Анорексия

  • 83 901
  • 814
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 1 488
Страх я е че ако се отпусне да яде нормално, ще стане пак онова дебело момиче 80-90 кг. Габриела, не трябва да се изпада в крайности. И 90кг и 39кг са крайности, не са здравословни и застрашават сериозно здравето. С балансирана диета можеш да достигнеш едни 50 кг и да си ги поддържаш. Започни да се храниш повече да наддаваш и като стигнеш 50 тогава се ограничавай, но за задържане, не за сваляне. В един момент като ги задържиш 50 кг ще свикнеш и няма и да забелязвш колко ядеш и пак си 50кг.

# 376
  • Бургас
  • Мнения: 6 566
Разкажи, от какво точно се страхуваш? Обясни...
Страхува се, че може да качи някой грам. Толкова много се страхува, че дори страхът от смъртта е по-слаб от този страх... Непонятно е за човек, който не се е сблъсквал отблизо с тази болест. Нелогично е, ненормално даже... обаче е факт.
Тя затова яде едно и също. Видяла е, че от тези неща не качва и лъже себе си, че може цял живот така да кара. Изпитва огромна вина при всяка хапка, затова уточнява, че яде парченце мандарина на два пъти, резенче /"не нещо голямо"/ краставица и т.н. Типично поведение на анорексия в крайна фаза.
По това, което пише на нея каквото и да ѝ кажем ефект няма да има. Стигнала е дъното. Още само няколко килограма я делят от смъртта. Доста бързо стана от 41 само 39кг, та ... наистина нещата са страшни и доста сериозни.
Не разбрах само майката освен, че се притеснява нещо друго прави ли. Ходят ли по лекари, психиатри... То вълшебен лекар няма, затова и толкова момичета умират в последно време от това, но все пак трябва да се опита всичко възможно...

# 377
  • Мнения: 6 827
Габриела, радвам се, че отговори и сподели нещо за себе си. Така и на теб ще ти олекне. Споделяй, сигурно имаш натрупана болка в себе си.  Hug  Все някой ще каже нещо, което да ти е от полза.
Чети с разбиране, момиче, не всеки пост има за цел да те обиди, нито пък всеки, които се изказва ти  мисли злото. Просто си говорим и както ти, така й списващите в темата, съобразно разбиранията и възможностите си се опитваме да стигнем до същността на проблема.

Разкажи, моля те, как протича един твой ден. Какво правиш през почивните дни? Ако искаш сподели как мина рожденния ден, имаше ли положителни емоции, с кои празнува?

Ходиш ли все още на психолог и какво казва той по повод това продължаващо спадане на килограмите? Разговорите Ви с психолога само около храната ли се въртят или обсъждате и други проблеми?
Изобщо пиши за всичко, което те вълнува. Все още не осъзнаваш но не храната е основния ти враг. Сигурно има други скрити, неосъзнати от теб "драми", натрупани обиди, страхове за бъдещето и ти просто си решила, че като не можеш да контролираш тях, то поне може да контролираш храната и да се "самонаказваш".

# 378
  • София
  • Мнения: 971
Габриела, ако не е много лично, каква беше причината да се откажеш от храната? Коментар за теглото/фигурата ти? Поредица от коментари? От кой? Гадже имаш/имала ли си?

# 379
  • Мнения: 2 885
Аз питам конкретно Габриела, не не  Darcey, Мон или някой друг, и се надявам да ми отговори лично тя на въпроса от какво се страхува. Моля ви дами, не ставайте говорителки на момичето, нека да сподели ТЯ какво чувства, а не какво вие си мислите, че чувства.

# 380
  • Мнения: 424
. Все още не осъзнаваш но не храната е основния ти враг. Сигурно има други скрити, неосъзнати от теб "драми", натрупани обиди, страхове за бъдещето и ти просто си решила, че като не можеш да контролираш тях, то поне може да контролираш храната и да се "самонаказваш".

Kaktus, това е така. Докторът, при когото аз искам да я заведа, но тя все още не иска, поради някаква причина, каза, че анорексията се отключва при наличие на два конфликта (и от неговите обяснения разбрах, че дори това не свързано с храната, а по-скоро със семейството). Конфликтите могат да бъдат различни и все пак трябва да се говори с конкретния човек много, за да се разбере какъв е точно проблемът и да се намери адекватен начин да бъде решен. И както многократно и аз съм й казвала и други хора тук, храната е живот, тя чрез нея с отказва от това да живее. Проблемът трябва да се реши в главата и това с желанието за нормално хранене ще си дойде от само себе си. Само че дано се случи това по-скоро, защото органите и тялото не могат до безкрай да се борят за оцеляване...в един момент и те тотално ще откажат.
Габи, знам, че го четеш това, позволи да ти се помогне!  Praynig
 

# 381
  • Мнения: 6 827
Taka e Shakri, и при мен първоизточникът на  проблема, беше семейството, в което съм израстнала. Имам двама родители, които поотделно са добри хора но взаимоотношенията им бяха и все още са болни.
И понеже сме с различна чувствителност (имам предвид всички хора) за някои нещо може да не е проблем, а друг да го възприема като драма.

