! Hug
Скрит текст:
Знаеш ли, вероятно ти звучи абсурдно, но има много 80+ килограмови момичета, които са много много щастливи, въпреки килограмите си! Аз не го казвам, защото аз съм 80 кг, не съм, но познавам такива. Килограмите нямат пряко отношение към щастието.
от каква друга помощ ве4е и аз не знам , говори ми се постоянно да се храня ,пия лекарства - антидепресанти,витамини,протеини /НЕщО В шишенца/,ходя на психолог и психиатър в софия .. къде ве4е ,къде другаде ?

# 254
  • Мнения: 2 829
Защо не остана в Токуда?

Общи условия

Активация на акаунт