# 382
  • Мнения: 200
Габриела, радвам се, че отговори и сподели нещо за себе си. Така и на теб ще ти олекне. Споделяй, сигурно имаш натрупана болка в себе си.  Hug  Все някой ще каже нещо, което да ти е от полза.
Чети с разбиране, момиче, не всеки пост има за цел да те обиди, нито пък всеки, които се изказва ти  мисли злото. Просто си говорим и както ти, така й списващите в темата, съобразно разбиранията и възможностите си се опитваме да стигнем до същността на проблема.

Разкажи, моля те, как протича един твой ден. Какво правиш през почивните дни? Ако искаш сподели как мина рожденния ден, имаше ли положителни емоции, с кои празнува?

Ходиш ли все още на психолог и какво казва той по повод това продължаващо спадане на килограмите? Разговорите Ви с психолога само около храната ли се въртят или обсъждате и други проблеми?
Изобщо пиши за всичко, което те вълнува. Все още не осъзнаваш но не храната е основния ти враг. Сигурно има други скрити, неосъзнати от теб "драми", натрупани обиди, страхове за бъдещето и ти просто си решила, че като не можеш да контролираш тях, то поне може да контролираш храната и да се "самонаказваш".

здравей  Heart Eyesедин мои ден проти4а горе долу така ;ставам сутрин в 6:3о и се приготвям за у4илище ,след това на у4илище до към 14,понякога излизам с приятелки но по рядко отказжам им по незнаина при4ина..много ми е болно 4е вси4ки говорят колко съм слаба и за тожа странят от мен-но пове4ето ве4е разбраха за проблема ми и ми стоят на главата за да ям нещо-днес дори нали  е никулден имаме си никола ж класа и тои сяда до мен и ми казжа 4е няма да се махне до като не си хапна бонбона и целия клас ни гледаше..прибирам се и сядам на дивана ,по4ивам си малко и запо4вам да си у4а до към 19 ,разсейвам сеот постоянните мисли какво няма да изям,говоря си с маика ми и към 20 гледа тв ,но постоянно мисля за храна и взимам дъвка простода има нещо в устата ми ,или кокал4е от пилесхко и просто го сму4а за да има нещо..ве4ерям в 23 ,пюре с малко хляб и лягам да не мисля пове4е...по4ижните дни са горе долу същите само 4е спя до късно до към 12 и така..рожденния ми ден ....мина доста добре ,празнувах го семеино с мама татко сестра ми която те оби4ат пове4е от мен .,баба и дядо мина добре ...да,продължавам терапията с психолог,само за хранене говорим.

# 383
  • Мнения: 200
А каква е причината да не си позволиш да хапнеш повече торта?
страх ме е...
Разкажи, от какво точно се страхуваш? Обясни...
страх ме е от храната ,от коли4естжото,страх е еда не изям много .. не знам не мога да обясня

# 384
  • Мнения: 200
Габриела, ако не е много лично, каква беше причината да се откажеш от храната? Коментар за теглото/фигурата ти? Поредица от коментари? От кой? Гадже имаш/имала ли си?
при4ина ? хммм не знам ,просто изведнъж спрях да се храня,имало е много подигражки относно теглото ми ,от приятели,съу4еници...нямам приятел в момента ,имала съм да ...

# 385
  • Мнения: 6 827
... и така..рожденния ми ден ....мина доста добре ,празнувах го семеино с мама татко сестра ми която те оби4ат пове4е от мен .,баба и дядо мина добре ...да,продължавам терапията с психолог,само за хранене говорим.
Габи, без да се правя на психолог, тук виждам проблем. Ти разбираш ли се със сестра ти? Тя колко е голяма? Защо си написала, че я обичат повече от теб?

Психологът, какво те съветва? Вярваш ли му или се виждате само по задължение?

Габи, от какво се притесняваш най-много? Кой е най-големият ти страх?

Последна редакция: вт, 06 дек 2016, 16:27 от Kaktus s usmivka

# 386
  • Мнения: 424
Taka e Shakri, и при мен първоизточникът на  проблема, беше семейството, в което съм израстнала. Имам двама родители, които поотделно са добри хора но взаимоотношенията им бяха и все още са болни.
И понеже сме с различна чувствителност (имам предвид всички хора) за някои нещо може да не е проблем, а друг да го възприема като драма.
Абсолютно съм съгласна с теб. Дори и най-незначителните неща могат да преобърнат живота на човек, всичко зависи от това как приемаме света около нас и случващото се около нас. Той не е нито лош, нито добър докато ние не му придадем значение.

... и така..рожденния ми ден ....мина доста добре ,празнувах го семеино с мама татко сестра ми която те оби4ат пове4е от мен .,баба и дядо мина добре ...да,продължавам терапията с психолог,само за хранене говорим.
Габи, без да се правя на психолог, тук виждам проблем. Ти разбираш ли се със сестра ти? Тя колко е голяма? Защо си написала че я обичат повече от теб?

Психологът, какво те съветва? Вярваш ли му или се виждате само по задължение.

Габче, съгласна съм с Kaktus s usmivka.
А това, че сестра ти е по-мъничка, не означава, че те я обичат повече от теб. Ето има напредък, ти споделяш всъщност нещо, което е в пряка зависимост с твоето състояние.
От това,което си ми разказвала, мога да ти кажа, че майка ти страшно много те обича и нямаш никакво основание да си мислиш, че това не е така или че тя обича повече сестра ти, отколкото теб.
Понякога родителите могат да кажат и да направят неща, които децата ги възприемат по друг начин и не се чувстват добре от тях, но това не означава, че те не ги обичат, напротив. Всеки родител се опитва да прави нещата за децата си по най-добрия начин, както той си ги мисли. Често те не съвпадат с възгледите и разбиранията на децата и се получават конфликти и разминаване в разбирането. Но пак повтарям, че това не означава че родителите не обичат децата си.
Най-малкото, самия факт, че майка ти прави опити да ти помогне, трябва достатъчно да ти говори нещо.
Виж какво съм ти писала на лични и тук ще го напиша, нека отидем при този доктор. Вземи се в ръце, кажи си, че ще се бориш за живота си и че ще се оправиш, защото животът е хубав и е специален и има толкова хора, които те обичат и искат да ти помогнат, най-вече семейството ти.
Виждаш тук колко хора се мъчат да ти помогнат, къде с добри, къде с не толкова добри съвети, но всички искаме да се оправиш. Но ако ти не протегнеш ръка за помощ, няма как да я получиш, колкото и да искат всички да ти помогнат. Разбираш ли, трябва да позволиш да ти се помогне! Hug

# 387
  • Мнения: 200
... и така..рожденния ми ден ....мина доста добре ,празнувах го семеино с мама татко сестра ми която те оби4ат пове4е от мен .,баба и дядо мина добре ...да,продължавам терапията с психолог,само за хранене говорим.
Габи, без да се правя на психолог, тук виждам проблем. Ти разбираш ли се със сестра ти? Тя колко е голяма? Защо си написала, че я обичат повече от теб
Психологът, какво те съветва? Вярваш ли му или се виждате само по задължение?

Габи, от какво се притесняваш най-много? Кой е най-големият ти страх?
да се разбирам е силно казано,имаме си думата ,но не сме блиски,по малка е от мен,на 12 е,защотоо вси4ки се притесняват за нея,говорят за нея - вси4ко е тя.Да увели4явям храната,не съм доволна от нея , по скоро по задължение се вижда ме.от какво се притеснявамм не знам .. освен храната нищо ,страх ме е от нея

# 388
  • Мнения: 6 827
Ако можеш би ли споделила какво мислиш по повод на това, че си свалила 1 кг.
Това радва ли те? Притесняваш ли се да не го възстановиш? Мислила си си за приемлива долна граница на килограмите? Ако продължаваш да сваляш, в един момент ще те заболи всичко и няма да имаш сили да ходиш, възстановяването ще се възпрепятства.
Мисля, че това време наближава.
И още нещо, ти вече си голяма, родителите ти са направили каквото е било по силите им да те отгледат. Те винаги ще са ти най-близките хора( и сестра ти) но отговорността за всички твои решения занапред е само твоя.
По повод сестра ти, може да поговориш с психоложката.

Ти обичаш ли да четеш? Аз не те познавам и не знам какъв вкус имаш но мога да ти препоръчам тази книга https://chitanka.info/text/2784-chetirite-sporazumenija. Като приказка е, с много подтекст.
Ти, като не си доволна от разговорите с психоложката, защо не помислиш за вариант да се срещнеш с психолога, който Shakri ти предлага. Направете  1 среща и прецени. Важно е да има доверие между лекар и пациент.

Последна редакция: вт, 06 дек 2016, 20:53 от Kaktus s usmivka

# 389
  • Бургас
  • Мнения: 6 566
Аз питам конкретно Габриела, не не  Darcey, Мон или някой друг, и се надявам да ми отговори лично тя на въпроса от какво се страхува. Моля ви дами, не ставайте говорителки на момичето, нека да сподели ТЯ какво чувства, а не какво вие си мислите, че чувства.
Тя няма как да ти го обясни, много пъти писа, че не може ... и наистина няма как, болният, ако беше наясно с всичко, което е в главата му, нямаше да е болен...
Не съм ѝ говорителка, не си мисля какво чувства, просто, за съжаление, съм наясно с тази болест ... виждала съм я в няколко мои познати, една от тях вече не е жива... Това е психиката на анорексичката... непонятно е ако не си се сблъсквал с това, но е така. Позволявам си да го пиша, защото го знам.
Това обаче няма значение, тъжното е, че с това не помагаме на авторката...
Габи, колко кг си днес? Включи ли нови неща към "менюто" си или все така я караш? Майка ти видя ли темата?

Общи условия

Активация на акаунт